Пиер Розанвалон
| Пиер Розанвалон Pierre Rosanvallon | |
| френски историк | |
 Пиер Розанвалон, 2009 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил във | Висше търговско училище Висше училище за обществени науки[1] Университет Пари-Дофин[2] |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Колеж дьо Франс Висша школа за социални науки (EHESS) |
| Политика | |
| Партия | Социалистическа партия (Франция) |
| Пиер Розанвалон в Общомедия | |
Пиер Розанвалон (на френски: Pierre Rosanvallon), роден в Блоа, 1948 г., е френски историк, социолог и политолог. От 2001 г. е титуляр на катедрата по модерна и съвременна история в Колеж дьо Франс като същевременно е и професор във Висшата школа за социални науки (EHESS).
Трудовете му са посветени на историческите връзки между общественото устройство, държавата, идеите и политиките, такива, каквито съвременността ги разкрива. Книгите му са преведени на повече от десет езика.
През 2002 г. организира „интелектуалното ателие“ „Републиката на идеите“, което издава свое списание („Животът на идеите“), повежда своя поредица от книги в издателство „Seuil“, а през 2006 г. организира в Гренобъл конференция върху „новата социална критика“.
Пиер Розанвалон е бил синдикален ръководител и членувал във Френската социалистическа партия. Обновяването на социалната критика, на теория и на практика е сред приоритетите на неговите занимания.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Hierarchie des salaires et lutte des classes, Cerf, 1972. (под псевдонима Pierre Ranval)
- L'Âge de l'autogestion, Le Seuil, coll. Points politique, 1976, 246 p.
- Le Capitalisme utopique. Histoire de l'idée de marché, Le Seuil, coll. Sociologie politique, 1979 (преиздадена 1999; през 1989 също като Le Libéralisme économique)
- Misère de l’économie, Le Seuil, 1983
- Le Moment Guizot, Gallimard, Bibliothèque des sciences humaines, 1985
- La République du centre. La fin de l’exception française, в съавторство c Франсоа Фюре и Жак Жулиар, Calmann-Lévy, coll. „Liberté de l’esprit“, 1988
- L'État en France de 1789 à nos jours, Le Seuil, L'Univers historique, 1990; coll. Points Histoire, 1993 et 1998
- Le Sacre du citoyen. Histoire du suffrage universel en France, Gallimard, Bibliothèque des histoires, 1992; Folio-Histoire, 2001
- La Monarchie impossible. Histoire des Chartes de 1814 et 1830, Fayard, Histoire des constitutions de la France, 1994
- Le Nouvel Âge des inégalités (avec Jean-Paul Fitoussi, Le Seuil, 1996
- La nouvelle question sociale. Repenser l'État-providence, Le Seuil, 1995
- Le Peuple introuvable. Histoire de la représentation démocratique en France, Gallimard, Bibliothèque des histoires, 1998
- La Démocratie inachevée. Histoire de la souveraineté du peuple en France, Gallimard, Bibliothèque des histoires, 2000
- Pour une histoire conceptuelle du politique, Le Seuil, 2003
- Le Modèle politique français. La société civile contre le jacobinisme de 1789 à nos jours, Le Seuil, 2004
- La contre-démocratie. La politique à l'âge de la défiance, Seuil, 2006
Контрадемокрацията, София: Изток-Запад, 2012, ISBN 978-619-152-091-6 - La Légitimité démocratique. Impartialité, réflexivité, proximité, Le Seuil, 2008
- La Société des égaux, Le Seuil, 2011
- Le Parlement des invisibles (Manifeste pour "raconter la vie"), Le Seuil, 2014
- Le Bon Gouvernement, Le Seuil, 2015
- Notre Histoire intellectuelle et politique, 1968-2018, Le Seuil, 2018
- Le Siècle du populisme : Histoire, théorie, critique, Le Seuil, 2020
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
