Невски (квартал на Попово)
Невски | |
— бивше село — | |
Страна | България |
---|---|
Област | Област Търговище |
Част от | Попово |
Закриване | 1971 г. |
„Невски“ е квартал на Попово. Намира се на 2 км югоизточно от центъра на града, на 200 – 300 метра надморска височина.
С основаването си като село жилищата на заселниците се разполагат около няколко извора в дъното на две долинки. Централната му част е в падина, а останалата е равнинна. Граничи със селата Кардам, Светлен, квартал Сеячи и град Попово. Образувано е от следните две махали: Чапкънската и Циганската.
История
[редактиране | редактиране на кода]За пръв път селото се споменава в османо-турски данъчни документи с името Султан (на името на първия заселник) през 1524 г. Селото от основаването си било изцяло турско и като такова се запазва до Освобождението. Било е малочислено, заселено само от няколко семейства. В данъчен регистър от 1573 г. селото е наречено Султан огуларъ (синовете на Султан). Селото било наричано и Султан кьой.
Новите жители – преселници на село Султан (около 20 семейства), идват през 1888 г. от селцата на град Димотика и от село Сив кладенец, Ортакьойско, като преди това временно се били заселили в Пловдивско и Плевенско. През 1898 г. в селото има вече 21 къщи. По време на Балканската война и след нея турското население се изселва в Турция. Старите родове на квартал (село) Невски били: Бъчваровци, Даракчиевите, Саравошовци, Чапкъновци, Чакъровци и др.
По време на Освободителната война селцето било изцяло изгорено. Недалеч от него се сражавал 3-ти батальон на Невски полк, от който загинват 17 руски войници, погребани в местността Корията, където днес има паметник. В тяхна памет на 20 октомври 1949 г. селото е преименувано на Невски.[1] В навечерието на Балканската война на 2 февруари 1912 селското общинско управление на Сеид и Султан излиза с решение за разпределяне между жителите на двете села на квотата за реквизирани стоки и материали.[2]
През 1971 г. село Невски е присъединено към град Попово като негов квартал предвид предстоящото разрастване на града на изток и бъдещото им сливане.
Училището на селото, което днес не функционира, било построено през 1902 г., а църква в миналото нямало. По инициатива на настоящи и бивши жители на този днешен поповски квартал е изграден църковен храм, „Света Петка Българска“, открит от русенския митрополит Неофит на 14 октомври 2007 г. Шестте икони за иконостаса на новия храм са дарение от игумена на Дряновския манастир – Мелнишкия епископ Генадий.
Кварталът днес има собствено народно читалище „Възраждане“ и целодневна детска градина.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Най-голямата културно-историческа забележителност в Невски е една праисторическа селищна могила, започнала да се образува през неолита. Тя се намира в средата на бившето село и има обиколка на основата около 250 м. Върху нея се намира дворът на бившето училище, а в миналото – джамията на селото и турското гробище. Едни от първите археологически проучвания на територията на България са извършени именно на тази могила през 1904, 1905 и 1906 година от Анастас Чилингиров, тогава млад учител в селото и от неговите ученици.
- Местността „Беллика“. Намира се по поречието на река Черни Лом на площ 10 хка. Под защита е обявено естествено заблатена площ – блато с типична блатна растителност и непостоянно присъствие на блатни и водоплаващи птици, поради колебания и спад на водното ниво от изградените в миналото дренажни канали.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
- Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Указ № 844 от 17 октомври 1949 г. Обн. ДВ. бр. 243 от 20 октомври 1949 г.
- ↑ Постановление № 2 на Селско общинско управление ‒ с. Сеид с решение за разпределяне между жителите на с.с. Сеид (Сеячи) и Султан (Невски) на определената от Поповската околийска реквизиционна комисия квота за реквизирани стоки и материали. Сеид (Сеячи), Търговищко, 2 февр. 1912 г. ДА – Търговище, ф. 327К, оп. 1, а.е. 5, л. 1‒2
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Разорението на тракийските българи презъ 1913 година“, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989 г., София