Нефертити, кралица на Нил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нефертити, кралица на Нил
Nefertiti, regina del Nilo
РежисьориФернандо Черкио
ПродуцентиОтавио Поджи
СценаристиДжон Бърн
Фернандо Черкио
Отавио Поджи
В ролитеДжийн Крейн
Винсънт Прайс
Едмънд Пърдом
МузикаКарло Рустикели
ОператорМасимо Даламано
МонтажРенато Чинкини
РазпространителColorama Features
Жанрдрама
исторически
Премиера20 септември 1961 (Италия)
15 януари 1964 (САЩ)
Времетраене109 минути (Италия)
97 минути (САЩ)
Страна Италия
Езикиталиански
Външни препратки
IMDb Allmovie
Нефертити, кралица на Нил в Общомедия

„Нефертити, кралица на Нил“ (на италиански: Nefertiti, regina del Nilo) е италиански филм, историческа драма от 1961 г. с участието на Джийн Крейн, Едмънд Пърдом и Винсънт Прайс в главните роли. Филмът не е с висок рейтинг. [1]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В древен Египет Тумос (Едмънд Пърдом), ученик-скулптор, е влюбен в Тенет (Джийн Крейн), красиво момиче, което е посветено на боговете като жрица. Тумос и Тенет възнамеряват да избягат, но първосвещеникът Бенакон (Винсънт Прайс) научава за техните планове. Той задържа Тенет, а Тумос е осъден за нарушаване на религиозните закони. Тумос бяга в пустинята, за да се присъедини към своя приятел принц Аменофис (Амедео Назари), наследник на трона. Аменофис е ефективен воин, който току-що е победил халдейците. Сред халдейските затворници е Сепер (Карло Д'Анджело), ​​свещеникът на новия бог Атен, който твърди, че е единственият истински бог. Сепер провъзгласява религия на любовта и пророкува предстоящата смърт на стария фараон и предстоящото царуване на Аменофис. Пророчеството се сбъдва. Преди да се върне в Тива, за да стане фараон, Аменофис се съгласява на брака на Тенет и Тумос и прави Сепер един от своите съветници.

В Тива Бенакон разкрива пред Тенет, че той е нейният баща. Той също казва, че тя не трябва да бъде жрица, старият фараон се е съгласил да се омъжи за Аменофис след смъртта му. Той ѝ дава новото име Нефертити и казва, че е кралица на Нил. Аменофис я приема като жена, без да знае, че Нефертити е същото момиче Тенет, който е дал на Тумос. Тумос, пречка в целия план, е арестуван от Бенакон. В крайна сметка той успява да избяга от затвора, но е нападнат от лъв. Той оцелява под грижите на Мерит (Лиана Орфей), модел на художник, която е влюбена в него. Нефертити мисли, че е мъртъв.

Тумос скоро научава, че Тенет се нарича Нефертити и е омъжена за фараона. Той се напива от мъка и спи с Мерит. Когато Нефертити научава, че Тумос е жив, тя моли Аменофис да го направи придворен скулптор и да му заповяда да извае нейния бюст. Докато работи над него, двойката подновява любовта си. Междувременно Бенакон е обезпокоен от нарастващото влияние на бога на Сепер. Неговите хора нахлуват в църквата на атенистите, убивайки Сепер и много от поклонниците. Нефертити е сред тях, но избягва с помощта на Тумос. Аменофис е отвратен от убийството. Той заявява, че всички идоли трябва да бъдат унищожени и старото свещеничество да бъде премахнато. Въпреки това, той прощава на Бенакон, за да подчертае своята преданост към ценностите на новата вяра.

Бенакон и неговите последователи планират да се изправят срещу новата религия, но Нефертити научава за техните планове. Тумос тръгва да събира армия, за да защитава града. Последователите на Бенакон обкръжават царския дворец и са парализирани от новите му пацифистки идеали. Нефертити поема командването на защитата на двореца, докато чака Тумос да доведе подкрепления. Ужасен от насилието, което религиозният конфликт предизвика, Аменофис се самоубива. Нефертити и нейните охранители заемат последното място около скулптурата на кралицата. Тумос и Мерит пристигат точно навреме с армията, но Бенакон почти намушква Тумос, преди Мерит да го убие със стрела. Армията възстановява Нефертити на трона. Известният бюст на Нефертити оцелява през вековете, за да докаже великолепната красота на кралицата и любовта на Тумос към нея.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Джийн Крейн Танит / Нефертити
Винсънт Прайс Бенакон
Едмънд Пърдом Тумос
Амедео Нацари Ехнатон
Ричард Боун Стив Майлс
Лиана Орфеи Мерит
Алберто Фарнезе Сепер
Еди Уолър Даким [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]