Направо към съдържанието

Рисер-Ларсен (шелфов ледник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рисер-Ларсен
Riiser-Larsen Ice Shelf
— шелфов ледник —
-72.6667° с. ш. -16° и. д.
Местоположение в Антарктида
МестоположениеИзточна Антарктида
Земя кралица Мод
Бряг принцеса Марта
Дължинаок 400 km
Ширина50 – 100 km
Площ48 180 km²
10-те най-големи шелфови ледници в Антарктида.
  Рос (472 960 км²)
  Роне-Филхнер (422 420 км²)
  Еймъри (62 620 км²)
  Ларсен (48 600 км²)
  Рисер-Ларсен (48 180 км²)
  Фимбулисен (41 060 км²)
  Шакълтън (33 820 км²)
  Джордж VI (23 880 км²)
  Западен (16 370 км²)
  Уилкинс (13 680 км²)

Шелфовият ледник Рисер-Ларсен (на норвежки: Riiser-Larsenisen; на английски: Riiser-Larsen Ice Shelf) заема част от крайбрежието на Източна Антарктида, край Брега принцеса Марта на Земя кралица Мод, в акваторията на море Крал Хокон VІІ, част от Атлантическия сектор на Южния океан. Простира се на протежение около 400 km от нос Норвегия (71°20′ ю. ш. 12°18′ з. д. / 71.333333° ю. ш. 12.3° з. д.) на север до остров Лидон (73°15′ ю. ш. 19°40′ з. д. / 73.25° ю. ш. 19.666667° з. д.) и шелфовия ледник Станкомб-Уилс на юг. Ширина от 50 до 100 km. С площ от 48 180 km² се явява 5-ия по големина шелфов ледник в Антарктида. В северната му част се вдават заливите Селбукта и Тюленов. В близост до крайбрежието са разположени планините Краул и Милоргкньоусане, от които в шелфовия ледник се спускат планинските ледници Вестстраумен и Краул.

Шелфовият ледник Рисер-Ларсен е открит на 3 март 1904 г. от шотландския полярен изследовател Уилям Брус. През януари 1915 г. части от ледника са изследвани и картирани от експедицията на Ърнест Шакълтън, а през февруари 1930 г. – от норвежкия арктически изследовател Ялмар Рисер-Ларсен. Впоследствие шелфовият ледник е детайлно картиран от аерофотозаснемането извършено през 1951 – 52 г. от смесената норвежко-британско-шведска експедиция ръководена от Юн Евер и от американското аерозаснемане през 1967 – 69 г. През 1960-те години шелфовият ледник е наименуван Рисер-Ларсен в чест на Ялмар Рисер-Ларсен, допринесъл най-много за изследването му.