Направо към съдържанието

Рилска иглика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рилска иглика
Червена книга на България
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Пиреноцветни (Ericales)
семейство:Игликови (Primulaceae)
род:Иглика (Primula)
вид:Рилска иглика (P. deorum)
Научно наименование
Velen., 1891
Рилска иглика в Общомедия
[ редактиране ]

Рилската иглика[1] (Primula deorum) е вид многогодишно тревисто растение от семейство Игликови, български ендемит и глациален реликт. Вписано е в Червената книга на България, Закона за биологичното разнообразие и Бернската конвенция като уязвим вид.[1]

Рилската иглика има дълго хоризонтално или наклонено коренище. Стъблото е високо между 2 и 39 cm, изправено, голо, под съцветието е лепкаво, зелено или виолетово. Листата са ланцетни до широколанцетни. Те са изправени, месести и събрани в приосновна розетка, отгоре са късо жлезистовлакнести, отдолу голи и сивозеленикави. Съцветието представлява наклонен сенник. Цветовете са 2 – 22 на брой, тъмновиолетови, тръбести, с дисковидна коронка и удълженосърцевидни венечни дялове, избеляващи при прецъфтяване. Плодът е разпуклива едногнездна кутийка. Периодът на цъфтеж е през юни – август, а на плодоновене – август – септември. Размножава се със семена и вегетативно.[1]

Видът обитава влажни места край потоци, торфища и езера, на мястото на стопени преспи. Популацията е фрагментирана поради специфичните екологични изисквания на вида, с добра численост и плътност, в много добро състояние. В района на Мусаленски езера са установени до 400 индивида на m2, на площ около 1000 m2.[1]

Среща се във Витоша, между Голям Резен и Черни връх, както и в Рила, на височина между 1900 и 2800 m.[1]

  1. а б в г д е Рилска иглика // Червена книга на България. Посетен на 16 октомври 2018.