Сигрид Йертен

Сигрид Йертен
Sigrid Hjertén
	Сигрид Йертен Sigrid Hjertén
шведска художничка
Родена	27 октомври 1885 г. Сундсвал, Швеция
Починала	24 март 1948 г. (62 г.) Стокхолм, Швеция
Погребана	Швеция
Националност	Швеция
Кариера в изкуството
Стил	живопис
Направление	модернизъм
Повлияна	Анри Матис, Пол Сезан
	Сигрид Йертен в Общомедия

Сигрид Йертен (на шведски: Sigrid Hjertén) (27 октомври 1885 – 24 март 1948) е шведска художничка – модернист. Йертен се смята за главна фигура в шведския модернизъм. Високо продуктивна на периоди и със 106 изложби. Активна в последните си 30 години от живота, преди да почине от усложнения от неуспешна лоботомия, във връзка с диагностицирана шизофрения.

Биография

Сигрид Йертен е родена в Сундсвал през 1885 г. Следва в Университетския Колеж по изкуства, занаяти и дизайн в Стокхолм и завършва като учител по рисуване. На изложбено парти през 1909 г. среща своя бъдещ съпруг, 20-годишния Исак Грюневалт, който вече следва от година при Анри Матис в Париж. Грюневалт я убеждава да развива себе си като художник, което е причина след около година тя да се запише в училището по изкуства на Матис. Била е любимата негова ученичка заради нейното деликатно усещане за цвят.

1910

Когато следва при Анри Матис в Париж, тя е впечатлена от начина, по който Пол Сезан работи с цветовете. Това се вижда и в нейните рисунки с контрастиращи полета от цветове, с които постига възможно силно изразяване. Нейните естетични похвати целят въздействие с цвят и в по-късните ѝ творби от 1930 г., където тя говори за цветовете като „студено жълто“. Йертен се стреми да изрази емоциите си с форми и цветове, с което тя се доближава повече до работата на немските експресионисти като Ернст Лудвик Кирхнер, отколкото към изящната игра с линии на френските художници.

След година и половина тя се завръща в Швеция. През 1912 г. Сигрид Йертен участва в групово представяне в Стокхолм. Това е нейният дебют като художник. В следващите 10 години тя прави много изложби в Швеция и в чужбина, включващи Берлин през 1915 г., където тя е приета много добре. Въпреки не толкова положителните критики към творчеството ѝ, Сигрид Йертен е представена в залата за изкуства „Лийервалх“ в Стокхолм през 1918 г., заедно с други двама творци.

В изкуството си Йертен изразява себе си и се забелязва различни етапи от нейното развитие. Влиянието на Матис е може би най-забележимо през 1910 г. През тази декада Йертен създава много картини с интериор и изглед от нейния дом, като площада „Kornhamnstorg“ и улица „Katarinavägen“ в Стокхолм. Съпругът ѝ Исак Грюневалд и синът ѝ Иван, както и самата Сигрид са често представени в различни сцени на конфликти. В това време Сигрид Йертен се запознава и вдъхновява от изкуството на Ернст Йосефсон, от времето на неговото боледуване.

Ателиен интериор (Ateljéinterior)

Картината „Ateljéinteriör“ (Ателиен интериор) от 1916 г. разкрива колко радикална Йертен е била за времето си. Картината и описва ролите, които тя е изпълнявала като художник, жена и майка: различни идентичности, в различни светове. Йертен стои на диван между двама артисти – съпруга ѝ Исак Грюневалд и вероятно Ейнар Йолин, които разговарят по между си през нея. Нейните огромни сини очи са вперени в далечината. Жената облечена в черно, на преден план, с изразено его, води към мъжка фигура, който може би е Нилс фон Дардел. Нейният син Иван изпълзява от десния ъгъл. На фон се забелязва една от картините на Йертен от този период, наречена Циганката (Zigenarkvinna). Картината „Ателиен интериор“ и червените къдрави завеси (Den röda rullgardinen) от 1916 г., са дръзки картини, които водят до нов тласък и интерпретации, базирани на съвременните изследвания и разкриват личния живот на художничката.

Наследство

Цялото творчество на Сигрид Йертен е около 500 картини заедно със скици и акварел и рисунки. Йертен е трябвало да се бори с предразсъдъците на времето си. Нейните творби са крайно лични, когато проблемите с цветовете и формите са преобладаващи за артистите от това време. Нейните интереси към човешките проблеми са ориентирани към драматичните, даже театралните композиции, в съчетание с емоцията и теорията за цвят.

Автопортрет
Декоративна шапка

Източници

((sv)) Djärv och färgstark – och en centralgestalt
((sv)) Sigrid Hjertén, by Annika Gunnarsson, in Moderna museet – boken, ed. Cecilia Widenheim et al., Stockholm: Moderna museet, 2004 ISBN 91-7100-724-5
((fr)) Katarina Borgh Bertorp, Sigrid Hjertén: l'hértière de Matisse du Grand Nord: heir of Matisse from the Far North, Paris: Centre Culturel Suédois, 1997
((sv)) Anita Goldman, I själen alltid ren: Om Sigrid Hjertén, Stockholm: Natur & Kultur, 1995, ISBN 91-27-05485-3

Външни препратки

Картини на Сигрид Йертен

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Henri Matisse в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.