Невротизъм
Невротизъм е термин, употребяван от Ханс Айзенк за означаване на тревожността и емоционалната нестабилност. Тази личностна черта сама по себе си няма патологичен характер. Тя е почвата, върху която може да се развие невроза, но това не е неизбежно[1]. Айзенк откроява две главни личностни черти: „екстраверсия-интроверсия" и невротизъм или „емоционална стабилност-нестабилност". Тъй като двете черти са независими една от друга, един индивид може да бъде например екстравертиран и нестабилен или интровертиран и стабилен. Според този автор генетичните фактори играят много голяма роля в степента на екстраверсията-интроверсията и на невротизма.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия се основава на материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.
Тази статия, свързана с психология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
- ↑ Jeronimus, B.F., Ormel, J., Aleman, A., Penninx, B.W.J.H., Riese, H. Negative and positive life events are associated with small but lasting change in neuroticism // Psychological Medicine 43 (11). 2013. с. 2403–15.