Надкраева гънка
Надкраевата гънка (Gyrus supramarginalis) е част от теменния дял. Тази зона на мозъка е също известна като 40-а зона на Бродман според универсално използваната класификация на мозъка създадена от Корбиниан Бродман, за да се определят структурите в мозъчната кора. Вероятно е свързана с възприемането и обработката на езика, а лезии в нея предизвикват Афазия на Вернике.[1]
Изображения
[редактиране | редактиране на кода]-
Позиция на надкраевата гънка (показана в червено). -
Гънките на страничната повърхност на лявата мозъчна хемисфера Надкраевата гънка е показана в зелено. -
Гънки в десния теменен дял. Надкраевата гънка е отбелязана с *. -
Мозък. Страничен изглед. Дълбока дисекция. -
Мозък. Страничен изглед. Дълбока дисекция. -
Мозък. Страничен изглед. Дълбока дисекция.
По-важни функции
[редактиране | редактиране на кода]Надкраевата гънка е част от соматосензорната асоциативна кора, която интерпретира данните от тактилните усещания и е свързана с възприемането на пространството и разположението на крайниците. Също така е свързана с разпознаването на позата и жестовете на други хора и така е част от системата на огледалните неврони.[2][3]
Надкраевата гънка в дясната хемисфера има централна роля при контролирането на проявата на емпатия към другите хора. Когато тази структура не работи адекватно или когато правим бързи оценки нашата емпатия сериозно се ограничава.[4] Изследване показва, че разрушаването на невроните в дясната надкраева гънка карат човек да проектира собствените си емоции върху другите, инхибирайки собствената си способност да бъде емпатичен. В допълнение към това разрушаването ги прави по-егоцентрични, главно поради това, че не могат да възприемат емоциите на тези около тях.[5] И лявата и дясната надкраева гънка на здрави, десноръки индивиди са активни, когато се прави фонологичен избор на думи.[6] Индивиди, които имат лезии в лявата хемисфера имат повече трудности, отколокото тези с лезии в дясната хемисфера, подсилвайки доминацията на лявата хемисфера в езика.
Отношения с обкръжаващите структури
[редактиране | редактиране на кода]Надкраевата гънка е разположена пред ъгловата гънка като така тези две структури (които съставят долна париетална лобула) формират мултимодален комплекс, който получава соматосензорни, визуални и слухови данни от мозъка.[7] Макар надкраевата гънка да не се смята за важна част от езиковия кръг, все пак тя участва заедно с ъгловата гънка в опита да се свържат думите със значения. Тя е свързана каудално със страничната (Силвиева) бразда, една от най-видните структури, открити в мозъка.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gazzaniga, M.S., Ivry, R.B. and Mangun, G.R., Cognitive Neuroscience, the Biology of the Mind, third edition, 2009, W.W. Norton, publishers. pgs. 395 – 401
- ↑ Carlson, N. R. (2012). Physiology of Behavior 11th Edition. Pearson. pp. 83; 268; 273 – 275
- ↑ Reed, C. L., & Caselli, R. J. (1994). The nature of tactile agnosia: a case study. Neuropsychologia, 32(5), 527 – 539.
- ↑ Silani, C. „I'm OK, You're Not OK: Right Supramarginal Gyrus Plays an Important Role in Empathy.“ ScienceDaily. ScienceDaily, 9 Oct. 2013. Web. 03 July 2014.
- ↑ Singer, Tania. „ARE YOU EGOCENTRIC? CHECK YOUR RIGHT SUPRAMARGINAL GYRUS.“ Degreed, 28 May 2014. Web. 3 July 2014.
- ↑ Hartwigsen, Gesa. „Phonological Decisions Require Both the Left and Right Supramarginal Gyri.“ PNAS. National Academy of Sciences, 11 Aug. 2010. Web. 3 July 2014.
- ↑ Dubac, Bruno. „THE BRAIN FROM TOP TO BOTTOM.“ THE BRAIN FROM TOP TO BOTTOM. McGill, 2002. Web. 03 July 2014.
