Рудолф фон Церинген
| Рудолф фон Церинген | |
 Рудолф фон Церинген в катедралата на Фрайбург | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Федерална република Германия |
| Религия | католицизъм[1] |
| Семейство | |
| Баща | Конрад I (Церинген) |
| Братя/сестри | Клеменция от Церинген Бертхолд IV Адалберт I |
| Рудолф фон Церинген в Общомедия | |
Рудолф фон Церинген (на немски: Rudolf von Zähringen, * ок. 1135, † 5 август 1191 в Хердерн при Фрайбург) от род Церинги е архиепископ на Майнц през 1160 г. и принц-епископ на Лиеж (1167 – 1191).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е третият син на херцог Конрад фон Церинген († 1152) и съпругата му Клеменция от Люксембург-Намюр († 1158) от Дом Намюр. Той е брат на Бертхолд IV, херцог на Церинген.
Рудолф е определен през 1160 г. от жителите на Майнц за наследник на Арнолд фон Зеленхофен, обаче не е признат от император Фридрих I, заради конфликтите между Хоенщауфените и Церингите. Рудолф е отлъчен от църквата на събора в Лоди, и Христиан I фон Бух поема Майнц.
През 1167 г. Рудолф е епископ на Лиеж, при което му помага брат му херцог Бертхолд IV фон Церинген.
На 11 май 1188 г. Рудолф отива с войската си в Регенсбург за Третия кръстоносен поход под Фридрих Барбароса. През октомври 1190 г. той стига до обсадения град Акон. През 1191 г. по време на връщането той умира в Хердерн и е погребан в манастир Св. Петър в Шварцвалд.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Karl Schmid; Hans Schadek; Jan Gerchow: Veröffentlichungen zur Zähringer-Ausstellung. 2, Anstoss und Wirkung die Zähringer. J. Thorbecke, Sigmaringen 1986, ISBN 3-7995-7041-1, S. 217 f.
- Alexander Cartellieri: Rudolf (Bischof von Lüttich). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 53, Duncker & Humblot, Leipzig 1907, S. 584 f.
- Thomas Zotz: Rudolf. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 176 f.
|
