Направо към съдържанието

Сенкаку

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сенкаку
尖閣諸島
Страна Япония
Адм. единицаОкинава
Площ7 km²
Най-висока точка383 m н.в.
25.745° с. ш. 123.485° и. д.
Местоположение в Япония
Сенкаку в Общомедия
Най-големият остров в групата, Уоцури.
Японски работници при рибната фабрика на Уоцури, ок. 1910 г.

Островите Сенкаку (на японски: 尖閣諸島) са група ненаселени острови в Източнокитайско море. Разположени са източно от Континентален Китай, североизточно от Тайван, западно от остров Окинава и северно от югозападния край на островите Рюкю. В Китай са познати под името Дяоюйдао (на традиционен китайски: 釣魚台群島, на опростен китайски: 钓鱼台群岛, на пинин: Diàoyútái Qúndǎo).[1][2][3][4]

След като в района са открити потенциални петролни залежи през 1968 г. и след като САЩ официално възвръща административното управление на островите на Япония, японският суверенитет над територията е оспорван както от Китайската народна република, така и от Република Китай (Тайван).[5][6][7][8][9]

Китай си приписва откриването и собствеността на островите още от 14 век, докато Япония ги контролира от 1895 г. до края на Втората световна война. Формално, САЩ упражнява контрол над островите от 1945 г. до 1972 г., когато са върнати на Япония по силата на договор между двете страни.[10] В днешно време спор за притежанието им съществува между Япония и Китай и между Япония и Тайван. Япония управлява островите Сенкаку като част от град Ишигаки в префектура Окинава, макар да не ги развива по никакъв начин.

Поради териториалния спор, островите са забранени за посещения. Съдове на японската брегова охрана съпровождат китайските кораби, преминаващи морската им граница, а на рибарски или други съдове не е позволени да се приближават прекалено.[11]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Китайските записи относно островите датират от 15 век, когато те са наричани Дяою. Прието от китайската имперска карта на династията Мин, това наименование буквално се превежда като „риболов“. В исторически план, китайските използват тези необитаеми острови като навигационни ориентири при пътуванията си към кралството Рюкю, след като установяват дипломатическа мисия там.[12]

Първото публикувано описание на острови в Европа се появява в книга на холандеца Исаак Титсинг през 1796 г. Той се основава на японската литература от това време, описваща кралството Рюкю, но приписваща островите на Китай.[13]

През 19 век британците започват да наричат островите Пинакъл (на английски: Pinnacle Islands – букв. „Върховни острови“). Впоследствие японците приемат превод на това име – „Сенто шото“.[14]

Съвременното китайско име Дяоюйдао, както и японското Сенкаку, се появяват едва през 20 век с появата на териториалния спор през 1970-те години.[15]

Тъй като ненаселените острови в миналото се използват като навигационни маркери, те не попадат под административен контрол и само са отбелязвани на карти. В началото на 1895 г. Япония анексира островите по време на Първата китайско-японска война.[13] Около 1900 г. японският предприемат Кога Тацуширо построява рибена фабрика в архипелага, в която работят над 200 души. Около 1940 г. бизнесът му замира и оттогава островите пустеят.[16]

През 1945 г. САЩ окупира островите, след като Япония капитулира във Втората световна война.[17] През 1969 г. Икономическият и социален съвет на ООН за Азия и Далечния Изток намира потенциални залежи на нефт и газ в района на островите Сенкаку.[18] През 1971 г. сенатът на САЩ одобрява връщането на островите на Япония.[19] През 1972 г. връщането е завършено, но Република Китай (Тайван) и Китайската народна република официално обявяват, че те притежават островите.[20]

От 1972 г. контролът над островите се упражнява от кмета на град Ишигаки в префектура Окинава. Японското правителство, обаче, му е забранило да проучва или да развива островите.[17][21] През 1979 г. официална делегация от японското правителство, съставена от 50 академици и държавни служители, посещават островите и лагеруват там в продължение на четири седмици. Делегацията изследва местната екосистема, морски живот и възможностите за евентуално човешко заселване.[16]

В днешно време островът Куба от архипелага се използва от въоръжените сили на САЩ като полигон за бомбардировки. На 17 декември 2010 г. Ишигаки обявява 14 януари като ден за отбелязване на японската анексация на островите от 1895 г. Китай осъжда това действие.[22] До 11 септември 2012 г. правителството на Япония се ползва с островите под наем от семейство Курихара, които ги притежават. След като Япония ги откупува за 2,05 милиарда йени, правителството построява фар и кей в архипелага.[23][24]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Островната група е съставена от пет необитаеми островчета и три голи скали.[25] Те са разположени приблизително на 220 km североизточно от Тайван, 370 km източно от Континентален Китай и 370 km югозападно от японския остров Окинава.[26][27]

Най-големият остров от групата, Уоцури, е съставен от две скалисти сиви планини с много стръмни склонове, издигащи се почти директно от бреговата линия. Останалите острови представляват големи скали, покрити от ниска растителност.[11]

Дълбочината на околните води е около 100 – 150 метра.

Флора и фауна

[редактиране | редактиране на кода]

Разрешително за събиране на билки от три от островите е записано в китайски указ от 1893 г.[28]

На Уоцури са намерени няколко ендемита, сред които и къртицата Mogera uchidai. Поради внасянето на домашни кози на острова през 1978 г., къртицата днес е застрашен вид.[29]

На островите има албатроси.[30] Островът Минами Кожима е място за размножаване на редкия късоопашат албатрос.

Морското биоразнообразие около островите е богато, но недобре изучено. През района мигрират множество риби и морски бозайници.[31]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Xinhua. Chinese coast guard continues patrol Diaoyu Islands // usa.chinadaily.com.cn. 9 септември 2013.
  2. ↑ Ministry of Foreign Affairs Republic of China. The Republic of China's Sovereignty Claims over the Diaoyutai Islands and the East China Sea Peace Initiative // www.mofa.gov.tw. Архивиран от оригинала на 2020-10-19. Посетен на 24 ноември 2013.
  3. ↑ Diaoyutai tensions stoked by arrival of China coast guard // www.taipeitimes.com. 17 август 2013.
  4. ↑ China preparing for Diaoyutai conflict: expert // www.chinapost.com.tw. November 24 ноември 2013.
  5. ↑ Lee, Seokwoo. Territorial Disputes among Japan, China and Taiwan concerning the Senkaku Islands (Boundary & Territory Briefing Vol.3 No.7). IBRU. ISBN 1897643500. с. 6.
  6. ↑ Pan, Junwu. Toward a New Framework for Peaceful Settlement of China's Territorial and Boundary Disputes. Martinus Nijhoff Publishers, 2009. ISBN 9004174281. с. 140.
  7. ↑ Takamine, Tsukasa. Japan's Development Aid to China, Volume 200: The Long-running Foreign Policy of Engagement. Routledge, 2012. ISBN 0415352037. с. 129.
  8. ↑ Drifte, Reinhard. Japan's Security Relations with China Since 1989: From Balancing to Bandwagoning?. Routledge, 2012. ISBN 1134406673. с. 49.
  9. ↑ Lee, Seokwoo. Territorial Disputes among Japan, China and Taiwan concerning the Senkaku Islands (Boundary & Territory Briefing Vol.3 No.7). IBRU. ISBN 1897643500. с. 10 – 11.
  10. ↑ Lee, Seokwoo. Territorial Disputes Among Japan, China and Taiwan Concerning the Senkaku Islands. 2002. с. 10.
  11. ↑ а б Fackler, Martin. In Shark-Infested Waters, Resolve of Two Giants is Tested // The New York Times, 22 септември 2012. Посетен на 13 юли 2019.
  12. ↑ Unryu Suganuma. Sovereign Rights and Territorial Space in Sino-Japanese Relations: Irredentism and the Diaoyu/Senkaku Islands. University of Hawaii Press, 2000. ISBN 9780824824938. с. 49 – 54.
  13. ↑ а б The Senkaku or Diaoyu Islands: Narrative of an empty space. London, Economist Group, 22 декември 2012. Посетен на 26 февруари 2014.
  14. ↑ Unryu Suganuma. Sovereign Rights and Territorial Space in Sino-Japanese Relations: Irredentism and the Diaoyu/Senkaku Islands. University of Hawaii Press, 2000. ISBN 9780824824938. с. 91.
  15. ↑ Koo, Min Gyo (2009). Disputes and Maritime Regime Building in East Asia, p. 103 n2.
  16. ↑ а б Ito, Masami, "Owner OK with metro bid to buy disputed Senkaku Islands", Japan Times, 18 май 2012, pp. 1 – 2
  17. ↑ а б Kaneko, Maya, (Kyodo News) "Ishigaki fishermen fret over Senkaku encroachment", Japan Times, 8 декември 2010, p. 3.
  18. ↑ Senkaku/Diaoyutai Islands // Globalsecurity.org.
  19. ↑ Finney, John W. Senate Endorses Okinawa Treaty; Votes 84 to 6 for Island's Return to Japan, New York Times., 11 ноември 1971.
  20. ↑ Kyodo News, "Senkaku purchase bid made official Архив на оригинала от 2012-09-18 в Wayback Machine.", Japan Times, 11 септември 2012, p. 2
  21. ↑ Ito, Masami, "Jurisdiction over remote Senkakus comes with hot-button dangers Архив на оригинала от 2012-05-19 в Wayback Machine.", Japan Times, 18 май 2012, p. 1
  22. ↑ Agence France-Presse, "Senkaku memorial day riles China", Japan Times, 19 декември 2010, p. 1.
  23. ↑ Japan says it will purchase disputed islands from private owner, angering China // Washington Post. 10 септември 2012. Посетен на 10 септември 2012.
  24. ↑ Kyodo News, "Taiwan activists threaten to land on Senkakus if Japan doesn’t remove facilities Архив на оригинала от 2022-11-16 в Wayback Machine.", Japan Times, 2 март 2015
  25. ↑ How uninhabited islands soured China-Japan ties
  26. ↑ China announces geographic codes for Diaoyu Islands
  27. ↑ China releases official names of disputed islands
  28. ↑ Ji, p. 11; excerpt, „In 1893, Empress Dowager Tsu Shih of the Qing Dynasty issued an imperial edict .... China argues that discovery accompanied by some formal act of usage is sufficient to establish sovereignty over the islands.“
  29. ↑ Zoological Society of London, EDGE (Evolutionary Distinct & Globally Endangered) Senkaku mole, 2006.
  30. ↑ Porcasi, Judith F. (1999). Prehistoric Exploitation of Albatross on the Southern California Channel Islands, Journal of California and Great Basin Anthropology. Vol. 21 (1), pp. 109, citing Hasegawa, Hiroshi. (1979). "Status of the Short-tailed Albatross of Torishimia and in the Senkaku Retto in 1978/79. Pacific Seabird Group Bulletin 6:23 – 25; and Hasegawa, Hiroshi and Anthony R. Degange. (1982). „The Short-tailed Albatross, 'Diamedea albatrus, Its Status, Distribution and Natural History.“ American Birds, 36(5):806 – 814.
  31. ↑ 尖閣諸島の自然 – 尖閣諸島の魚たち
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сенкаку&oldid=12342126“.