Направо към съдържанието

Рюноске Акутагава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рюноске Акутагава
ПсевдонимГаки
Роден1 март 1892 г.
Починал24 юли 1927 г. (35 г.)
Токио, Япония
Професияписател
Националност Япония
Активен период19141927
Жанрразказ, новела
Направлениемодернизъм
Известни творби„Вратата Рашомон“ (1915)
СъпругаЦукамото Фумико
ДецаХироши Акутагава (1920–1981), актьор
Takashi Akutagawa (1922–1945), убит като войник в Бурма,
Ясуши Акутагава (1925–1989), композитор
Уебсайт
Рюноске Акутагава в Общомедия

Рюноске Акутагава е японски писател, класик на модерната японска литература.

Баща на композитора Ясуши Акутагава (1925—1989) и на драматурга Хироши Акутагава. Известен със своите разкази и новели. През 1935 г. в Япония е учредена литературната награда „Рюноске Акутагава“.

Рюноске Акутагава е роден в семейството на дребен прекупвач на мляко на име Тошидзо Ниихара в часа на Дракона в деня на Дракона в годината на Дракона, и затова веднага получава името Рюноске („предвестник на дракон“ на японски). Майката на Рюноске вече била на повече от 30 години, а баща му над 40, когато Рюноске се появява на бял свят, което в тогавашна Япония се считало за лош знак. Когато Рюноске става на десет месеца, майка му се самоубива, а той бива осиновен от бездетния брат на майка си Митиаки Акутагава, чиято фамилия приема. Старото интелигентско семейство на чичо му, имащо зад гърба си предци писатели и учени, внимателно пази древните културни традиции. Членовете на семейството се увличат по средновековната поезия и старинната живопис.

Фотография от 1919 г. Вторият отляво е Акутагава.

През 1913 г. Рюноске започва да следва английска литература във филологическия факултет на Токийския университет, където заедно с няколко приятели издава литературното списание „Шиншичо“ („Нова посока“). Там публикува дебютния си разказ „Старецът“ (1914). Творчеството му се радва на рано споходил го успех. Разказите от живота на средновековна Япония му носят истинска популярност: „Вратата Рашомон“ (1915), „Носът“ (1916), „Параванът с картини от ада“ (1918) и др. Като млад е под силното влияние на такива японски автори от епохата Мейджи като Нацуме Сосеки и Огай Мори, но също и на водещи автори от европейските литератури, като (Ги дьо Мопасан, Анатол Франс, Аугуст Стриндберг, Фьодор Достоевски).

Преподава английски език във Военноморското училище (1916-1919) в град Йокосука, жени се за Цукамото Фумико, работи като сътрудник на вестник, пребивава през 1921 г. в Китай.

Пише разкази (общо около 150), автобиографична проза, афоризми – „Словата на пигмея“ (1923-1926).

През последните си години преживява силно нервно напрежение. Пише ярки социални произведения, отхвърля капитализма и милитаризма. От този последен период в творчеството му са „Ранните години на Дайдоджи Шинсуке“ (1925, останал незавършен), „Животът на идиота“ (1927), „Зъбчатите колела“ (1927), „Писма до стария приятел“ (1927).

Самоубива се с веронал на 35 години.

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Година Заглавие на японски Заглавие на български
1914 老年 Rōnen Старецът
羅生門 Rashōmon Вратата Рашомон
1916 Hana Носът
芋粥 Imogayu Кашата
手巾 Hankechi Носната кърпичка
煙草と悪魔 Tabako to Akuma Тютюнът и дяволът
1917 尾形了斎覚え書 Ogata Ryosai Oboe gaki Бележникът на д-р Огата Рийосай
戯作三昧 Gesakuzanmai Премного фантастика
1918 蜘蛛の糸 Kumo no Ito Мрежата на паяка
地獄変 Jigokuhen Параванът с картини от ада
枯野抄 Kareno shou Коментар върху едно трудно място у Башо
邪宗門 Jashūmon Яшумон
奉教人の死 Hōkyōnin no Shi Светецът
1919 魔術 Majutsu Магията
Ryū Драконът
1920 舞踏会 Butou Kai Топката
Aki Есен
南京の基督 Nankin no Kirisuto Христос в Нанкин
杜子春 Toshishun Ту Це-чун
アグニの神 Aguni no Kami Бог Агни
1921 山鴫 YamaShigi Угарката
秋山 Akiyama Есенна планина
上海游記 Shanhai Yuki Доклад за едно пътуване до Шанхай
1922 藪の中 Yabu no Naka В гъсталака[1]
将軍 Shogun Шогунът
トロッコ Torokko Вагонетка
1923 保吉の手帳から Yasukichi no Techou kara Из бележниците на Ясукичи
1924 一塊の土 Ikkai no Tsuchi Буцата на земята
1925 大導寺信輔の半生 Daidoji Shinsuke no Hansei Младостта на Дайдоджи Шинсуке
侏儒の言葉 Shuju no Kotoba Афоризмите на един пигмей
1926 点鬼簿 Tenkibo Завещанието
1927 玄鶴山房 Genkaku Sanbō Стаята на Генкаку
河童 Kappa В страната на духовете
文芸的な、余りに文芸的な Bungeiteki na, amarini Bungeiteki na Литературно, твърде литературно
歯車 Haguruma Зъбчати колела
或阿呆の一生 Aru Ahō no Isshō Животът на един идиот
或旧友へ送る手記 Aru Kyūyū he Okuru Shuki Бележка до стар приятел
西方の人 Saihō no Hito Хората на Запада
  • „Вратата Рашомон“, прев. Силвия Попова-Милева, София: „Профиздат“, 1979.
  • „Разговор в мрака“, прев. Дора Барова, София: „Народна култура“, 1986.
  • „Петдесет велики разказвачи“, том 1, разказът „Благодарност за добрината“, прев. Дора Барова, София: „Кронос“, 2010.
  • „Японски разкази“, Двуезичен сборник, разказите „Мандарините“, „Вагонетката“, „Генералът“, прев. Людмира Холодович, Александър Киров, София: „Изток-Запад“, 2015.
  • „Странна история“ Неиздавани разкази, прев. Мартина Неделчева, София: „Изток-Запад“, 2020.
  • „Най-добрите японски разкази“, Сборник, разказът „Градината“, прев. Васил Велчев, София: „Изток-Запад“, 2024.
  • По мотиви от новелата „В гората“:
    • Рашомон“ (яп. 羅生門, 1950), режисьор Акира Куросава
    • „Железният лабиринт“ (англ. Iron Maze, 1991), режисьор Хироаки Йошида
    • „В гората“ (яп. 籔の中, 1996), режисьор Хисаясу Сато
    • „MISTY“ (1997), режисьор Кенки Саегуса
  • По мотиви от новелата „Нанкинският Христос“:
    • „Нанкинският Христос“ (кит. 南京的基督, 1995), режисьор Тони Ау
  • По мотиви от новелата „Вещица“:
    • „Вещица“ (яп. 妖婆, 1976), режисьор Тадаши Имаи
  • По мотиви от разказа „Параванът с картини от ада“:
  • Eдинадесетият епизод на аниме сериала „Aoi Bungaku“ (2009) представлява екранизация на разказа „Паяжинката“
  1. Майсторът на ковчези // books.google.bg. Посетен на 1 февруари 2015.