Секюритизация

Секюритизацията е процес, при който се обособява портфейл от неликвидни финансови или материални активи, които се групират и срещу тях се издават ликвидни ценни книги (акции или облигации), след което те на свой ред се предлагат за закупуване от инвестиционната общност.

Инициатор на секюритизационната сделка е финансова институция, която често използва дружество със специална инвестиционна цел.

Икономическа същност

Схема на секюритизационна сделка

С помощта на секюритизацията се постига двоен ефект:

1. Финансовата институция – инициатор на сделката „продава“ неликвидни активи, а от постъпленията може отново да инвестира в доходоносен портфейл.
2. На инвеститорите, които биха били заинтересовани от инвестиция в печеливш сектор, например недвижими имоти, но които се въздържат от подобна инвестиция поради проблематичната ѝ ликвидност, се осигурява високоликвидна алтернатива – ценни книги, които същевременно запазват и високия потенциал за печалба, свързан с конкретния сектор на икономиката, от който произтичат (напр. ипотечните облигации).

Видове секюритизация

Според степента, в която собствеността на секюритизираните активи преминава от оригиналния им собственик към инвеститора, различаваме:

• Традиционна секюритизация – осъществявана с помощта на дружество със специална инвестиционна цел, което е самостоятелно юридическо лице, което изкупува активите (и свързаните с тях вземания) от оригиналния им собственик чрез постъпления, получени от емитирането на ценни книги – акции и/или облигации (напр. облигации, еимитирани от АДСИЦ). В този случай секюритизираните експозиции се отписват от баланса на финансовата институция – инициатор на сделката и емитираните ценни книжа не пораждат юридическо задължение за плащане на инициатора (а на новоучреденото АДСИЦ).
• Синтетична секюритизация – при която финансовите активи, предмет на секюритизационната сделка остават в портфейла на финансовата институция – инициатор на сделката и служат само като законово обезпечение на емисия ценни книги, издадена от същата (напр. ипотечни облигации, емитирани от банка). В този случай прехвърлянето на кредитния риск се осъществява с помощта на деривативни финансови инструменти и/или гаранции.

Участници в процеса на секюритизация

Основоположник

Наричан също и инициатор на сделката. На английски е известен като originator. Първоначалният собственик на активи, които впоследствие стават част от обезпечението на АДСИЦ.

Длъжник

Означаван като obligor на английски. Това са лицата, които са длъжници по заемите или облигациите, които АДСИЦ притежава като обезпечение.

Подписник

На английски се нарича underwriter. Участва в процеса на издаване на ценните книжа на АДСИЦ и в замяна получава възнаграждение (fee).

Попечител/довереник/пълномощник

На английски е известен като trustee. Упражнява правото на собственост върху обезпечението (collateral) от името на АДСИЦ.

Управляващ директор

На английски бива означаван като managing director. Това са лицата, които оглавяват АДСИЦ.

Инвестиционен мениджър

Означаван като investor manager на английски. Определя инвестиционната стратегия, склонността към риск и води активната търговия с ценни книжа. АДСИЦ му е възложител.

Портфолио администратор

Означаван като portfolio administrator или collateral administrator на английски. Обичайно е инвестиционна банка, натоварена със задачата да опосредства събирането на вземанията на АДСИЦ по главници и лихви, да изготвя месечни отчети за качеството на обезпечението, да произвежда поредица от проверки за това качество, както и да осъществява плащанията по издадените от АДСИЦ ценни книжа на съответните падежи. Много често портфолио администраторът и попечителят/довереникът са една и съща правна единица.

Вложители

На английски са известни като investors или noteholders. Участват в изкупуването на издадените от АДСИЦ ценни книжа, носители са на риска.

Одитор

Означаван като auditor на английски.

Правни съветници

Означавани като attorneys на английски.