Направо към съдържанието

Рабе фон Папенхайм (рицар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рабе фон Папенхайм
германски рицар
Роден
Починал
не по-рано от 1295 г.
Семейство
БащаРабе фон Папенхайм
Герб на Рабе фон Папенхайм

Рабе фон Папенхайм (на немски: Rabe fon Papenheim, Ritter; † сл. 1295) е рицар от фамилията „Рабе фон Папенхайм“ при Варбург в Източна Вестфалия. Той създава линията „фон Папенхайм и фон Каленберг“.

Той е най-малкият син на рицар Рабе фон Папенхайм († сл. 1266) и съпругата му Кунигунда фон Амелунксен († сл. 1268), дъщеря на рицар Херболд II фон Амелунксен († сл. 1245). Брат е на рицарите Херболд фон Папенхайм († сл. 1254), Рабанус фон Папенхайм († сл. 1306) и Конрад фон Папенхайм († сл. 1317).

„Рабе“ на български е гарван. Родът Рабе фон Папенхайм не трябва да се бърка с франкските имперските наследствени маршали фон Папенхайм, с които не са роднини. От края на XII век господарите Рабе фон Папенхайм стават наследствени трушсес на манастир Корвей. Линиите „цу Либенау и Щамен“ съществуват и днес като стар хесенски рицарски род.

Рабе фон Папенхайм се жени за Елизабет фон Ешеберг († пр. 1302), дъщеря на Александер фон Ешеберг († пр. 1269) и Аделхайд фон Вестхайм († сл. 1269). Те имат три деца:[1]

  • Раве фон Папенхайм-фон Каленберг († сл. 1320), женен I. за фон Вестхайм, II. (1285, 1290) за Регелинд фон дер Асебург и има 6 деца, наричани фон Каленберг
  • Аделхайд фон Папенхайм († 1294)
  • Конрад фон Папенхайм († сл. 1337)
  • Gustav Rabe Frhr. von Pappenheim: Urkundliche Nachrichten über die Ursprünge des Namens und Wappens des als Erbtruchsesse (Dapiferi) und Burggrafen des reichsunmittelbaren Stifts Corvey vorkommenden ur-und freiadlichen Geschlechts der Raben und Herren von Pappenheim sowie deren Nachkommen. Carlshafen a. W. 1901 (Digitalisat)
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band XI, Band 122 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2000, ISSN 0435 – 2408
  • Deutsche Adelsgenossenschaft: Jahrbuch des Deutschen Adels, Band 2, 1898, Verlag von W. T. Bruer, S. 766 – Digitalisat