Направо към съдържанието

Обикновена блатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обикновена блатия
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Миртоцветни (Myrtales)
семейство:Блатиеви (Lythraceae)
триб:Lythreae
род:Блатия (Lythrum)
вид:Обикновена блатия (L. salicaria)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Обикновена блатия в Общомедия
[ редактиране ]

Обикновената блатия[2] или върболист (Lythrum salicaria) е вид покритосеменно растение от семейство Блатиеви (Lythraceae). Разпространено е в Северозападна Африка, Евразия и Югоизточна Австралия. Растението е включено в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[2]

Обикновената блатия е многогодишно тревисто растение, достигащо височина 1-1,5 m и често образуващо храстоподобни колонии с диаметър 1,5 m и повече. Растението образува многобройни стъбла, излизайки от вдървеняла коренова система. Стъблата са червеникаво-лилави, квадратни в напречен разрез. Листата са ланцетни, дълги 3-10 cm, покрити с власинки, приседнали, разположени срещуположно или в прешлен по три. Цветовете са лилави с диаметър 10-20 cm с 5-6 венчелистчета. Има три вида цветове, които варират според дължината на тичинките и стълбчето на плодника (къси, средни, дълги).

Плодът е кутийка, цъфтежът е през лятото, а когато семената узреят, листата стават ярко червени.

Видът е силно инвазивен. Култиварите се отличават от изходния вид най-вече по цвят.

Расте по влажни ливади край реки и потоци из цялата страна, от морското равнище до 1700 м надморска височина.[3]

Обикновената блатия се използва в народната медицина, както и за декоративни цели.

  1. Lythrum salicaria (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-17.
  3. „Целебната сила на билките“. София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 27.