Преглед на кода на Силно ядрено взаимодействие

{{ядрена физика}}

'''Силно ядрено взаимодействие''' (наричано понякога само ''силно взаимодействие'') е едно от четирите [[фундаментални взаимодействия]] във [[физика]]та, наред с [[електромагнитно взаимодействие|електромагнитното взаимодействие]], [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]] и [[гравитация]]та.{{hrf|Nave|2022}} То се проявява на много къси разстояния, главно в мащабите на [[Атомно ядро|атомните ядра]] или по-малко – при разстояния около 10<sup>−15</sup>&nbsp;m (малко повече от радиуса на [[нуклеон]]ите), силното взаимодействие е около 137 пъти по-силно от електромагнитното, 10<sup>6</sup> пъти по-силно от слабото и 10<sup>38</sup> пъти по-силно от гравитацията. Силното взаимодействие задържа [[кварк]]ите в [[протон]]ите, [[неутрон]]ите и другите [[адрон]]и. Освен това то свързва протоните и неутроните, така че те да формират атомните ядра. Основната част от [[Еквивалентност на маса и енергия|масата]] на обикновените протони и неутрони се дължи на енергията на силното взаимодействие, като отделните кварки дават едва около 1% от масата на протона.

Силното ядрено взаимодействие се наблюдава в два обхвата и се реализира чрез два носителя на силата. В по-едър мащаб (около 1 до 3 фемтометра) то е силата (носена от [[мезон]]ите), която свързва нуклеоните (протони и неутрони), така че да образуват ядрата на атомите. В по-дребен мащаб (под 0,8 фемтометра, радиуса на отделен нуклеон) то е силата (носена от [[глуон]]ите), която задържа заедно [[кварк]]ите, така че да образуват адрони.{{hrf|John Kolena|1995}} Във втория контекст то често е наричано '''цветно взаимодействие'''. Силното взаимодействие има толкова голяма сила, че адроните, свързани чрез него, могат да образуват нови масивни частици – ако бъдат ударени от високоенергийни частици, те формират нови адрони, вместо да излъчват свободна радиация (глуони). Това свойство на силното взаимодействие се нарича [[конфайнмънт]]{{hrf|Райновски|2022}} и то предотвратява свободното излъчване на взаимодействието – вместо това на практика се образуват струи от масивни частици.

В контекста на атомното ядро същото силно ядрено взаимодействие, което свързва кварките в нуклеони, обединява протоните и неутроните в ядра, като в това качество то се нарича [[ядрена сила]] или ''остатъчно силно взаимодействие''.{{hrf|John Kolena|1995}} То зависи от разстоянието между нуклеоните по начин, много различен от действието си при свързването на кварките в нуклеони. Различия има и в [[енергия на свързване|енергията на свързване]] на ядрената сила при [[Термоядрен синтез|ядрен синтез]] и [[ядрено делене]].{{hrf|furryelephant.com|2019}}{{hrf|Ragheb|2012}} На синтеза се дължи основната част от генерираната енергия в [[Слънце]]то и другите [[звезда|звезди]], а деленето позволява разпадането на радиоактивните елементи и [[изотоп]]и, което обаче често става чрез слабото ядрено взаимодействие. В изкуствени условия, енергията, свързана с ядрената сила, частично се освобождава в [[ядрена енергетика|ядрената енергетика]] и [[ядрено оръжие|ядрените оръжия]].

Силното ядрено взаимодействие се реализира чрез обмен на безмасови частици, наричани [[глуон]]и, които действат между кварките, [[антикварк]]ите и други глуони. Смята се, че глуоните взаимодействат чрез особено свойство, наричано „[[цветен заряд]]“. Цветният заряд е аналог на електромагнитния заряд, но има не една, а три разновидности – ±червен, ±зелен и ±син. Силата на взаимодействието е [[пропорция|пропорционална]] на произведението на цветните заряди, като едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат. Поведението на тези сили е предмет на [[квантова хромодинамика|квантовата хромодинамика]] – теорията на кварко-глуонните взаимодействия.

== История на изследванията ==
Необходимостта от въвеждане на понятието силно взаимодействие възниква през 30-те години на XX век, когато става ясно, че нито [[Гравитационно взаимодействие|гравитационното]], нито [[електромагнитно взаимодействие|електромагнитното]] взаимодействие могат да обяснят връзката на [[нуклеон]]ите в [[Атомно ядро|атомните ядра]]. През 1935 г. японският физик [[Хидеки Юкава]] изгражда първата количествена теория за взаимодействие между нуклеоните, като предполага, че те си обменят частици, днес известни като '''пи (<math>\pi</math>) [[мезон]]и''' (или съкратено '''[[пион]]и'''). Пионите са наблюдавани експериментално през 1947 г.

В тази теория (наричана също теория за пион-нуклеонното взаимодействие) привличането или отблъскването между двата [[нуклеон]]а става чрез изпускане на пион от единия нуклеон и поглъщането му от другия нуклеон (по аналогия с електромагнитното взаимодействие, което се описва като обмен на виртуален [[фотон]]). Тази теория успешно описва цял кръг от явления. Численият коефициент, определящ „ефективността“ на изпускане на пион, се оказва много голям (в сравнение с аналогичния коефициент за електромагнитното взаимодействие), което и определя „силата“ на силното взаимодействие.

През 50-те години са открити огромен брой нови [[елементарни частици]], като повечето от тях имат твърде кратък живот. Всички тези частици са силно взаимодействащи: ефективното им сечение на разсейване (взаимодействие) една с друга е от същия порядък, като сеченията на взаимодействие на нуклеоните и пионите и забележимо надвишава сечението им на взаимодействие с електрони. Сред тези адрони има както [[мезон]]и, така и [[барион]]и. Те имат различен [[спин]] и [[електрически заряд]], а в разпределението им по [[маса (величина)|маси]] и в предпочитаните канали на разпад се забелязва известна закономерност, но не е ясно на какво се дължи това.

По аналогия с пион-нуклеонното разсейване е построен модел на силните взаимодействия за тези адрони, в който на всеки тип взаимодействие и на всеки тип разпад съответствува своя константа на взаимодействието. Някои от наблюдаваните закономерности обаче не могат да бъдат обяснени и за тях просто се постулират т.нар. „правила на играта“, на които се подчиняват адроните (напр. правило на Цвайг, запазване на изоспина и G-четността и др.). Макар че този модел намира практическо приложение, той остава неудовлетворителен от гледна точка на теорията.

В средата на 60-те години е открита SU(3) симетрията на свойствата на адроните и става ясно, че принципните степени на свобода при „конструиране“ на адроните не са чак толкова много. През 1964 година [[Мъри Гел-Ман]] и [[Джордж Цвайг]] свързват тези степени на свобода със съставляващи адроните частици, наричани [[кварк]]и, които са наблюдавани за пръв път експериментално през 1968 година.{{hrf|Lucas|2014}} Изследванията показват, че кварките реални частици, които изграждат адрона и са носители на неговия [[Импулс (механика)|импулс]], [[електрически заряд]], [[спин]] и др. Единственият проблем се заключава в това как да се опише факта, че при никакви реакции кварките не могат да напуснат адрона (т.нар. confinement). Все пак, дори и в отсъствие на теоретически обоснована динамична картина на взаимодействията между кварките, самият факт, че адроните са съставни частици, прави възможно обяснението на много от чисто емпиричните свойства на адроните.

През 60-те години е създадена микроскопична теория за силното взаимодействие, наречена [[квантова хромодинамика]] (КХД). В нея се постулира, че [[адрон]]ите са съставени от кварки. Протонът, например, е съставен от два горни и един долен кварк, което привидно нарушава [[Принцип на Паули|принципа на Паули]], според който два [[фермион]]а не могат да се намират в едно [[квантово състояние]] (т.е. да имат еднакви [[квантово число|квантови числа]]). От това следва, че кварките трябва да имат ново, неизвестно до този момент квантово число. През 1964 – 19656 година [[Оскар Грийнбърг]]{{hrf|Greenberg|1964|598 – 602}} и [[Йоичиро Намбу]]{{hrf|Han|1965|B10006-B1010}} независимо един от друг разрешават проблема, след като предполагат, че кварките притежават допълнителна SU(3) [[калибровъчна теория|калибровъчна]] [[Степени на свобода|степен на свобода]], която притежава 6 проявления и по-късно и наречена цветен заряд{{hrf|Hansen|2007}} (който обаче няма общо със [[зрение|зрителните]] ни възприятия за [[цвят (оптика)|цвят]]).{{hrf|Feynman|1985|136}} Цветният заряд може да бъде „син“, „червен“ и „зелен“, като за всеки цветен заряд съществуват и противоположните им – „антисин“, „антизелен“ и „античервен“. При свързването на три разноцветни кварка се получава бял [[барион]].

Днес квантовата хромодинамика е общоприетата теория на силното взаимодействие. Първо, в онези области, където предсказаните от нея числени стойности са надеждни, те добре се съгласуват с експеримента. Второ, в нея стотиците „елементарни“ тухлички на материята (адроните) с объркани „правила на играта“ се заменят от 6 кварка с единствено допълнително квантово число. Всички свойства на унитарната симетрия на адроните, всички правила на „адронната химия“ следват автоматически от взаимодействията между кварките. Трето, тя е построена в съгласие с общите изисквания на [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]] и в частност, е пренормируема. Тъй като силното взаимодействие в квантовата хромодинамика се опива на основата на калибровъчен подход, има надежда, че ще стане възможно обединението на силното взаимодействие с електрослабото взаимодействие.

Интересно свойство на кварките е т.нар. [[асимптотична свобода]] – кварките са по-близко, силата на цветното взаимодействие е по-малка. Когато кварките се отдалечават, те взаимодействат по-силно, поради което кварките не могат да напуснат ядрото, което съставят. [[Нобелова награда за физика|Нобеловата награда по физика]] за 2004 е присъдена на [[Франк Уилчек]], [[Дейвид Грос]] и [[Дейвид Полицер]] именно за откриването на асимптотичната свобода на кварките.{{hrf|Gross|1973|1343 – 1346}}{{hrf|Politzer|1973|1346 – 1349}}{{hrf|Nobel Web|2004}}

Квантовата хромодинамика обяснява огромен брой закономерности във физиката на силното взаимодействие – т.нар. [[стандартен модел]]. Единственият липсващ елемент в стандартния модел е [[Бозон на Хигс|бозона на Хигс]]. Хипотезата за нейното съществуване се потвърди през 2012 г., след експерименти на [[Голям адронен ускорител|Големия адронен ускорител]] в [[ЦЕРН]], Женева.{{hrf|CERN|2012}}

Съвременните изследвания на силното ядрено взаимодействие са насочени към прилагането на методи от [[ефективна теория на полето|ефективната теория на полето]] и [[решетъчна калибровъчна теория|решетъчната калибровъчна теория]] и разработването на квантовата хромодинамика при високи температури.{{hrf|MIT Physics|2022}} Лабораторните проучвания на [[екзотичен атом|екзотични атоми]], съдържащи [[каон]]и, дават възможност за по-прецизни измервания на свойствата на силното взаимодействие при относително ниски енергии.{{hrf|researchoutreach.org|2020}}

== Поведение на силното ядрено взаимодействие ==
{{основна|Квантова хромодинамика}}

[[Файл:Gluon coupling.svg|мини|400п|Фундаментални форми на силното взаимодействие]]

Силното взаимодействие се описва от [[квантова хромодинамика|квантовата хромодинамика]], част от [[Стандартен модел|Стандартния модел]] на [[Физика на елементарните частици|физиката на елементарните частици]]. От математическа гледна точка тя е [[Калибровъчна инвариантност|неабелова калибровъчна инвариантност]], базирана на локалната (калибровъчна) [[група на симетрия]] [[SU(3)]].

Силното ядрено взаимодействие възниква между частици, притежаващи особеното свойство [[цветен заряд]].{{hrf|Sutton|2022}} Всеки кварк притежава цветен заряд, който може да бъде червен, зелен или син, докато [[антикварк]]ите могат да имат един от противоположните цветни заряди – античервен, антизелен или антисин.{{hrf|open.edu|2022c}} Глуоните винаги имат два заряда, които са на различни цветове и с противоположен знак (например, червен и антисин или зелен и античервен).{{hrf|open.edu|2022c}}

Обекти с различен цветен заряд (например, червен и зелен или антисин и антизелен), както и обекти с противоположен цветен заряд (например, син и антисин), са подложени на силно привличане един към друг, докато обекти с еднакъв цветен заряд (например, зелен и зелен) се отблъскват. Това обяснява защо единствените адрони са съчетания на частици с взаимно неутрализиращи се цветни заряди – бариони (три кварка с различни цветни заряди), антибариони (три антикварка с различни цветни заряди) и [[мезон]]и (кварк и антикварк със съответстващи си, но противоположни заряди).{{hrf|open.edu|2022c}}

Когато погълне или излъчи глуон, кваркът променя цвета си.{{hrf|open.edu|2022c}} Например, ако син кварк абсорбира глуон, в резултат на което се превърне в червен кварк, казваме, че цветът на глуона е „червен минус син“ (<code>ч-с</code>).{{hrf|Wilczek|2007}} Изчерпвайки всички възможни преходи между кварките с промяна на цвета се получават 6 глуона от този тип: <code>ч-з</code>, <code>з-с</code>, <code>с-ч</code>, <code>з-ч</code>, <code>с-з</code>, <code>ч-с</code>. Освен това съществуват кваркови преходи без промяна на цвета – червен в червен, зелен в зелен и син в син. Те се осъществяват от два цветнонеутрални глуона.

Силното ядрено взаимодействие дължи името си на факта, че е най-интензивното от четирите фундаментални сили – на разстояние до 1 фемтометър (1&nbsp;fm = 10<sup>−15</sup>&nbsp;m) то е около 137 пъти по-силно от електромагнитната сила, 10<sup>6</sup> пъти по-голямо от слабото ядрено взаимодействие и около 10<sup>38</sup> пъти по-голямо от гравитацията.

Частицата носител на силата на силното ядрено взаимодействие е [[глуон]]ът, безмасов [[калибровъчен бозон]].{{hrf|Hansen|2007}} За разлика от [[фотон]]а при електромагнитното взаимодействие, който е неутрален, глуонът има цветен заряд. Кварките и глуоните са единствените елементарни частици, които имат неизчезващ цветен заряд, поради което те участват в силни взаимодействия само помежду си. Силното взаимодествие е взаимодействие на глуоните с други глуони и кварки. Според квантовата хромодинамика всички кварки и глуони си взаимодействат помежду си чрез силното ядрено взаимодействие. Силата на взаимодействието е параметризирана чрез силната [[константа на взаимодействие]] и се променя според калибровъчния цветен заряд на частицата.

За разлика от другите три фундаментални взаимодействия, силното не отслабва с нарастване на разстоянието между двойките кварки. След достигането на определено разстояние (приблизително размера на един адрон) то запазва интензивност около 10 000 [[нютон (единица)|нютона]], независимо колко повече нараства разстоянието между кварките.{{hrf|Fritzsch|1983|164}} Това неограничено в пространството действие на силата има ограничен практически резултат, тъй като поради самата интензивност на силното взаимодействие в съвременната Вселена цветно заредените частици винаги се групират в цветно неутрални образувания с ограничено въздействие върху външните частици. Все пак взаимното елиминиране на цветните заряди не е идеално и дори след него се запазва остатъчна цветна (ядрена) сила, описана по-подробно в следващия раздел.

Невъзможността за далечно силно взаимодействие между два кварка се дължи на това, че при нарастване на разстоянието между тях, увеличаващата се енергия в двойката създава нови двойки кварки между първоначалните два, което прави изолирането на кварките невъзможно. Обяснението е, че количеството работа, извършвана срещу силата от 10 000 нютона е достатъчно, за да създаде двойки частица-античастица. Самата енергия, въвеждана в системата за разделяне на двата кварка, създава чифт нови кварки, които образуват двойки с първоначалните. В квантовата хромодинамика това явление се нарича [[конфайнмънт]].{{hrf|open.edu|2022c}}{{hrf|Райновски|2022}} То е причината да могат да бъдат наблюдавани само адрони, но не и индивидуални кварки, за което свидетелства неуспехът на множество експерименти, целящи наблюдението на [[свободен кварк]].{{hrf|Greensite|2011|}}

Кварките и глуоните – елементарните частици, участващи във високоенергийни сбъсъци – не са пряко наблюдаеми, но силното ядрено взаимодействие създава струи от нововъзникнали адрони, които могат да бъдат наблюдавани.{{hrf|open.edu|2022b}} Тези адрони възникват в резултат на равенството на маса и енергия, когато достатъчна енергия се вложи във връзка между два кварка (например, когато кварк в даден протон се сблъска с много бърз кварк от друг сблъскващ се протон при експерименти в [[ускорител на частици|ускорители на частици]]). Друго наблюдавано явление е [[кварк-глуонна плазма|кварк-глуонната плазма]], особено [[агрегатно състояние]], формиращо се при изключително висока температура или плътност на веществото.{{hrf|about.com|2017}}

== Ядрена сила ==
{{основна|Ядрена сила}}

Силното взаимодействие е причината за свързването на частици с разнороден цветен заряд, например на тройките кварки, съставящи протоните и неутроните. По сходен начин електромагнитното взаимодействие свързва положително заредените атомни ядра с отрицателно заредените електронни обвивки, образувайки атомите.{{hrf|open.edu|2022a}} Така както атомите, макар и електрически неутрални, могат да се свързват в [[молекула|молекули]] чрез базирани на електромагнитното взаимодействие [[Химична връзка|химични връзки]], така и протоните и неутроните, без да имат цветен заряд, могат да се свързват в атомни ядра чрез вторични, значително по-слаби ефекти на силното взаимодействие, наричани „[[ядрена сила]]“.{{hrf|open.edu|2022a}} За разлика от основното силно взаимодействие, остатъчната ядрена сила намалява бързо с разстоянието и има много малък обхват, на практика няколко фемтометра.

[[Файл:Nuclear Force anim smaller.gif|мини|350п|Анимирана схема на действието на ядрената сила между протон и неутрон:<br>
Двойките малки цветни кръгчета са глуони, които задържат заедно протона и неутрона. Тези глуони също свързват заедно съчетанието кварк-антикварк, наричано [[пион]], като по този начин помагат за пренасянето на остатъчна част от силното взаимодействие дори между безцветните адрони.]]

Ядрената сила действа между адроните ([[мезон]]и и [[барион]]и). Действайки непряко, тя пренася глуони, които образуват виртуални [[Пион|пи-]] и [[ро-мезон]]и, които от своя страна пренасят между нуклеоните силата, която задържат ядрата заедно. Така ядрената сила е само малък остатък от силното взаимодействие, които свързва кварките заедно в протони и неутрони. Тя е много по-слаба между неутроните и протоните, тъй като до голяма степен е неутрализирана в самите тях, по същия начин, както електромагнитните сили между неутралните атоми ([[Сили на Ван дер Ваалс|силите на Ван дер Ваалс]]) са много по-слаби от електромагнитните сили, привързващи електроните към атомното ядро, образувайки по този начин атоми.{{hrf|Fritzsch|1983|167 – 168}}

За разлика от основното силно взаимодействие остатъчната ядрена сила намалява с разстоянието и това става бързо. Намалението е приблизително с отрицателна експонента на разстоянието, като се описва по-точно чрез сложната зависимост на [[потенциал на Юкава|потенциала на Юкава]]. Бързото намаляване с разстоянието на привличащата ядрена сила и не толкова бързото намаляване на отблъскващата електромагнитна сила между протоните в ядрото са причина за неустойчивостта на по-големите атомни ядра, най-вече тези с [[атомен номер]], по-голям от 82 (номерът на [[олово]]то).

Макар ядрената сила да е по-слаба от същинското силно взаимодействие, тя все пак е високоенергийна и преходите ѝ създават [[гама лъчи]]. Масата на ядрото се различава значително от сбора на масите на отделните нуклеони. Този масов дефект се дължи на потенциалната енергия, свързана с ядрената сила, а разликите между масовите дефекти са основа на [[Термоядрен синтез|ядрения синтез]] и [[ядреното делене]].

== Обобщения ==
Теорията за [[Велико обединение|Великото обединение]] си поставя за цел да опише силното и електрослабото взаимодействие като аспекти на една и съща сила по същия начин, както електромагнитното и слабото взаимодействие са обединени от [[Електрослабо взаимодействие|модела на Глашоу-Уайнбърг-Салам]]. Силното взаимодействие се характеризира с [[асимптотична свобода]], заради която интензивността му намалява при високи енергии. Теоретичната енергия, при която интензивността му достига тази на електрослабото взаимодействие е наричана енергия на Великото обединение. В този модел, непосредствено след [[Теория за Големия взрив|Големия взрив]] съществува епоха на Великото обединение, преди разделянето на силното от електрослабото взаимодействие.

Теорията за Великото обединение все още не е формулирана достатъчно добре и остава един от нерешените проблеми на физиката.

== Бележки ==
<references />

; Цитирани източници
* {{cite web | last        = Райновски | first = Г | year = 2022 | url = https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/178675/1244698/version/1/file/Konspekt-Fizika_na_element_chast_i_vis_energii-2017_2018.doc | title = Конспектза кандидат-докторантски изпит по специалността „Физика на елементарните частици и високите енергии“ | format = DOC | work = uni-sofia.bg | publisher = Софийски университет „Свети Климент Охридски“ | accessdate = 2022-02-20}}
* {{Cite web | publisher = about.com | year = 2017 | url = http://physics.about.com/od/physicsqtot/fl/Quark-Gluon-Plasma.htm | title = Quark–gluon plasma is the most primordial state of matter | work = About.com Education | accessdate = 2017-01-16 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170118030724/http://physics.about.com/od/physicsqtot/fl/Quark-Gluon-Plasma.htm | archive-date = 2017-01-18 | url-status = dead | lang = en | архив_дата = 2017-01-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170118030724/http://physics.about.com/od/physicsqtot/fl/Quark-Gluon-Plasma.htm }}
* {{cite web | publisher   = CERN | year = 2012 | url = https://cms.cern/physics/higgs-boson/observation-new-particle-mass-125-gev | title = Observation of a New Particle with a Mass of 125 GeV | work = cms.cern | accessdate = 2021-12-19 | lang = en}}
* {{cite book | last       = Feynman | first = R. P | year = 1985 | title = QED: The Strange Theory of Light and Matter | page = 136 | url = https://archive.org/details/qedstrangetheory00feyn_202/page/n140 | publisher = Princeton University Press | isbn = 0-691-08388-6 | lang = en}}
* {{cite book | last       = Fritzsch | first = H | year = 1983 | title = Quarks: The Stuff of Matter | url-access = registration | publisher = Basic Books | isbn = 978-0-465-06781-7 | url = https://archive.org/details/quarksstuffofmat00frit/page/167 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = furryelephant.com | year = 2019 | url = http://www.furryelephant.com/content/radioactivity/binding-energy-mass-defect/ | title = Binding Energy, Mass Defect | work = furryelephant.com | accessdate = 2019-11-26 | lang = en | архив_дата = 2017-06-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170618092355/http://www.furryelephant.com/content/radioactivity/binding-energy-mass-defect/ }}
* {{cite journal | last    = Greenberg | first = O. W | year = 1964 | title = Spin and Unitary Spin Independence in a Paraquark Model of Baryons and Mesons | journal = Physical Review Letters | volume = 13 | pages = 598 – 602 | lang = en}}
* {{cite book | last       = Greensite | first = J | year = 2011 | title = An introduction to the confinement problem | publisher = Springer | isbn = 978-3-642-14381-6 | lang = en}}
* {{cite journal | last    = Gross | first = D.J. | coauthors = F. Wilczek | year = 1973 | title = Ultraviolet behavior of non-abelian gauge theories | journal = Physical Review Letters | volume = 30 | issue = 26 | pages = 1343 – 1346 | bibcode = 1973PhRvL..30.1343G | doi = 10.1103/PhysRevLett.30.1343 | lang = en}}
* {{cite journal | last    = Han | first = M. Y. | coauthors = Y. Nambu | year = 1965 | title = Three-Triplet Model with Double SU(3) Symmetry | journal = Physical Review | volume = 139 | pages = B1006–B1010 | lang = en}}
* {{cite web | last        = Hansen | first = Lena | year = 2007 | url = http://www.phy.duke.edu/~kolena/modern/hansen.html | title = The Color Force | work = phy.duke.edu | publisher = Duke University | accessdate = 2007-12-22 | lang = en}}
* {{cite web | publisher   = John Kolena | year = 1995 | url = http://webhome.phy.duke.edu/~kolena/modern/forces.html#005 | title = The Four Forces | work = webhome.phy.duke.edu | accessdate = 2021-12-27 | lang = en}}
* {{cite web | last        = Lucas | first = Jim | year = 2014 | url = https://www.livescience.com/48575-strong-force.html | title = What Is the Strong Force? | work = livescience.com | publisher = livescience.com | accessdate = 2022-02-06 | lang = en}}
* {{cite web | publisher   = MIT Physics | year = 2022 | url = https://physics.mit.edu/research-areas/strong-interaction-and-nuclear-theory/ | title = Strong Interactions and Nuclear Theory | work = physics.mit.edu | accessdate = 2022-02-12 | lang = en}}
* {{cite web | last        = Nave | first = R | year = 2022 | url = http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/Forces/funfor.html | title = Fundamental Forces | work = hyperphysics.phy-astr.gsu.edu | publisher = hyperphysics.phy-astr.gsu.edu | accessdate = 2022-02-06 | lang = en}}
* {{cite web | publisher   = Nobel Web | year = 2004 | url = http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/2004/ | work = nobelprize.org | title = The Nobel Prize in Physics 2004 | lang = en}}
* {{cite web | publisher   = open.edu | year = 2022a | url = https://www.open.edu/openlearn/science-maths-technology/particle-physics/content-section-6 | title = Strong interactions | work = open.edu | accessdate = 2022-01-12 | lang = en}}
* {{cite web | publisher   = open.edu | year = 2022b | url = https://www.open.edu/openlearn/science-maths-technology/particle-physics/content-section-6.1 | title = Gluons | work = open.edu | accessdate = 2022-01-16 | lang = en}}
* {{cite web | publisher   = open.edu | year = 2022c | url = https://www.open.edu/openlearn/science-maths-technology/particle-physics/content-section-6.2 | title = Quantum chromodynamics | work = open.edu | accessdate = 2022-01-29 | lang = en}}
* {{cite journal | last    = Politzer| first = H.D | year = 1973 | title = Reliable perturbative results for strong interactions | journal = Physical Review Letters | volume = 30 | issue = 26 | pages = 1346 – 1349 | bibcode = 1973PhRvL..30.1346P | doi = 10.1103/PhysRevLett.30.1346 | lang = en}}
* {{cite web | last        = Ragheb | first = M | year = 2012 | url = https://netfiles.uiuc.edu/mragheb/www/NPRE%20402%20ME%20405%20Nuclear%20Power%20Engineering/Nuclear%20Processes%20The%20Strong%20Force.pdf | archive-url = https://web.archive.org/web/20121218195010/https://netfiles.uiuc.edu/mragheb/www/NPRE%20402%20ME%20405%20Nuclear%20Power%20Engineering/Nuclear%20Processes%20The%20Strong%20Force.pdf | title = Chapter 4 Nuclear Processes, The Strong Force | work = netfiles.uiuc.edu | publisher = netfiles.uiuc.edu | accessdate = 2012-01-27 | lang = en}}
* {{cite web | publisher   = researchoutreach.org | year = 2020 | url = https://researchoutreach.org/articles/new-insights-strong-interaction-strange-exotic-atoms/ | title = New insights into the strong interaction with strange exotic atoms | work = researchoutreach.org | accessdate = 2022-02-12 | lang = en|archive-url = http://web.archive.org/web/20200923100855/https://researchoutreach.org/articles/new-insights-strong-interaction-strange-exotic-atoms/ |archive-date = 2020-09-23}}
* {{cite web | last        = Sutton | first = Christine | year = 2022 | url = https://www.britannica.com/science/strong-force | title = strong force | work = britannica.com | publisher = britannica.com | accessdate = 2022-02-06 | lang = en}}
* {{cite book | last       = Tkachov | fist = Fyodor | eprint = 0904.0343 | title = A contribution to the history of quarks: Boris Struminsky's 1965 JINR publication | class = physics.hist-ph | year = 2009 | lang = en}}
* {{cite web | last = Wilczek | first = Frank | authorlink = Франк Уилчек | year = 2007 | url = http://www.aip.org/pt/vol-53/iss-8/p22.html | title = QCD Made Simple | work = aip.org | publisher = The American Institute of Physics | accessdate = 2007-12-22 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20061206121807/http://www.aip.org:80/pt/vol-53/iss-8/p22.html | archive-date = 2006-12-06 | архив_дата = 2007-11-16 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071116214222/http://www.aip.org/pt/vol-53/iss-8/p22.html }}

{{превод от|ru|Сильное взаимодействие|32517879}}

[[Категория:Ядрена физика]]
[[Категория:Физика на елементарните частици]]
[[Категория:Фундаментални сили]]