Обикновена блатия
Обикновена блатия | ||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
Обикновена блатия в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновената блатия[2] или върболист (Lythrum salicaria) е вид покритосеменно растение от семейство Блатиеви (Lythraceae). Разпространено е в Северозападна Африка, Евразия и Югоизточна Австралия. Растението е включено в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Обикновената блатия е многогодишно тревисто растение, достигащо височина 1-1,5 m и често образуващо храстоподобни колонии с диаметър 1,5 m и повече. Растението образува многобройни стъбла, излизайки от вдървеняла коренова система. Стъблата са червеникаво-лилави, квадратни в напречен разрез. Листата са ланцетни, дълги 3-10 cm, покрити с власинки, приседнали, разположени срещуположно или в прешлен по три. Цветовете са лилави с диаметър 10-20 cm с 5-6 венчелистчета. Има три вида цветове, които варират според дължината на тичинките и стълбчето на плодника (къси, средни, дълги).
Плодът е кутийка, цъфтежът е през лятото, а когато семената узреят, листата стават ярко червени.
Видът е силно инвазивен. Култиварите се отличават от изходния вид най-вече по цвят.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Расте по влажни ливади край реки и потоци из цялата страна, от морското равнище до 1700 м надморска височина.[3]
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Обикновената блатия се използва в народната медицина, както и за декоративни цели.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Lythrum salicaria (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-17.
- ↑ „Целебната сила на билките“. София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 27.