Прокупле
| Прокупле Прокупље | |
 | |
 | |
  Прокупле | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Регион | Централна Сърбия |
| Площ | 759 km² |
| Надм. височина | 273 m |
| Население | 27 163 души (2011) |
| Пощенски код | 18400-18402 |
| Телефонен код | 027 |
| МПС код | PK |
| Официален сайт | www.prokuplje.org.rs |
| Прокупле в Общомедия | |
Прокупле (на сръбски: Прокупље или Prokuplje) е град в Централна Сърбия, в историческия регион на Поморавието. Градът е административен център на едноименната община и на Топлишкия окръг. Според преброяването от 2002 година Прокупле има население от 27 673 жители, а цялата община – 48 501 души.
География[редактиране | редактиране на кода]
Прокупле е разположен на левия бряг на р. Топлица, приток на р. Южна Морава.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
След създаването на Българската Екзархия през 1870 г., Прокупле, населен основно с българи, е включен в нейния диоцез. Въпреки това, през 1878 г., по силата на прелиминарния Санстефански договор, е предаден на Сърбия, заедно с Куршумлия и цялата Нишка епархия. Това е потвърдено и чрез Берлинския договор от същата година. Това слага начало и на асимилаторската политика на Сръбското кралство.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 21 октомври 1915, с помощта на съюзни и български войски, градът е под български контрол. Към 1917 година градът има население от 5800 души.[1] След капитулацията на България (Солунското примирие от 30 септември 1918 г.) Прокупле, както и цялото Поморавие, са поставени под контрола на Антантата и в последствие предадени на Сърбия, като по силата на Ньойският договор тези земи официално влизат в новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци.
След преврата на ген. Душан Симович и излизането на Кралство Югославия от Тристранния пакт, Германия напада страната и до 17 април 1941 г. я окупира. Два дни по-късно на България са предедни сръбските земи, които по силата на Санстефанския договор влизат в пределите на българското княжество. През декември 1941 г., по настояване на Хитлер, в останалите земи на Поморавието, както и в Шумадия, е решено да се разположи български окупационен корпус. На 7 януари 1942 г. четири български дивизии влизат в указаните райони, като за техни щабове са определени градовете Ниш, Ужице, Пожаревац и Прокупле, където е дислоцирана 27-а пехотна дивизия[2], официално формирана на 11 март 1943 г. Тя остава тук до 6 септември 1944 г., когато започва изтеглянето ѝ, по заповед на правителството на Константин Муравиев.
В началото на октомври 1944 г. българските войски отново навлизат в Поморавието, но вече са подчинени на командващия на Трети Украински фронт - маршал Толбухин. След като германските войски са изтласкани, по негова заповед Втора и Четвърта българска армии са разформировани и цялото Поморавие, в това число и Прокупле, са предадени на Йосип Броз Тито, командващ Югославската народна освободителна армия. Парижкият мирен договор от 10 февруари 1947 г. потвърждава оставането на тези територии в пределите на Югославия, а след окончателното ѝ разпадане през 2006 г., остават част от Сърбия.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- www.prokuplje.org.yu Архив на оригинала от 2007-07-02 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 30
- ↑ Тодоров, Т., Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976., стр. 121
