Олег Пашинин
| Олег Пашинин | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Олег Алексеевич Пашинин 12 септември 1974 г. | ||||||||
| Ръст | 182 cm | ||||||||
| Пост | защитник | ||||||||
| Настоящ отбор | |||||||||
| Отбор |  Локомотив (Москва) (асистент) | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
| Олег Пашинин в Общомедия | |||||||||
Олег Пашинин (на руски: Олег Пашинин) е руски и узбекски футболист и треньор. От 2016 г. е помощник-треньор на Юрий Сьомин в Локомотив (Москва). Като футболист има 205 мача и 7 гола с екипа на Локомотив. Между 2001 и 2005 г. има 12 мача за националния отбор на Узбекистан.
Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Дебютира за първия състав на Локомотив (Москва) през 1992 г. През 90-те години е по-често използван на ротационен принцип, като играе част от мачовете в дублиращия тим и част в първия състав, а в центъра на отбраната дълги години титуляри са Игор Чугайнов и Юрий Дроздов. Първия си трофей с Локомотив печели през 1997 г., когато отборът триумфира в турнира за Купата на Русия. През сезон 1999 г. се налага като основен футболист и изиграва 25 мача в шампионата, като „железничарите“ остават на втора позиция.
През 2001 г. губи титулярното си място и през първия полусезон се появява на терена само веднъж. Така през лятото същата година е даден под наем на японския Санфрече Хирошима, където треньор е Валерий Непомнящий. Изиграва 12 мача и вкарва 2 гола в Джей лигата. След завръщането си в Локомотив е част от състава, който става двукратен шампион на Русия (2002, 2004) и играе в групите на Шампионската лига.
През последните години от кариерата си често е преследван от контузии, поради което през 2007 г. треньорът Анатолий Бишовец заявява, че няма да разчита на него. Въпреки че Бишовец е сменен от Рашид Рахимов и ръководството на Локомотив предлага нов договор на бранителя, Пашинин решава да сложи край на кариерата си и да постъпи на обучение във Висшата треньорска школа.[1]
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]През 2001 г. заедно със съотборниците си Владимир Маминов и Алексей Поляков получава узбекистанско гражданство и е натурализиран в националния тим за квалификациите за Мондиал 2002. Пашинин заявява, че приема предложението на узбекистанската федерация, за да получи необходимата игрова практика.[2] До 2005 г. изиграва 12 срещи за представителния тим.
Треньорска кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 2009 г. е помощник-треньор в Локомотив-2 Москва. През юли 2009 г. става част от щаба на Юрий Сьомин в първия тим на Локомотив, където остава до 2011 г. След това до 2013 г. отново е помощник-треньор в Локомотив-2 и закратко в Терек Грозни. През май 2014 г. е начело на Химик Дзержинск, но през юли напуска поради лични причини. От септември 2014 г. отново е в структурите на Локомотив, като през 2014/15 е помощник-треньор в младежкия тим. От юли 2015 г. е помощник-треньор на Локомотив, като през август 2016 г. е временен треньор на отбора, след като Игор Черевченко подава оставка. Със завръщането на Сьомин на треньорския пост, Пашинин остава като помощник-треньор.
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Шампион на Русия – 2002, 2004
- Купа на Русия – 1997, 2000, 2001
- Суперкупа на Русия – 2003, 2005