Преглед на кода на ПФК ЦСКА (София)

{{Футболен отбор
 | име на отбора  = {{флагче|България}} ЦСКА София
 | герб           =CSKA Sofia logo.svg
 | страна         = {{флагче с име|България}}
 | прозвище       = ''Армейците''<br>''Червените''
 | стадион        = [[Национален стадион „Васил Левски“|Национален стадион Васил Левски]]
 | капацитет      = 43,230
 | собственик     = {{флагче|България}} Фондация „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“ (100 %)
 | президент      = {{флагче|България}} Данаил Илиев
 | старши треньор = {{флагче|България}} [[Александър Томаш]]
 | първенство     = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]
| сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]]
| място = 3-то
 | уебсайт        = [http://www.cska.bg/ www.cska.bg]
 | спонсор        = [[Уинбет]] 
 | екипировка     = {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]]
| pattern_la1 = _cskasofia2425h
| pattern_b1 = _cskasofia2425h
| pattern_ra1 = _cskasofia2425h
| pattern_sh1 = _cskasofia2425h
| pattern_so1 = 
| leftarm1 = FFFFFF
| body1 = DD0000
| rightarm1 = FFFFFF
| shorts1 = FFFFFF
| socks1 = DD0000
| pattern_la2 = _macronwyverneco24wr
| pattern_b2 = _macronwyverneco24wr
| pattern_ra2 = _macronwyverneco24wr
| pattern_sh2 = 
| pattern_so2 = 
| shorts2 = FF0000
| socks2 = FFFFFF
| pattern_la3 = _macronwyverneco24ba
| pattern_b3 = _macronwyverneco24ba
| pattern_ra3 = _macronwyverneco24ba
| pattern_sh3 = 
| pattern_so3 = 
| shorts3 = 000000
| socks3 = 000000
 | настоящ сезон  = [[ПФК ЦСКА (София) през сезон {{Футболен сезон}}|ЦСКА {{Футболен сезон}}]]
}}
'''ПФК ЦСКА София''' ([[абревиатура]] от '''Професионален футболен клуб „Централен спортен клуб на армията“ София''', изговаря се '''цѐ сѐ ка̀''') е най-титулуваният [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[София]].

ЦСКА София е 31 пъти [[Първа професионална футболна лига|шампион на България]] (национален рекорд), носител е на 21 [[Национална купа на България по футбол|Национални купи на България]] и 4 [[Суперкупа на България|Суперкупи]].<ref name="CSKA">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) | заглавие=ЦСКА (София) |достъп_дата =18 август 2017 |труд=Визитна картичка |издател=bgclubs.eu |език= }}</ref> От създаването си на 5 май 1948 г. ЦСКА е участва във всички елитни шампионати на България с изключение на [[А футболна група 2015/16|сезон 2015/16]], когато се състезава във В група.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/article/sport/objaviha-pfk-cska-ad-v-nesastojatelnost.html | заглавие=Обявиха ПФК ЦСКА АД в несъстоятелност |достъп_дата =18 август 2017 |дата=12 септември 2016 |труд=СПОРТ |издател=btvnovinite.bg |цитат=ПФК ЦСКА АД официално бе обявен в несъстоятелност и членството му в БФС трябва да бъде прекратено. Решението е взето на датата 9 септември. То подлежи на незабавно изпълнение.|език= }}</ref>

Със своите 2 полуфинала в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] и 1 за [[Купа на носителите на национални купи|Купата на носителите на национални купи]] ЦСКА е и най-успешният български отбор в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]], като заема 60 място, най-предно от всички български представители, в [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на [[Международна федерация за футболна история и статистика|Международната федерация за футболна история и статистика]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d |заглавие=Europe's Club of the Century |достъп_дата=18 август 2017 |издател=iffhs.de |цитат=For some years now, the IFFHS has been asked by clubs, sports journalists and fans to determine the clubs of the century for the individual continents but on a realistic basis without imaginary values and subjective influences. |език=en |архив_дата=2009-09-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090922020042/http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d }}</ref> Добива и прозвището „убиец на европейски шампиони“<ref>{{Citation |title=ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЦСКА!, CSKA.bg |url=http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view |accessdate=2007-06-18 |archivedate=2008-05-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080508213143/http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view }}</ref> заради отстранявеноте на три европейски шампиони - [[АФК Аякс]] през 1974 г., [[ФК Нотингам Форест]] през 1981 г. и [[ФК „Ливърпул“]] през 1982 г.

Цветовете на отбора са червено и бяло. Играе домакинските си мачовете на стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“ с капацитет от 22 995 места.<ref name="CSKA" /> Най-големият съперник на ЦСКА е [[ПФК „Левски“ (София)]], като мачовете между двата тима се наричат [[вечно дерби]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 18 август 2017 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език =  | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref>

== История ==
=== Създаване и златно десетилетие на Крум Милев ===
Отборът е създаден на 5 май 1948 година след обединението на [[ПФК Септември (София)|„Септември“ (София)]] с военния клуб [[Чавдар (София)|ЦДВ]] под името „[[Септември при ЦДВ]]“. Новият отбор заема мястото на „Септември“ в първенството. [[Първенство на България по футбол 1948|На финала]] „Септември при ЦДВ“ среща „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла. Решителният втори мач се играе на 9 септември 1948 г., а съставът на „армейците“ е: [[Стефан Геренски]], [[Борислав Футеков]], [[Манол Манолов – Симолията]], Димитър Цветков, Никола Алексиев, [[Нако Чакмаков]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Стойне Минев]], [[Стефан Божков]], Никола Божилов и [[Кирил Богданов]].

[[Първенство на България по футбол 1948/49|В своя първи сезон]] в новосъздадената [[А футболна група|А група]] „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За [[треньор]] на отбора е назначен [[Крум Милев]]. През същата година започва реконструкцията на стадион „[[Българска армия (стадион)|Народна армия]]“, на който армейците играят своите мачове.

През лятото на 1949 г. отборът на „Септември“ се отделя като самостоятелна единица, а армейският отбор е преименуван на „Централен дом на народната войска“ (ЦДНВ). [[Първенство на България по футбол 1950|Сезон 1949/50]] започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял то е прекратено заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950, в който първите пет отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6 място. С решение на спортната секция на [[МНО]] на мястото на армейския [[Ботев (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, „Ботев“, „[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]“, „[[ОФК Сливен 2000|Сливен]]“ и други армейски тимове. Името на обединения отбор е „Народна войска“. Тимът отново завършва на второ място след „[[ПФК Левски (София)|Динамо]]“.

От следващия сезон отборът е наследен от софийския армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски тимове започват от по-ниски дивизии. През 1953 г. отборът отново е прекръстен – този път на „[[Отбор на софийския гарнизон]]“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]], който [[Първенство на България по футбол 1953|през първия полусезон]] на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за [[Световно първенство по футбол 1954|Швейцария '54]].

През 1954 г. ОСГ вече се нарича „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 е най-успешният, тъй като армейският отбор печели 9 поредни титли. През 1956 г. ЦДНА се включва във второто издание на новосъздадения турнир [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], като достига четвъртфиналите.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.uefa.com/uefachampionsleague/match/61214--cska-sofia-vs-crvena-zvezda/ | заглавие = CSKA Sofia-Crvena zvezda 1956 History {{!}} UEFA Champions League | издател = www.uefa.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref>

На 9 октомври 1963 г. ЦДНА е обединен с „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. [[Централен военен клуб|Централният дом на народната армия]] вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерството на народната отбрана.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев</ref> ЦСКА остава на 3 място след пловдивските „[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]]“ и „Ботев“. [[Първенство на България по футбол 1963/64|През следващия сезон]] ЦСКА записва най-лошото си представяне в историята, като остава на 11 място в крайното класиране. Знаменитият треньор Крум Милев е освободен след края на първенството,<ref>{{Citation |title=Треньори на ЦСКА |url=http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication |accessdate=2007-06-18 |archivedate=2007-07-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070701223842/http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication }}</ref> а ЦСКА остава без титла до 1966 г.

=== Първи полуфинал в европейските клубни турнири ===
През сезон 1966/67 ЦСКА достига до [[Купа на европейските шампиони 1966/67|полуфинал за КЕШ]], след като последователно елиминира „[[ФК Слима Уондърърс|Слиема Уондърърс]]“, „[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]“, „[[ФК Гурник|Гурник]]“ и „[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]“. Жребият отрежда за полуфинала среща с италианския „[[ФК Интер|Интер]]“ и след две равенства с по 1:1 по тогавашния регламент трябва да се играе трета среща, в която „[[Гранде Интер]]“ побеждава в [[Болоня]] с 1:0 и продължава към финала.

През лятото на 1967 г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на [[Мароко]] [[Мохамед V]]. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) и започва да се нарича ЦСКА „Септемврийско знаме“. В редиците на „армейците“ от [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] е привлечен [[Петър Жеков]], който дублира [[голмайстор на България|голмайсторския си приз]] със старозагорци и става първият българин със „[[Златна обувка]]“.

[[Файл:CSKA Sofia team 1973.jpg|250px|дясно|мини|Отборът на ЦСКА „Септемврийско знаме“ през 1973 г.]]
През 1970-те години ЦСКА добива популярност и на европейската сцена. От 1971 г. до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли, а [[Купа на европейските шампиони 1973/74|през ноември 1973 г. отстраняват]] двукратния европейски шампион „[[Аякс (отбор)|Аякс]]“ с общ резултат 2:1 (0:1 като гост и 2:0 като домакин в реванша). На четвъртфинала ЦСКА отпада от „[[Байерн]]“ след 1:4 в Германия и 2:1 в България.

=== Втори полуфинал в европейските клубни турнири ===
[[1980-те|80-те години]] са изключително успешни за ЦСКА. Те започват с четири поредни титли във вътрешното първенство. [[Купа на европейските шампиони 1980/81|На европейско ниво]] е отстранен еврошампиона „[[Нотингам Форест|Нотингам]]“ след две победи с по 1:0. „Армейците“ са спрени за втория си полуфинал от бъдещия шампион „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“.

Това обаче се случва [[Купа на европейските шампиони 1981/82|през следващия сезон]], като в първия кръг ЦСКА се изправя срещу испанския [[Реал (Сосиедад)|„Реал“ (Сосиедад)]], който по онова време изживява най-силния период в историята си. Червените не се стряскат от името на съперника си и след минимална победа в София и реми в Испания го отстраняват. Така за първи и единствен път български тим отстранява шампион на Испания в европейските турнири. Следващият противник е северноирландският „[[Гленторан]]“, който въпреки че е победен с 2:0 в България, успява да заличи пасива си в редовното време в ответния двубой и чак в продълженията българите бележат гол, който ги класира. На четвъртфинала съперник отново е „Ливърпул“. След 0:1 в първия мач в Англия [[Стойчо Младенов]] вкарва два гола за ЦСКА в реванша и ЦСКА пише една от златните страници в своята история. За втора поредна година е елиминиран действащият европейски шампион. На полуфинала срещу „Байерн“ армейците повеждат на „Армията“ с 3:0 до 18 минута, но в крайна сметка мачът завършва 4:3 в полза на ЦСКА. При гостуването си в [[Мюнхен]] „червените“ са разгромени с 0:4.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=380 | заглавие = 1982 - ЦСКА постави на колене действащия шампион Ливърпул ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref>

=== Разформироването ===
Един от най-скандалните мачове в историята на ЦСКА е [[Купа на Народна република България 1984/85|финалът за Купата на България]] на 19 юни 1985 г. на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]] срещу вечния съперник „[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]]“. Мачът е съпътстван от многобройни спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. Напрежението ескалира към края на първото полувреме. След грубо влизане на [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] в краката на [[Емил Спасов]] вторият започва да души футболиста на „армейците“. В схватката се включва и младата червена надежда [[Христо Стоичков]]. Заформя се меле сред футболистите, при което реферът [[Аспарух Ясенов]] дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели двубоя с 2:1, но купата им е отнета след [[Реформа на българския футбол (1985)|решение на ЦК на БКП]].

Двата отбора са разформировани, а Стоичков и няколко играча на Левски–Спартак са отстранени от спорта завинаги. Няколко месеца по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера, но ЦСКА е прекръстен на „Средец“, а „Левски-Спартак“ – на „Витоша“. През 1987 г. към „Средец“ е добавена абревиатурата ЦФКА – Централен футболен клуб на армията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=383 | заглавие = 1984-1985 - Разформироването на ЦСКА след скандалния финал за Купата ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref>

=== Триото „Стоичков–Пенев–Костадинов“ ===
Решението за разформироването на клуба е изживяно тежко – не може да се разчита на редица ключови играчи от предходните сезони. През декември 1985 г. за треньор е назначен [[Димитър Пенев]] и въпреки че титлата остава мираж, трофей все пак е спечелен – [[Купа на Съветската армия 1985/86|Купата на Съветската армия]] след победа с 2:0 на финала срещу [[ПФК Локомотив (София)|Локо (София)]] с голове на младите звезди Христо Стоичков и [[Любослав Пенев]]. Те заедно с [[Емил Костадинов]] формират ново атомно трио в атаката на „червените“. През следващите четири сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен в три от тях. През 1989 г. Стоичков печели „Златна обувка“ със своите 38 гола в първенството и става вторият футболист на ЦСКА с приза. [[А група 1988/89|Същият сезон]] червените постигат требъл.

Представянето е успешно и на международната сцена, като в [[Купа на носителите на купи 1988/89|турнира за КНК]] армейците елиминират [[Интер (Братислава)|„Интер“ (Братислава)]], „[[Панатинайкос]]“ и „[[Рода ЮК Керкраде|Рода]]“. Особено драматично е елиминирането на холандците на четвъртфинала. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1, но при дузпите вратарят [[Илия Вълов]] е над всички и донася успеха. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „[[ФК Барселона|Барселона]]“ на [[Йохан Кройф]] с 2:4 и 1:2, а геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков, отбелязал и трите гола за българите и решава да го вземе в Барселона, което се случва 12 месеца по-късно.<ref>[http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html Кариера на Стоичков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070501035504/http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html |date=2007-05-01 }}. life.dir.bg.</ref>

[[А група 1989/90|Следващият сезон]] продължава с пълна червена доминация. През есента на 1989 г. е записана победа с 5:0 над вечния съперник „Левски“, а Стоичков вкарва четири попадения. По този повод в следващото дерби той излиза с фланелка с номер 4. През пролетта на 1990 г. „армейците“ най-накрая си връщат името ЦСКА.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=388 | заглавие = 1989-1990 - Четвъртфинал за КЕШ и първа Суперкупа ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref>

=== Смутни времена ===
Без атомното трио и след един неуспешен сезон на президентския пост е избран [[Валентин Михов]]. ЦСКА купува едни от най-конвертируемите български футболисти като [[Йордан Лечков]], [[Ивайло Андонов]] и [[Стойчо Стоилов]]. Въпреки хаоса в клуба заради лобитата на ветераните, военните и феновете „червените“ печелят титлата.<ref name="sport1-53705">[http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 Как могъщият ЦСКА изпусна парата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110824073715/http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 |date=2011-08-24 }}. www.sport1.bg.</ref> Засилва се въртележката на играчи, а някои трансфери по връщането на прогонени звезди разсмиват конкуренцията. На 1 юни 1994 г. шефът на „[[Мултигруп]]“ [[Илия Павлов]] печели председателското място на ЦСКА срещу [[Николай Гигов]], но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.<ref name="sport1-53705" /> Само за един сезон са сменени петима треньори, а [[Цветан Йончев]] води отбора само за един ден.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев</ref> На европейска сцена армейците побеждават „[[Ювентус]]“ с 3:2 в [[Купа на УЕФА 1994/95|първия кръг]] на Купата на УЕФА, но впоследствие победата е отменена заради нередовна картотека на [[Петър Михтарски]] за евротурнирите.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication ЦСКА през сезон 1994/95] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070703215617/http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication |date=2007-07-03 }}. inside.cska.bg.</ref>
[[Файл:Georgi vasilev gocheto.jpg|150px|ляво|мини|[[Георги Василев (футболист, р. 1946)|Георги Василев]] донася дубъл през сезон 1996/97]]
През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината [[Младежки национален отбор по футбол на България|Младежки национален отбор на България]]. През януари 1996 г. за треньор е назначен [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], който преди това е печелил три титли – 1 с [[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|„Етър“]] и 2 с „Левски“. Василев налага специфичния си стил на игра и успява да донесе дубъл през [[А група 1996/97|сезон 1996/97]], но изключително странно бива освободен след победа над [[Спартак (Плевен)|„Спартак“ (Плевен)]] с 3:0.<ref name="sport1-53705" />

В навечерието на 50-годишнината на ЦСКА в отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и [[Трифон Иванов]]. ЦСКА губи катастрофално от Левски с 0:5 [[Купа на България по футбол 1997/98|финала за Купата на България]]. Стоичков играе само в 4 мача и напуска точно преди следващото дерби с Левски, завършило 3:3.<ref name="sport1-53705" /> След края на сезона за треньор на отбора отново е назначен Димитър Пенев. „Червените“ се представят силно в турнира за Купата на УЕФА, елиминирайки три съперника, но остават едва на пето място в Шампионата. През тази кампания в състава са наложени [[Мартин Петров]], [[Стилиян Петров]], [[Димитър Бербатов]] и [[Владимир Манчев]].

След приемането на нов закон за спорта клубовете са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества. Въпреки че първоначално за президент на ЦСКА е избран Любослав Пенев, в края на 1999 г. бизнесменът [[Васил Божков]] става мажоритарен собственик.<ref name="sport1-53705" /> В първенството „червените“ на моменти изостават на 9 точки от „Левски“, но успяват да съкратят разликата до 2 преди решителния двубой за титлата на [[Георги Аспарухов (стадион)|стадион „Георги Аспарухов“]]. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но гол в последната минута на [[Георги Иванов – Гонзо]] осигурява титлата на вечния враг.

Следващите два сезона също не донасят нова титла на „Армията“ въпреки назначаването на реномирани италиански специалисти. [[Енрико Катуци]] успява да съживи отбора и „армейците“ играят атрактивен и резултатен футбол,<ref>[http://www.Bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/2000-01.html ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000 – 01, Bulgarian-football.com]</ref> но остават втори. [[Луиджи Симони]] пък заменя клубната легенда Аспарух Никодимов, при който ЦСКА играе много силно за Купата на УЕФА и отстранява [[Шахтьор (Донецк)]], но и той не успява да постигне успех.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2002/05/18/footbg/indexcs.htm „Симони с отбора в Бургас“], „7 дни спорт“</ref>

=== Стойчо Младенов и нов възход ===
След няколкото провала през 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов, а в редиците на „армейците“ са привлечени едни от най-добрите български таланти в момента – [[Емил Гъргоров]] и [[Велизар Димитров]]. С тях отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга през есента в първенството. В крайна сметка ЦСКА стига без проблем до титлата, която е първа от 1997 г. насам. С идеята за атака на [[Шампионската лига]] са привлечени за 3 млн. долара бразилците [[Лео Лима]] и [[Родриго Соуса]], но двамата скоропостижно напускат под претекст, че не са им изплатени две заплати.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2003/10/22/cska/index.htm „Спират парите за Васко да Гама“], „7 дни спорт“</ref> Впоследствие [[ФИФА]] решава, че те са в правото си да напуснат.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?cat=66&id=15707 ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg]</ref> Следва драматично отпадане за [[Купа на УЕФА 2003/04|Купата на УЕФА]] от [[ФК Торпедо (Москва)|Торпедо (Москва)]] и треньорът Младенов е освободен.

[[А група 2004/05|Сезон 2004/05]] започва доста противоречиво и отборът се движи на приливи и отливи. През зимната пауза е назначен сърбинът [[Миодраг Йешич]] и е привлечен халфът [[Беноа Кое]]. Въпреки че Йешич е принуден цяла пролет да играе в нападение единствено с [[Евгени Йорданов]], тимът редува икономични победи с по 1:0, а триумфът във „Вечното дерби“ след гол на [[Христо Янев]] от дузпа широко отваря вратите към 30-ата титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2005/05/23/forum/d3975_3.htm ''Възхитен съм от публиката на ЦСКА''], „7 дни спорт“</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=403 | заглавие = 2004-2005 - 30-та юбилейна титла и трета звезда в емблемата ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref>

През лятото ЦСКА записва нова победа срещу актуален европейски шампион – 1:0 на [[Анфийлд]] срещу стария познайник „Ливърпул“. Големият удар е през септември, когато на два пъти с по 1:0 е победен „[[Байер Леверкузен|Леверкузен]]“ с Димитър Бербатов в състава си и така ЦСКА за първи път заиграва в групова фаза на европейски турнир. До зимната пауза на [[А група 2005/06|сезон 2005/06]] ЦСКА изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. През пролетта обаче преднината е стопена и „червените“ остават втори. Президентът Васил Божков обвинява за това Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/04/05/ „Изритаха Йешич от ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref><ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/06/footbg/d4532_10.htm „Краят на любовната история в ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref> Бизнесменът обявява и че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си на [[Индия|индийския]] бизнесмен [[Прамод Митал]]. [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] става президент и дава нови надежди за титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm Александър Томов: ''Митал не търси печалба в ЦСКА''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070621211539/http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm |date=2007-06-21 }}, „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006</ref> Но след няколко несполуки ЦСКА изостава фатално от „Левски“. В резултат на това на треньорския пост е върнат Стойчо Младенов след 3 години и половина пауза.

В началото на [[А футболна група 2007/08|сезон 2007/08]] ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/02/footbg/d4853_6.htm Димитър Стефанов: ''Няма да продаваме нито един играч''] „7 дни спорт“, петък, 2 ноември 2007</ref> Отборът стартира слабо и отпада от френския [[ФК Тулуза|Тулуза]] в ЕКТ и от [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локо (Пд)]] за Купата на България. Но в първенството „армейците“ са безапелационни, печелят титлата 3 кръга преди края, завършват без загуба и на 16 точки пред вечния враг Левски.

[[Лицензгейт|Голямата драма]] е в края на май 2008 г., когато Лицензионната комисия към [[БФС]] отказва лиценз на отбора за ЕКТ поради задължения към [[ФК Вихрен|Вихрен]] и [[НАП]]. От ръководството обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказа. На 5 юни 2008 г. президентът Томов подава оставка, а временно за президент е избран Емил Костадинов. Назначена е спешна разпродажба на играчи, но европейското участие е пропуснато и то от един от най-силните състави на червените през XXI век.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=406 | заглавие = 2007-2008 - 31-ва титла и отнетият лиценз ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref>

=== Смяна на собственост и изхвърляне във В група ===
След напускането на много футболисти ЦСКА все пак получава лиценз за А и отборът се движи първи със значителна бройка млади играчи. През декември 2008 г. е подписан предварителният договор за продажбата на акциите на [[Титан АС]]. През пролетта „червените“ правят девет поредни победи и титлата е вече на хоризонта, когато отборът, изненадващо за всички, се срива в последните мачове и в крайна сметка остава на второ място след загуби във „Вечното дерби“ (0:2), срещу Черно море и [[ПФК Литекс|Литекс]].

През 2009/10 ЦСКА за първи път участва в [[Лига Европа 2009/10|групите на Лига Европа]], след като в плейофа е отстранен [[ФК Динамо (Москва)|Динамо (Москва)]]. Паметни остават двата сблъсъка с руснаците, в които „армейците“ показват превъзходна игра и надиграват с 2:1 в реванша в [[Москва]] пълния със звезди съперник – първа победа на български отбор над руски в историята. През [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]] ЦСКА печели Купата на България след победа над Славия с гол на Спас Делев, а след това и [[Суперкупа на България 2011|Суперкупата на България]], надигравайки шампиона Литекс пред 25 000 зрители.

През следващия сезон от [[Б футболна група|Б група]] се изкачва феноменът [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] на крупния магнат [[Кирил Домусчиев]]. ЦСКА е лидер, но разградчани успяват да съкратят преднината на „червените“ на само 2 точки. Така се стига до последния кръг, в който „армейците“ гостуват в Разград, но губят с 0:1, а с това и титлата.

Следват няколко сезона, в които ЦСКА е далеч от първото място, като някои фенове обвиняват собствениците в непрестанната смяна на треньори и всеобща неразбория. През юни 2013 г. е обявено, че „Титан“ ще прехвърли акциите на Христо Стоичков.<ref>{{Citation |title=Обръщение на собствениците за прехвърляне на собствеността на Христо Стоичков |url=http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 |accessdate=2013-06-22 |archivedate=2013-06-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130626003830/http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 }}</ref> Непосредствено преди тегленето на жребия за европейските клубни турнири ЦСКА се отказва от участие.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=433735 „Окончателно: ЦСКА няма да играе в Европа – решават за Ботев непосредствено преди жребия“ www.sportal.bg]</ref> Този ход на ръководството е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на огромни задължения на „червените“ и собственикът на Литекс [[Гриша Ганчев]] се отказва официално.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto |заглавие=„Гриша Ганчев: Исках ЦСКА да започне на чисто“ football24.bg |достъп_дата=2013-06-29 |архив_дата=2013-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131004013024/http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto }}</ref> На 5 август 2013 г. собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“, а Александър Томов се завръща като президент.

Пролетта на 2015 г. е една от най-тежните в цялата история на клуба. ЦСКА буквално се срива и месеци наред не успява дори да отбележи гол. Извън терена събитията са още по-драматични – въпреки обещанията, че ще бъде осигурен лиценз и нормално завършване на сезона, това не се случва. Така на 31 май става ясно, че ЦСКА няма да играе професионален футбол през следващия сезон, а от ръководството в прав текст обявяват, че фалитът на акционерното дружество е единственият изход от ситуацията. В края на май Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за ЕКТ,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sports.ru/football/1030750994.html | заглавие = Софийский ЦСКА лишен профессионального статуса - Футбол | издател = www.sports.ru | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> а на 1 юни и Апелативната комисия отказва такъв за А група. Феновете провеждат множество срещи с настоящите собственици, с бившия собственик на отбора Васил Божков и с Гриша Ганчев, за да молят за подкрепа от тях. В крайна сметка „червените“ са принудени да започнат първенството две нива по-надолу от [[Трета аматьорска футболна лига|В група]] за първи път в своята история.

=== Най-нова история ===
На 2 юни 2016 г. [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]], [[ПФК Чавдар (Етрополе)|Чавдар (Етрополе)]] и ЦСКА се обединяват в ПФК ЦСКА – 1948 АД, а като собственици в търговския регистър са вписани Христо Стоичков, [[Юлиян Инджов]] и Гриша Ганчев. На 7 юни БФС обявява, че това юридическо лице е подало документи за участие в новосформираната [[Първа професионална футболна лига]] като ЦСКА (София).

В първите си четири поредни сезона след завръщането си червените завършват неизменно на второ място след Лудогорец. През 2018/19 червените се завръщат в Европа и изиграват общо 6 мача.

След като през 2019/20 г. ЦСКА губи финала срещу Локомотив (Пловдив),<ref>[http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=9138 ЦСКА изпусна Купата на България cska.bg]</ref> в следващото издание на турнира „армейците триумфират след 1:0 над Арда. В първенството обаче титлата отново остава мираж.

В свое решение от 2020 г. ФИФА посочва ПФК ЦСКА (София) като наследник на фалиралото дружество ПФК ЦСКА.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sport/2020/02/29/4035571_kak_fifa_obiavi_cska-sofiia_za_sporten_naslednik_na/|title=Как ФИФА обяви „ЦСКА-София“ за спортен наследник на „ПФК ЦСКА“|last=|first=|date=29.2.2020|work=Дневник|accessdate=29.2.2020}}</ref>
[[Файл:CSKA wit Cup 2021.jpg|295px|мини|дясно|ЦСКА със спечелената [[Купа на България]], 19 май 2021 г.]]
През есента на 2021 г. ЦСКА успява да се класира за груповата фаза на [[Лига на конференциите 2021/22|дебютното издание]] на [[Лига на конференциите|Лигата на конференциите]] след драматичен успех с 3:0 в реванша срещу [[ФК Виктория (Пилзен)|„Виктория“ (Пилзен)]].<ref>[https://cska.gong.bg/bg-football/evrouchastnici/multimedia/video/cska-e-v-grupite-na-liga-na-konferenciite-sled-lud-mach-648948 cska.gong.bg]</ref>

=== Решение на ДК на ФИФА ===
В свое (решение 150851 PST) от 12-февруари-2020 г ДК на ФИФА констатира: 

27. След като взе предвид всичко гореизложено и въз основа на информацията и документацията, с която разполага, членът на комисията решава да подкрепи заключенията на председателя и заместник-председателя на Дисциплинарната комисия и счита, че няма друга алтернатива, освен да заключи, че новият клуб, ПФК ЦСКА (София), трябва да се счита за спортния наследник на първоначалния длъжник, ПФК ЦСКА София. 

=== Решение на КАС ===
В свое решение (CAS 2020/A/6941) от 10-ноември-2021 КАС констатира: 

84. В резултат на това съставът потвърждава констатациите на обжалваното решение, че Вторият Ответник ПФК ЦСКА (София) е спортният наследник на ЦСКА, предприятието, което е било работодател на жалбоподателя и страната, осъдена с решението на FIFA DRC от 21-май-2015 да плати определени суми ...

== Наименования ==
* ЦДВ (1948)
* Септември при ЦДВ (1948 – 1949)
* ЦДНВ (1949 – 1950)
* Народна войска (1950 – 1951)
* ЦДНВ (1951 – 1952)
* ЦДНА (1952 – 1953)
* ОСГ (1953)
* ЦДНА (1953 – 1963)
* ЦСКА „Червено знаме“ (1963 – 1969)
* ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1969 – 1985)
* Средец (1985 – 1987)
* ЦФКА „Средец“ (1987 – 1989)
* ЦСКА (1989 –)

== Успехи ==
[[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|160px|мини|дясно|[[Суперкупа на България 2011|Суперкупата за 2011 г.]],<br>спечелена след победа над [[ПФК Литекс|Литекс]]]]
; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]
* [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (31) – [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[А група 1951|1951]], [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]], [[А група 1955|1955]], [[А група 1956|1956]], [[А група 1957|1957]], [[А група 1958|1958]], [[А група 1958/59|1958/59]], [[А група 1959/60|1959/60]], [[А група 1960/61|1960/61]], [[А група 1961/62|1961/62]], [[А група 1965/66|1965/66]], [[А група 1968/69|1968/69]], [[А група 1970/71|1970/71]], [[А група 1971/72|1971/72]], [[А група 1972/73|1972/73]], [[А група 1974/75|1974/75]], [[А група 1975/76|1975/76]], [[А група 1979/80|1979/80]], [[А група 1980/81|1980/81]], [[А група 1981/82|1981/82]], [[А група 1982/83|1982/83]], [[А група 1986/87|1986/87]], [[А група 1988/89|1988/89]], [[А група 1989/90|1989/90]], [[А група 1991/92|1991/92]], [[А група 1996/97|1996/97]], [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]], [[А група 2004/05|2004/05]], [[А футболна група 2007/08|2007/08]]

; [[Трета аматьорска футболна лига|Югозападна В група]]
* [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''1 място''' (1) – [[Югозападна В група 2015/16|2015/16]]

; [[Национална купа на България]]
* [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (21) – [[Купа на Съветската армия 1951|1951]], [[Купа на Съветската армия 1954|1954]], [[Купа на Съветската армия 1955|1955]], [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]], [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]], [[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]], [[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]], [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]], [[Купа на България по футбол 1982/83|1982/83]], [[Купа на България по футбол 1984/85|1984/85]], [[Купа на България по футбол 1986/87|1986/87]], [[Купа на България по футбол 1987/88|1987/88]], [[Купа на България по футбол 1988/89|1988/89]], [[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]], [[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]], [[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]], [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]], [[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]], [[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]]

; [[Суперкупа на България]]
* [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на Суперкупата''' (4) – [[Суперкупа на България 1989|1989]], [[Суперкупа на България 2006|2006]], [[Суперкупа на България 2008|2008]] и [[Суперкупа на България 2011|2011]]

; [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]
* '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на европейските шампиони 1966/67|1966/67]], [[Купа на европейските шампиони 1981/82|1981/82]]

; [[Купа на носителите на национални купи]]
* '''Полуфиналист''' (1) – [[Купа на носителите на купи 1988/89|1988/89]]

== Стадион ==
{{основна|Българска армия (стадион)}}
[[Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|мини|стадион „Българска армия“]]
Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ЦСКА. Намира се в [[Борисова градина|Борисовата градина]], в центъра на [[София]]. Първоначално на това място е било разположено игрището на [[АС-23]]. В периода 1965 – 1967 е извършена основна реконструкция, а през 1982 г. на стадиона е поставено и електрическо осветление. През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „[[Динакорд]]“ – 48 kW. През лятото на 2016 г. изцяло е подменено тревното покритие и са изградени нова поливна и дренажна система.

Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в четири сектора – сектор А (6417 места), сектор Б (4889 места), сектор В (5689 места) и сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 м и ширина 66 м. Освен футболния терен спортният комплекс включва тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и музей на славата.

== Емблема ==
ЦСКА е отбора на българската армия от 1948 до сега и е с емблемата на българската армия ЧЕРВЕНА ЗВЕЗДА.  

След обединението на ЦДВ и „Септември“ е избрана нова емблема – три кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени [[жито|житни класове]], символ на плодородието и успеха.<ref>{{икона|en}} [http://www.irishsurnames.com/plants.htm Heraldic plants]</ref> В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.<ref>[http://www.symbols.com/encyclopedia/28/2824.html The fivepointed star]</ref> В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“. В периода 1948 – 1962 единствено е сменяно името на върху лентата след различните преименувания.

След обединението с „Червено знаме“ житните класове са заменени с [[дъб]]ови листа, символ на силата и издръжливостта.<ref>[http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=206&catid=76 Легенди и символика на дърветата], zeleno.bg</ref> Зеленият кръг вече е с цветовете на [[Национално знаме на България|българския трибагреник]], а под лентата е добавено съкращението ЧЗ („Червено знаме“). През 1964 г. се появява вариант на емблемата, в който дъбовите листа са уголемени, а съкращението ЧЗ е заменено от „Червено знаме“.

През 1968 г. е извършена нова промяна след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, като негово място са сложени дъбовите листа, а вместо тях се появява червен (или бял) полукръг с надпис „Септемврийско знаме“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник. В същото време за евротурнирите се използва различна емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише ФК ЦСКА, а под надписа са разположени четири вертикални червени райета с футболна топка върху тях.

След скандала с разформироването е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната част има надпис „ФК“, а в долната – „Средец“. В средата на емблемата е разположена голяма буква „с“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Тази емблема е използвана официално до 1989 г.

През 1987 г. се появява нова емблема на [[ОСК ЦСКА (София)|СК ЦСКА]], използвана неофициално и от футболния клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „футболен клуб“.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 105, Димитър Пенев</ref><ref name="zlaten">Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102</ref> Под втория надпис два изправени лъва държат футболна топка. В краката им стоят надписите „София“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишни.<ref name="zlaten"/> В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обрамчващи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегъната на четири места, завършваща с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948.

След падането на комунистическия режим в България е решено да се използва неофициалният модел от 1987 г., тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление.

През 1999 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в акционерно дружество временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968 г. с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема е приета създадената през 1989 г., която е възприета от всички отбори, членуващи в ОСК ЦСКА (София). През 2005 г. след спечелване на рекордната 30 титла към емблемата са добавени 3 златни звезди. През 2017 г. по случай 70-ата годишнина от създаването на клуба емблемата е обновена с юбилеен дизайн.

<gallery>
Septemvri pri CDV logo.png|„Септември при ЦДВ“ (1948 – 1949)
CDNV logo.png|ЦДНВ (1950 – 1953)
CDNA logo.png|ЦДНА (1954 – 1962)
CSKA Cherveno Zname logo.png|ЦСКА „Червено знаме“ (1962 – 1968)
CSKA Cherveno Zname alternative logo.png|ЦСКА „Червено знаме“ (вариант) (1964 – 1968)
CSKA Cherveno Zname logo variant 2.png|ЦСКА „Червено знаме“ (вариант) (1965 – 1968)
CSKA Septemvriysko Zname logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1968 – 1985)
CSKA Septemvriysko Zname red logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (вариант) (1968 – 1985)
CSKA Septemvriysko Zname alternative logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (вариант за евротурнирите) (1968 – 1985)
CFKA Sredets logo.png|„Средец“ и ЦФКА „Средец“ (1985 – 1989)
CSKA old-2.png|ЦСКА (1987 – 1988) и (1990 – 1998)
CSKA 99-05.png|ЦСКА (1989) и (1999 – 2005)
CSKA 98-99.png|ЦСКА (1999)
CSKA Sofia logo.svg|ЦСКА (2005 – 2017)
CSKA Sofia logo for 70th anniversary.png|ЦСКА (2017 – 2018)
CSKA Sofia logo 2018-19.png|ЦСКА (2018 – 2019)
</gallery>

== Настоящ състав ==
''Към 23 септември 2024 г.''
{{ПФК ЦСКА (София) - разширен състав}}

== Ръководни фактори ==
=== Настоящо ръководство ===
{| class="wikitable" style="text-align: center;"
|-
!
! Име
! Длъжност
|-
|{{флагче|България}}||Фондация „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“||Собственик
|-
|{{флагче|България}}||Данаил Илиев||Президент
|-
|{{флагче|България}}||[[Димитър Пенев]]||Почетен президент
|-
|{{флагче|България}}||Радослав Златков||Изпълнителен директор
|-
|{{флагче|България}}||[[Филип Филипов (футболист, р. 1971)|Филип Филипов]]||Спортен директор
|- 
|{{флагче|България}}||''Няма''||Административен директор
|- 
|{{флагче|България}}||[[Михаил Александров (футболист)|Михаил Александров]]||Технически директор
|-
|{{флагче|България}}||Никола Митев||Директор комуникации
|-
|{{флагче|България}}||[[Костадин Ангелов – Лаптопа|Костадин Ангелов]]||Директор на академията
|-
|{{флагче|България}}||Петър Стоянов||Финансов директор
|-
|{{флагче|България}}||Боряна Стойчева||Международен отдел
|-
|}

=== Управителен съвет ===
{| class="wikitable" style="text-align: center;"
|-
!
! Име
! Длъжност
|-
|{{флагче|България}}||[[Христо Стоичков]]||Член на УС
|-
|{{флагче|България}}||Данаил Илиев||Член на УС
|-
|{{флагче|България}}||Ангел Борисов||Член на УС
|-
|}

=== Съвет на директорите ===
{| class="wikitable" style="text-align: center;"
|-
!
! Име
! Длъжност
|-
|{{флагче|България}}||Ангел Борисов||Председател
|-
|{{флагче|България}}||Десислава Иванова||Зам. председател
|-
|{{флагче|България}}||Радослав Златков||Изпълнителен директор
|-
|}

=== Технически щаб ===
{| class="wikitable" style="text-align: center;"
|-
!
! Име
! Длъжност
|-
|{{флагче|България}}||[[Александър Томаш]]||Старши треньор
|-
|{{флагче|България}}||[[Константин Мирчев]]||Помощник треньор
|-
|{{флагче|България}}||[[Христо Колев – Бащата|Христо Колев]]||Помощник треньор
|-
|{{флагче|България}}||[[Тодор Кючуков]]||Треньор на вратарите
|-
|{{флагче|България}}||Илиян Митрев||Кондиционен треньор 
|-
|{{флагче|България}}||Николай Русинов||Анализатор
|- 
|{{флагче|България}}||Полина Хаджиянкова||Психолог
|-  
|{{флагче|Куба}} {{флагче|България}}||Орландо Морера||Преводач
|-   
|{{флагче|България}}||д-р Георги Илиев||Доктор
|-
|{{флагче|България}}||Иван Христов||Физиотерапевт
|-
|{{флагче|България}}||Станислав Кръстев||Физиотерапевт
|-
|{{флагче|България}}||Алекс Младенов||Физиотерапевт
|-
|{{флагче|България}}||Димко Пантев||Физиотерапевт
|-
|{{флагче|България}}||Николай Петров||Физиотерапевт
|-
|{{флагче|България}}||Стилиан Светославов||Физиотерапевт 
|-
|{{флагче|България}}||[[Методи Томанов]]||Главен скаут
|-
|{{флагче|България}}||Виктор Игнатов||Пресаташе
|-
|{{флагче|България}}||[[Стойко Сакалиев]]||Администратор
|-
|{{флагче|България}}||[[Добри Димов]]||Домакин
|-
|}

== Спонсори ==
{| class="wikitable"
|-
! От
! До
! Спосор
! Забележка
|-
|align="center"| 1989 г.
|align="center"| 1990 г.
| КОМКО
| транспортна фирма, подразделение на [[Вили Бец]]
|-
|align="center"| 1990 г.
|align="center"| 1996 г.
| Синтофарм
| фармацевтична компания
|-
|align="center"| 1996 г.
|align="center"| 1999 г.
| [[Мултигруп]]
| инвестиционна компания
|-
|align="center" colspan="2"| есен 2001 г.
| Синтофарм
| само в Купата на УЕФА
|-
|align="center" colspan="2"| есен 2003 г.
| Трансимпекс
| само в Шампионска лига и Купата на УЕФА, фирма за маркови облекла
|-
|align="center"| септември 2005 г.
|align="center"| май 2008 г.
| [[Вивател]]
| мобилен оператор
|-
|align="center"| юни 2008 г.
|align="center"| август 2009 г.
| без спонсор
|-
|align="center"| септември 2009 г.
|align="center"| септември 2013 г.
| [[Глобул]]
| мобилен оператор
|-
|align="center"| септември 2016 г.
|align="center"| 26 юни 2021 г.
| [[А1 България|А1]]
| мобилен оператор
|-
|align="center"| 26 юни 2021 г.
|
| [[Уинбет]]
| онлайн букмейкър
|}

== Цветове и екипи ==
=== Цветове ===
От създаването си досега е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication История на ЦСКА: 1948 – Първа шампионска титла] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070621194820/http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication |date=2007-06-21 }}, CSKA.bg</ref> Като втори цвят с течение на времето се отделя бялото, като в определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно за трети екипи и в гостувания).
[[Файл:Tengarinya in Sofia.JPG|мини|дясно|250px|Футболистът на ЦСКА [[Бернардо Тенгариня]] представя новата екипировка с марка Легеа, 14 юли 2012 г.]]
=== Екипи ===
* {{флагче|България}} Български продукт (1919 – 1975)
* {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1975 – 1983)
* {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (1983 – 1985)
* {{флагче|Германия}} Адидас (1985 – 1991)
* {{флагче|Италия}} [[АБМ]] (1991 – 1992)
* {{флагче|Великобритания}} [[Умбро]] (1991 – 1992)
* {{флагче|Италия}} [[Ереа]] (1992 – 1995)
* {{флагче|Италия}} [[Лото (компания)|Лото]] (1995 – 1996)
* {{флагче|Германия}} Пума (1996 – 2000)
* {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2000 – 2001)
* {{флагче|Италия}} Лото (2001 – 2003)
* {{флагче|Япония}} [[Асикс]] (2003 – 2004)
* {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2004 – 2011)
* {{флагче|Италия}} [[Капа (спортна марка)|Капа]] (2011 – 2012)
* {{флагче|Италия}} [[Легеа]] (2012 – 2015)
* {{флагче|Италия}} Лото (2015 – 2016)
* {{флагче|Германия}} Адидас (2016 – 2022)
* {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] (2022 –)

== Други домашни и международни успехи ==
През годините ЦСКА е печелил многобройни реномирани приятелски международни турнири. ЦСКА е отстранявал и отбори като [[Динамо (Букурещ)|„Динамо“ (Букурещ)]] (8:1 и 2:3), „[[Ювентус]]“ (4:1 и 0:2), „[[Партизан]]“ (2:1 и 4:1), „[[Олимпиакос]]“ (3:1 и 0:1), „[[Панатинайкос]]“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „[[Реал Сосиедад]]“ (1:0 и 0:0), „[[Монако]]“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), [[Спарта (Прага)|„Спарта“ (Прага)]] (2:2 и 3:0), „[[Рода]]“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „[[Парма]]“ (0:0 и 1:1), [[Шахтьор (Донецк)|„Шахтьор“ (Донецк)]] (3:0 и 1:2), [[Байер (Леверкузен)|„Леверкузен“]] (1:0 и 1:0), [[ФК Базел|„Базел“]] (3:1) и [[Виктория (Пилзен)|„Виктория“ (Пилзен)]] (0:2 и 3:0). ЦСКА е побеждавал и [[Атлетико Мадрид|„Атлетико“ (Мадрид)]] (1:0), [[Байерн Мюнхен|„Байерн“]] (2:1, 4:3), [[Борусия Дортмунд|„Борусия“ (Дортмунд)]] (4:2), „[[Валенсия (клуб)|Валенсия]]“ (2:1), [[Аустрия (Виена)|„Аустрия“ (Виена)]] (3:2) и [[АС Рома|„Рома“]] (3:1). Балансът от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири към август 2010 г. от 214 мача е 83 победи, 46 равни и 85 загуби при голова разлика 308:291.

=== Неофициални успехи ===
; [[Купа на Съветската армия]]
* [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (4 пъти) – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1985/86|1985/86]], [[Купа на Съветската армия 1988/89|1988/89]] и [[Купа на Съветската армия 1989/90|1989/90]]

; [[Купа на Народна република България]]
* [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (1 път) – [[Купа на НРБ по футбол 1980/81|1980/81]]

=== Приятелски турнири ===
[[Файл:Saragosa cup.jpg|185px|мини|дясно|Купата от Международния турнир „Реал (Сарагоса)“ за 1977 г.]]
* Първа лятна спартакиада на Спортения комитет на дружеските армии в [[Лайпциг]] – 1957
* Международен футболен турнир в [[Пхенян]] – 1963
* Турнир в чест на краля на [[Мароко]] Мохамед V – 1967
* Международен турнир „Палма де Майорка“ – 1970 и 1971
* Турнир в чест на 35-годишнината от основаването на [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]] – 1971
* Международен турнир „Реал (Сарагоса)“ в Испания – 1973 и 1977
* Турнир „Валенсия“ в Испания – 1976
* Международен турнир „Купа на мира“ в [[Кот д`Ивоар]] – 1979
* XI турнир в [[Севиля]] – 1982
* Златна купа „Перлата на Италия“ – 1984
* Купа на съюза на спортните журналисти в [[Сплит]] – 1984
* Футболна купа на Ер Те Ел – 1989
* Международен турнир „Коста Азул“ в Сетубал – 1989 и 1991
* [[Купа „Плейстейшън“]] – 2002, 2005, 2006 и 2007
* [[УЕФА Купа на Пего]] – 2008

=== Турнири за ветерани ===
* Международен турнир в зала в [[Саарбрюкен]] – 2001, 2002 и 2003
* Балкански турнир за ветерани в Коринто – 2002

== Почетна листа ==
=== Най-много мачове ===
[[Файл:Dimitar yakimov.jpg|мини|200п|[[Димитър Якимов]] има 287 мача с екипа на ЦСКА]]
{| class="wikitable" style="text-align: center;"
!№!!Име!!Период!!Мачове
|-
|1||align="left"|{{флаг|България}} [[Борис Гаганелов]]||1960 – 1974||350
|-
|2||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Зафиров]]||1962 – 1966<br>1968 – 1981||340
|-
|3||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Пенев]]||1964 – 1977||329
|-
|4||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||304
|-
|5||align="left"|{{флаг|България}} [[Аспарух Никодимов]]||1964 – 1975||296
|-
|6||align="left"|{{флаг|България}} [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]]||1950 – 1964||294
|-
|7||align="left"|{{флаг|България}} [[Тодор Янчев]]||2000 – 2005<br>2007 – 2013<br>2013 – 2014||290
|-
|8||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||287
|-
|9||align="left"|{{флаг|България}} [[Георги Велинов]]||1978 – 1987<br>1991 – 1992||271
|-
|10||align="left"|{{флаг|България}} [[Божил Колев]]||1970 – 1979||254
|}

=== Най-много голове ===
[[Файл:Petar Zhekov in 2018.jpg|мини|200п|[[Петър Жеков]] е голмайстор за всички времена на ЦСКА и стрелец №2 на [[Първа лига]]]]
{| class="wikitable" style="text-align: center;"
!№!!Име!!Период!!Голове
|-
|1||align="left"|{{флаг|България}} [[Петър Жеков]]||1968 – 1975||144
|-
|2||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||141
|-
|3||align="left"|{{флаг|България}} [[Никола Цанев]]||1959 – 1970||118
|-
|4||align="left"|{{флаг|България}} [[Спас Джевизов]]||1976 – 1984||96
|-
|5||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||92
|-
|6||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]]||1948 – 1960||87
|-
|7||align="left"|{{флаг|България}} [[Ивайло Андонов]]||1991 – 1994<br>1996 – 1998||85
|-
|8||align="left"|{{флаг|България}} [[Христо Стоичков]]||1985 – 1990||83
|-
|8||align="left"|{{флаг|България}} [[Любослав Пенев]]||1984 – 1989<br>2000 – 2001||83
|-
|10||align="left"|{{флаг|България}} [[Стойчо Младенов]]||1980 – 1986||80
|}
{{clear}}

== Привърженици ==
=== Фенклубове ===
Като един от най-популярните клубове в България, привържениците на „червените“ са организирани във „Фенклуб „Сектор Г“ и над 798<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2007-12-23/otkrit-be-fenklub-nomer-798-na-cska ЦСКА откри фенклуб №798, Gol.bg]</ref> други фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фенклубове на ЦСКА има в [[Гърция]], [[Австрия]], [[Англия]], [[Аржентина]], [[Армения]], [[Беларус]], [[Германия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Канада]], [[Китай]], [[Северна Македония]], [[Румъния]], [[Русия]], [[САЩ]], [[Сърбия]], [[Уругвай]], [[Франция]], [[Хонконг]], [[Швейцария]] и [[Швеция]].

=== Известни привърженици ===
* [[Азис]] – певец<ref>[http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska Азис стана фен на ЦСКА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402145654/http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska |date=2015-04-02 }}. „football24.bg“ 30.5.2012.</ref>
* [[Волен Сидеров]] – политик<ref name="dnes.dir.bg">[http://dnes.dir.bg/news/cska-partii-bsp-gerb-shampion-15332917 ”ЦСКА шампион” обедини ГЕРБ, БСП, ДПС и ”Атака”]. „dir.bg“</ref>
* [[Георги Анастасов (политик)|Георги Анастасов]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/>
* [[Веселин Вучков]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/>
* [[Неофит Български]] – патриарх<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 |заглавие=Новият патриарх – фен на ЦСКА |достъп_дата=2013-04-07 |архив_дата=2013-04-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130405114923/http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 }}</ref>
* [[Ники Кънчев]] – журналист и ТВ водещ<ref>[https://temasport.com/ники-кънчев-загубихме-но-и-победихме/ Ники Кънчев: Загубихме, но и победихме]</ref>
* [[Стефан Данаилов]] – актьор<ref name="dnes.dir.bg"/>
* [[Хамид Хамид]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/>
* [[Цветан Цветанов]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/>

== Известни футболисти ==
ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и на международни първенства. На [[Летни олимпийски игри 1956|олимпийските игри в Мелбърн]] през 1956 г. българският олимпийски отбор печели бронзовите отличия. Съставът включва [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Кирил Ракаров]], [[Манол Манолов – Симолията]], [[Никола Ковачев – Тулата]], [[Стефан Божков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Георги Димитров – Червения]], [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Крум Янев]] и [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]. На [[Летни олимпийски игри 1968|олимпийските игри в Мексико]] през 1968 г. българският олимпийски отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти в състава са: [[Стоян Йорданов]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Станков]], [[Петър Жеков]] и [[Аспарух Никодимов]]. [[Световно първенство по футбол 1994|Четвъртото място в света]] през 1994 г. би било невъзможно<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=84/statistics/players/topgoals.html Голмайстори на Световното първенство 1994]</ref> без участието на [[Христо Стоичков]], [[Емил Костадинов]], [[Йордан Лечков]], [[Любослав Пенев]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] и [[Ивайло Андонов]] и старши треньора [[Димитър Пенев]].

В класацията на футболните специалисти (треньори, играчи и журналисти) за [[Най-добър футболист на България за XX век]] сред първите десет са петима играчи на ЦСКА: Христо Стоичков (2 място), [[Димитър Якимов]] (4-ти), Иван Колев (7-и), Димитър Пенев (8-и) и Емил Костадинов (9-и). Трима от тях са в челната десетка и в класацията на футболните фенове: Стоичков (2-ри), Якимов (3-ти) и Костадинов (10-и).

Призът „[[Футболист № 1 на България]]“ в историята е връчван 16 пъти на червени футболисти: Стефан Божков (1955), Иван Колев (1956, 1962), Манол Манолов – Симолията (1958), Георги Найденов (1959, 1961), Димитър Пенев (1967, 1971), [[Георги Велинов]] (1981), [[Радослав Здравков]] (1982), [[Стойчо Младенов]] (1983), [[Георги Димитров – Джеки]] (1985), Любослав Пенев (1988), Христо Стоичков (1989, 1990) и [[Кирил Десподов]] (2018).

{{колони|2|
* [[Адалберт Зафиров]]
* [[Александър Тунчев]]
* [[Антон Недялков]]
* [[Аспарух Никодимов]]
* [[Беноа Кое]]
* [[Валентин Илиев]]
* [[Велизар Димитров]]
* [[Георги Божков]]
* [[Георги Велинов]]
* [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]]
* [[Георги Денев]]
* [[Георги Димитров – Джеки]]
* [[Георги Илиев – Майкъла]]
* [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]]
* [[Димитър Бербатов]]
* [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]]
* [[Димитър Пенев]]
* [[Димитър Якимов]]
* [[Емил Гъргоров]]
* [[Емил Костадинов]]
* [[Иван Иванов (футболист, р. 1988)|Иван Иванов]]
* [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]
* [[Йордан Лечков]]
* [[Йордан Тодоров]]
* [[Кирил Десподов]]
* [[Красимир Безински]]
* [[Кристиян Малинов]]
* [[Крум Янев]]
* [[Любослав Пенев]]
* [[Манол Манолов – Симолията]]
* [[Маркиньос]]
* [[Мартин Петров]]
* [[Ней (футболист)|Ней]]
* [[Никола Ковачев – Тулата]]
* [[Петър Жеков]]
* [[Радослав Здравков]]
* [[Рубен Пинто]]
* [[Стефан Божков]]
* [[Стилиян Петров]]
* [[Стойко Сакалиев]]
* [[Стойчо Младенов]]
* [[Стоян Йорданов]]
* [[Тодор Янчев]]
* [[Трифон Иванов]]
* [[Фернандо Каранга]]
* [[Христо Стоичков]]
* [[Христо Янев]]
* [[Цветан Йончев]]
}}

== Вижте също ==
* [[ОСК ЦСКА (София)]]
* [[ПФК ЦСКА (София) през сезоните|ЦСКА (София) през сезоните]]
* [[Треньори на ПФК ЦСКА София|Треньори на ЦСКА (София)]]
* [[Рекорди на ПФК ЦСКА София|Рекорди на ЦСКА (София)]]

== Източници ==
<references/>

== Външни препратки ==
* [http://www.cska.bg/ Официален сайт]
* {{Facebook|cskasofiaofficial|CSKA Sofia FC}}
* {{Instagram|cskasofiafc|CSKA Sofia FC}}
* [http://www.cska.bg/forum/ Официален форум]
* [https://www.youtube.com/@CSKASofiaFC1948/featured Официален YouTube канал]
* [https://www.tiktok.com/@cskasofiafc Официален TikTok профил]

{{fb старт}}
{{ПФК ЦСКА (София) сезони}}
{{fb край}}
{{Избрана статия|1035045|24 юни 2007}}
{{Първа професионална футболна лига}}
{{Портал|Футбол}}
{{Първа професионална футболна лига - Стадиони}}

[[Категория:ПФК ЦСКА (София)| ]]
[[Категория:Основани в България през 1948 година]]