Направо към съдържанието

Симон II (Лотарингия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симон II
Simon II de Lorraine
херцог на Горна Лотарингия
Роден
1140 г.
Починал
4 януари 1207 г. (67 г.)
ПогребанФранция
Герб
Семейство
РодЛотаринги
БащаМатиас I
Братя/сестриФридрих I[1]
Дитрих IV от Лотарингия[1]
Симон II в Общомедия

Симон II (на френски: Simon II de Lorraine; на немски: Simon II von Lothringen, * 1140, † 1 април 1206) от фамилията Дом Шатеноа, е херцог на Горна Лотарингия от 1176 до 1205 г.

Той е първият син и наследник на Матиас I († 1176), херцог на Горна Лотарингия, и Берта от Швабия, която е наричана още и Юдит фон Щауфен (1123 – 1195), дъщеря на Фридрих II, херцог на Швабия (Хоенщауфен). Майка му е племенница на крал Конрад III и сестра на по-късния император Фридрих Барбароса.

Симон II последва баща си през 1176 г. като херцог, въпреки че майка му предпочита повече неговия по-малък брат Фридрих. Като апанаж той дава на брат си господството Бич, което не му е достатъчно и той въстава. След тригодишна война през май 1179 г., според сключения мирен договор, с който фактически Лотарингия се разделя на две, Симон II получава франкофонксия юг, а по-малкият му брат Фридрих получава немскоговорещия север и господствата Жербевийе и Орм при Нанси.

Симон II се жени за пръв път за Агнес фон Велденц († 1185/1190), дъщеря на Герлах I, граф на Велденц. Втората му съпруга е Ида от Виен († 1224), дъщеря на Гералд I, граф на Макон и Виен. Той остава бездетен. Симон II определя племенника си Фридрих II, син на брат му Фридрих, за свой наследник, въпреки че брат му е още жив. През 1202 г. той дава графството си Водемон на Теобалд I, граф на Бар. Симон се отказва от престола през 1205 г. и отива в манастир, където умира.

След смъртта на Симон II († 1206) обаче брат му Фридрих I се прокламира за херцог на Лотарингия.

  • Georges Poull, La Maison ducale de Lorraine. Presses Universitaires de Nancy, 1991. 595 p. ISBN 2-86480-517-0. p. 48.
  • Hans-Walter Herrmann, Simon II.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, S. 427 f.
  • Michel Parisse, Simon (II.), Hzg. v. Lothringen. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 7, LexMA-Verlag, München 1995, ISBN 3-7608-8907-7, Sp. 113.
  • Henry Bogdan, La Lorraine des ducs, sept siècles d’histoire. 2005
  • Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln. Band I.2 (1999) Tafel 204
  1. а б fmg.ac // Посетен на 28 януари 2016 г.