Направо към съдържанието

Сименс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сименс.

Сименс (с означение S) е наименованието на единицата за измерване на електричната проводимост в системата SI. Тъй като проводимостта (с означение G) е реципрочната стойност на съпротивлението (с означение R), което се измерва в омове (Ω), в сила са отношенията:

и също ,

където е потенциалната разлика в двата края на проводника, измерена във волтове (V) и е токът, който протича през проводника, измерен в ампери (A).

В системата SI дефиницията на измервателната единица сименс е:

, [1] където
А – ампер, измерителна единица за електрически ток;
V – волт, измерителна единица за електрическо напрежение;
W – ват, измерителна единица за мощност;
s – секунда, измерителна единица за време;
kg – килограм, измерителна единица за маса;
m – метър, измерителна единица за дължина;
Ω – ом, единица за електрическо съпротивление.

Единицата за проводимост е наречена на името на Вернер фон Сименс (Ernst Werner von Siemens, 18161892), немски изобретател и индустриалец.

  1. Сарман, Жан-Пиер. Енциклопедичен речник по физика, Превод от френски език и съставителство проф. д-р ф.н. Петко Девененски, Издателство Мартилен, София1 1995, с. 35 ISBN 954-598-041-9