Северен Сентинел
| Северен Сентинел North Sentinel Island | |
 Сателитна снимка на острова, направена от НАСА през 2009 г. | |
 Топографска карта на острова | |
| Местоположение | Андамански острови |
|---|---|
| Страна |  Индия |
| Акватория | Бенгалски залив |
| Площ | 59,67 km² |
| Население | 15 души (2011) 0,251 души/km² |
| Най-висока точка | 98 m н.в. |
| Часова зона | UTC+5:30 |
  Местоположение в Андаманските и Никобарски острови | |
| Северен Сентинел в Общомедия | |
Северен Сентинел (на английски: North Sentinel Island) е остров от Андаманския архипелаг в Бенгалския залив. Островът е обграден с коралови рифове и по-голямата част от него е покрита с гори.[1]
Северен Сентинел е родина на сентинелците, коренното население на острова. Тяхната популация към 2018 г. е оценена на 39 души.[2] Те отказват контакт с външни хора и са настроени изключително враждебно към тях. Това е едно от последните племена, с които все още не е установен контакт.[3] Тъй като евентуален досег с външни лица може да донесе болести, към които сентинелците нямат имунитет, или да предизвика насилие, около острова е установена забранена зона с радиус 4,8 km.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Най-ранните сведения за Северен Сентинел датират от 1771 г., когато британският топограф Джон Ричи наблюдава множество светлини от хидрографски кораб на Британската източноиндийска компания, когато минава покрай острова.[5] През същата година индийски търговски кораб засяда на коралов риф близо до острова. 106 души от екипажа стигат до плажа на острова с лодка и се отбраняват от атаките на сентинелците. По-късно биват спасени от екип на Кралския военноморски флот.[6]
Експедиция, целяща опознаването на племето и традициите му, успешно пристига на острова през 1880 г. Групата открива мрежа от пътеки и няколко изоставени селища. След няколко дни шест сентинелци (възрастна двойка и четири деца) биват пленени и изпратени в Порт Блеър. Офицерът, отговорен за отвличането, съобщава, че пленниците бързо се разболяват. След като възрастните хора умират, четирите деца са изпратени обратно на острова с много подаръци. Втора експедиция е направена до Северен Сентинел през 1883 г., при която са оставени множество подаръци.[5]
През 1967 г. индийски изследователски групи се опитват да установят приятелски отношения с коренното население и слизат на острова веднъж на няколко години. Два товарни кораба засядат на кораловите рифове до острова през 1977 г. и 1981 г. Екипажите им са спасени, а скоро след това сентинелците започват да плячкосват желязо от корабите. През 1991 г. работници демонтират корабите.[6]
Първият приятелски контакт с туземците е осъществен от Трилокинат Пандит през 1991 г.[7] Индийците спират да посещават острова през 1997 г.[5]
През 2006 г. двама рибари, загубили се на острова, са убити от сентинелци.[8]
Цунами от 2004 г.[редактиране | редактиране на кода]
Земетресението от 2004 г. в Индийския океан предизвиква огромно цунами. Сентинелците оцеляват. Това е било неочаквано за учените, имайки предвид многобройните жертви в съседните райони. Промяната на амплитудата и честотата на морските вълни, както и на поведението на домашните животни, са предупредили племената, че се задава нещо опасно. Много скоро след това туземците се изнасят към по-високите части на острова. Три дни след цунамито индийското правителство изпраща хеликоптер, за да ги наблюдава. В отговор сентинелците хвърлят камъни и стрелят с лъкове по летателния апарат.[9][5]
География[редактиране | редактиране на кода]
Преди земетресението от 2004 г. островът е имал площ от 72 km² и квадратна форма. Земетресението, обаче, повдига тектонската плоча под острова, повдигайки го с 1 – 2 m. Заобикалящите го коралови рифове се оголват и се превръщат в нова земя и плитки лагуни. Това увеличава границите на Северен Сентинел с около километър на запад и юг. С изключение на плажа, по-голямата част от острова е покрита с гори.[6][5]
Политически статут[редактиране | редактиране на кода]
От 1947 г. островът е част от съюзната територия Андамански и Никобарски острови на Индия. Но тъй като никога не е имало преговори с населението на Северен Сентинел, нито е имало окупация, островът е де факто автономен регион на Индия. Днес на него се гледа като на суверенна единица, защитавана от Индия. Администрацията на Андаман и Никобар заявява през 2005 г., че няма намерения да се намесва в хабитата на сентинелците и че няма интерес да установява отново контакт с тях.[10]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Weber, George. „Chapter 2: They Call it Home“. The Andamanese.
- ↑ ((en)) Andaman and Nicobar Islands Census 2011
- ↑ Тук са в каменната ера и убиват всеки, който приближи
- ↑ ((en)) The Island Tribe Hostile To Outsiders Face Survival Threat
- ↑ а б в г д ((en)) Weber, George. „Chapter 8: The Tribes; Part 6. The Sentineli“. The Andamanese.
- ↑ а б в ((en)) Pandya, Vishvajit (2009). In the Forest: Visual and Material Worlds of Andamanese History (1858 – 2006).
- ↑ ((en)) Sarkar, Jayanta (1997). „Befriending the Sentinelese of the Andamans: A Dilemma“.
- ↑ ((en)) Stone Age tribe kills fishermen who strayed on to island
- ↑ Племената, които не ги лови цунами
- ↑ ((en)) Extinction threat for Andaman natives Архив на оригинала от 2012-09-14 в archive.today