Петър Ковачев (писател)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Ковачев.

---

Петър Ковачев
Роден	4 юли 1941 г. село Реселец, Белослатинско, Царство България
Починал	25 декември 1981 г. Народна република България
Професия	журналист, драматург
Националност	България
Жанр	разказ, очерк, стихотворение, пиеса
Дебютни творби	„Легенда за овчаря“ (1957, разказ)

Петър Христов Ковачев е български белетрист и поет. Баща на режисьора Роберт Ковачев.

Биография

Роден е на 4 юли 1941 г. в село Реселец, Белослатинско. Баща му, Христо Ковачев, е директор в местното училище. Завършва българска филология в Софийския държавен университет.

Първия си разказ („Легенда за овчаря“) печата като ученик в списание „Родна реч“ през 1957 г. (кн.8 от 1957 г.). По-късно публикува във вестник „Студентска трибуна“, „Софийски университет“, „Литературен фронт“, сп. „Септември“, „Пламък“, „Мизия“ и др. Участва активно в студентския литературен кръжок „Димчо Дебелянов“. С разказа си „Момче в бързея“ е забелязан от критиката и печели годишната награда на в. „Студентска трибуна“.

Работи като журналист в плевенския вестник „Септемврийска победа“ (1966-1967), нещатен кореспондент на в. „Литературен фронт“ и като драматург на Кукления театър в Плевен (1972-1981).

Автор на разкази, очерци, литературнокритически етюди, рецензии, творчески портрети, стихове, на куклените пиеси „Маминото детенце“ и „Законът на джунглата“, както и на драмата „Стая №304“. Превежда пиесата на Александър Пушкин „Приказка за попа и неговия слуга Глупан“.

Поетическото творчество на Петър Ковачев датира от последната година и половина от живота му, когато вече е тежко болен. Разказите му са събрани за пръв път в книгата „Отива си денят“ от Димитър Коруджиев и Атанас Свиленов.

Умира на 25 декември 1981 г.

Посмъртно са публикувани книгите „Отива си денят“ и „Съобщавам, че съм жив“.

Посмъртно признание

От 2010 г. в Плевен се провежда национален конкурс на негово име.

Външни препратки

• Марин Георгиев, „Вечното момче“, cineboom.bg, 10 юли 2024