Направо към съдържанието

Сей Шонагон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сей Шонагон
清少納
японска писателка
Илюстрация за Сей Шонагон от периода Едо
Илюстрация за Сей Шонагон от периода Едо

Родена
966 г.
Починала
1025 г. (59 г.)

РелигияБудизъм
Литература
Период990-1002 г.
Известни творбиЗаписки под възглавката
Семейство
БащаКийохара-но Мотосуке

Уебсайт
Сей Шонагон в Общомедия

Сей Шонагон (на японски: 清少納) е средновековна японска писателка.

Тя е най-известна със завършените през 1002 година „Записки под възглавката“, сборник с нейни впечатления, коментари, списъци, клюки, наблюдения и други неща, които са ѝ направили впечатление по време на живота ѝ в двореца. Служи като придворна дама в двора на императрица Фудживара но Теиши. Като дъщеря на известния поет Кийовара-но Мотосуке, тя също се изявява в поезията, но едва доколкото ѝ налага дворцовия етикет.

Сей Шонагон е псевдоним, съставен от Сей, китайска транскрипция на първия символ от фамилното ѝ име Кийовара, а шонагон е дворцов пост. Не е известно кой от роднините ѝ е бил шонагон. Най-често изказваното предположение за истинското ѝ име Кийовара Нагико (на японски: 清原諾子).

Изключително малко се знае за живота на авторката освен това, което е написала в записките си. Произлиза от семейство с не особено високи привилегии в двореца. Нейният баща и дядо са известни поети, но никога през живота си не биват удостоени с висок ранг. На шестнайсет години се омъжва за Тачибана Норимицу и му ражда един син. След това се омъжва за втори път за Фудживара Мунейо и има второ дете – дъщеря. На двадесет и седем годишна възраст постъпва в числото на придворните дами на императрица Садако, жена на император Ичиджо. По това време това възрастта на Сей е смятана за твърде напреднала, за да се приобщава тепърва към живота в двореца. След като бащата на императрица Садако канцлер Фудживара но Мичитака умира, за нея и придворните ѝ настават тежки времена. По-късно и самата императрица умира през 1001 г. при раждане.

В книгата на Сей Шонагон липсва информация относно живота ѝ след смъртта на нейната покровителка, въпреки че „Записки под възглавката“ се предполага да е завършена между 1001 и 1010 година.