Нов живот

Нов живот
	Нов живот
Vita nuova
	„Данте среща Беатриче на моста „Санта-Тринита“; картина на Хенри Холидей
Автор	Данте Алигиери
Създаден	1283 – 1293;
Първо издание	1295 г.
Оригинален език	италиански
Вид	сборник
	Нов живот в Общомедия

„Нов живот“ (на италиански: La Vita Nuova) е сборник с произведения на Данте Алигиери в периода 1283 – 1293 година. Написан във форма на прозиметрум – представлява литературна форма, обединяваща прозаически и стихотворни фрагменти в едно произведение) – редуващи се фрагменти на стиха и прозата. Принадлежи към най-ранните произведения, написани в Италия на италиански език (а не на латински). „Нов живот“ спомогнал за кодификацията на тосканския диалект. Сборникът е автобиографична изповед, създадена от Данте в годините скоро след смъртта на Беатриче.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието започва с първата среща на главните герои, Данте и неговата възлюбена Беатриче, когато и двамата са на девет години. „Духа на живота“ тогава се пробудил от дъното на душата му и оттогава нататък, любовта безкрайно завладяла неговото сърце. След девет години той отново срещнал Беатриче: тя го приветствала с нежен поклон на главата и го изпълнила с неизказано блаженство. След това той побързал да су прибере и във вълнението си пише своя първи сонет.

Следващия път той среща Беатриче в църквата и уплашен да не издаде тайната на своето сърце се прави, че се интересува от други дами. Злонамерени хора и съобщават за това и тя повече не го поздравява. Данте изпитва голяма мъка, но изведнъж съдбата му дава възможност да срещне Беатриче сред други дами, събрали се на някаква сватба; тогава Данте изпитва такова вълнение и така се смущава, че Беатриче започва да му се подиграва.

Това хвърля поета в нова мъка. След дълъг плач, той решава, че никога повече не иска да се среща с нея, защото явно не е по силите му да се владее в нейно присъствие.

Във втората половина на „Нов живот“ се появява утвърждението на Данте, че той трябва да посвети себе си във възпяване на Беатриче, това ще стане източник на неговото блаженство. Скоро след това бащата на Беатриче умира и поета реагира на тази смърт с дълбоко състрадание. Измъчват го мрачни предчувствия и мисли за смърт. Той започва да чува предвещание на своята смърт; виденията се увеличават и стават все по безизходни. Той вижда как залязва слънцето, как избледняват и леят сълзи звездите, птици падат мъртви, земята се тресе и се чува глас: „Не знаеш ли? Твоята възлюбена умря!“. Скоро след това до поета стигнало известие, че тя е умряла. Целият свят за него станал пуст. Смъртта на Беатриче, става за Данте като обществено бедствие и той оповещава именития патриции-Флоренции.

В течение на близките две години Данте търси утеха в мисли за сериозна работа. Остротата от загубата се забелязва. Една дама, която съжалила страдащия юноша, вляла в неговото сърце чувство за любов. Той я прави предмет на своите мечти и забравя за Беатриче, но не за дълго. Данте скоро си спомня и се връща към единствената и истинска любов и завършва книгата с тържествено обещание да увековечи нейната памет с поетическо произведение, за което не може да го вдъхнови нито една друга жена.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

„Нов живот“ съдържа 42 кратки глави с коментари, в които са включени 25 сонета, 3 канцона, 1 балада и 2 стихотворни фрагмента. Стихотворенията са симетрично групирани около втората канцона, образуваща композиционния център на книгата. Състоящи се от две части, коментарите на Данте поясняват всяко стихотворение, вмъкват в него контекст и биография. Стихотворенията биват три вида – полуавтобиографични разкази, лирики и кратко-структурирани подчерки на лириката. Стихотворението задава движението на повествованието разказващо за любовта на Данте към Беатриче. Всяка отделна част на коментарите, разкрива идеята на Данте за романтична любов като първична степен на духовното развитие, което довежда до постигането на божествена любов. Данте се обръща към читателите, уповавайки се на собствения си опит, при това на разговорен италиански език. По този начин се утвърждава поетическата школа на „сладкия нов стил“ със своите форми и приеми.

Анализ на произведението[редактиране | редактиране на кода]

В този първи за Европа психологически роман, чувството за любов придобива невиждани дотогава висота и духовност. Това първо въплъщение на това просто и в същото време необикновено сложно бележещо с много последствия чувство, определило развитието на Дантовската душа. Любовта на Данте е трогателна по своята наивност и свежест и в същото време в нея се чувства суровата и внимателна ръка на художника, преживяващ най-сложните драми на сърцето. С образните описания на добродетелите и достойнствата на Беатриче и проницателния анализ на естетическите обожания, Данте дава на своята възлюбена яркост и одухотворява неговите схематически приеми.

Отражение в културата[редактиране | редактиране на кода]

Влиянието на Данте е отбелязано в творчеството на един от най-големите руски символисти – Александър Блок. Образът на самия Данте се появява в италианския цикъл на Блок, това е удивителен пример за влиянието на Данте. Нов живот, толкова впечатлил Блок в младините му, че той запазил спомена за цял живот.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Dante и др. Vita Nuova. Oxford, Oxford UP, 1992. ISBN 9780199540655.
Данте (2012). Vita Nova. Превод и въведение от Андрю Фрисарди. Еванстън, Илинойс: Северозападен университетски печат. стр. 408. ISBN 978-0-8101-2721-0.
Данте (1992). Вита Нуова. Преведено от Марк Муса. Оксфорд: Оксфорд UP. ISBN 978-0-19-954065-5. Frisardi, Andrew (2013). Младият Данте и Единствената любов. Лондон: Temenos Academy. стр. 48. ISBN 978-0-9564078-8-7
Голенишчев – Кутузов И.Н.Хловодски Р. Данте Алегиери // Литература в Италия: Литература XIII-XIV век / Академия на науките СССР; Институт по световна литература А.М. Горки – М.: Наука, 1985. – Т. З. – С. 51 – 52. от 51 – 68. – (История на световната литература: в 9 тома 1983 – 1994)
И. Н. Голеницов – Кутузов / „Данте и световната литература“ / Данте в Русия с.514 – 516 Препратки Коментарите на Б. Кражевски за „Божествената комедия“ Голеницев – Кутузов И.Н. Хловодски Р. Данте Алегиери // Литература в Италия: Литература XIII-XIV век / Академия на науките СССР; Институт по световна литература А.М. Горки – М.: Наука, 1985. – Т. З. – С. 51 – 68. – (История на световната литература: в 9 тома 1983 – 1994) И. Н. Голенишчев – Кутузов / „Данте и световната литература“ / Данте в Русия
The New life, преведен от А.С. Клайн The New life, преведен от Чарлз Елиът Нортън

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Новая жизнь (Данте)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.