Система за иновация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Терминът за системи за технологична иновация (исп. Sistemas de innovación tecnológica) и по-общо системи за иновация (виж също награди за иновации на British Council) посочва, че при разпределението на технологии и определена информация сред потребители, специалисти, иноватори, бизнеси, предприятия и неправителствени организации, както и институции, комуникацията и срещите между тях е важен аспект при процесите на иновации. Това съдържа положителните взаимодействия между иноваторите, технологични специалисти, лидери, както и действащи технологични или по организацията на срещите лица, които да превърнат идеята в работещ научен проект или бизнес, а също дори и в пазарен процес, на базата на технологична работа, технологичен или софтуерен продукт и услуга.

Развитие на иновационните сфери и разпространение на иновациите[редактиране | редактиране на кода]

Системите за иновации са структури за разбирането на иновациите, които станаха известни сред законодателите и изследователите на иновациите първо в Европа, а после и в останалата част на света след възприемането на идеята от Световната банка и структурите на ООН. „Системата за иновации“ е първоначално въведена от през 1985,[1] но „както той и колегите му първи биха изтъкнали, идеята всъщност може да се проследи до Фридрих Лист и неговата „Национална система за политическа икономика“ (1841), която преспокойно е можела да бъде наречена „Национална система за иновации““ (Freeman, 1995). Кристофър Фрийман въвел израза „Национална иновационна система“ в неговото изследване от 1988 върху успеха на японската икономика [2][3] Идеята, наричана често „Национална система за иновации“ по-късно е използвана за региони и сектори Според теорията за иновационна система, иновациите и развитието на технологиите са резултат от сложни взаимовръзки между действащите лица в системата, които включват предприятия, университети и изследователски институти.

Видове иновационни системи от географска гледна точка са националната иновационна система и мрежа, регионалната иновационна система и мрежа, и местна иновационна система, още като отделни подвидове или раздели са технологична иновационна система и в икономиката секторната иновационна система.

Не съществува консенсус относно ясното определение за иновационна система и идеята тепърва се заражда. Иновацията често е резултат от взаимодействието на редица фактори и терминът иновационна екосистема често се използва, за да подчертае този факт. За някои този термин е просто заместител или синоним на иновационна система. Други правят разграничени между двете, като използват иновационна система за планувана иновационна среда, а иновационна екосистема за екологична иновационна среда.[4]

Разбиране за Националната иновационна система и мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Всяка национална иновационна система и мрежа се определя от отделни характеристики, които се обуславят от националните традиции в изобретенията и иновациите, като например руската национална мрежа от университети, сайтове и потребителите им, както и изобретатили и изучаващи тези изобретения, английската мрежа от изобретатели (става дума не само за технологии, но и за медицина, химия), американска мрежа за иновации (физика), европейска мрежа (потребители на иновациите).

Примери и определения:

  • ”мрежата от институции в публичния и частен сектор, чиито дейности и взаимодействия задават, внасят, променят и разпространяват нови технологии.“ (Freeman, 1987)
  • „елементите и връзките, които взаимодействат в производството, разпространението и използването на ново и икономично полезно знание...и се намират в границите на една национална държава.“ (Lundvall, 1992)
  • „набор от институции, чиито взаимодействия определят иновативното представяне... на национални фирми.“ (Nelson, 1993)
  • „националните институции, техните инициативни структури и техните компетенции, които определят нивото и посоката на технологично обучение (или обема и структурата на предизвикващи промяна дейности).“ (Patel and Pavitt, 1994)
  • „този набор от отделни институции, които заедно допринасят за развитието и разпространяването на нови технологии и които определят рамката, в която правителствата оформят и задействат политики, с които да повлияят на иновационния процес. Така, това е система от взаимосвързани институции, която създава, складира и разпространява знание, умения, и артефакти, с които се определят нови технологии.“ (Metcalfe, 1995)
  • „човешка обществена мрежа, чието поведение наподобява обществено-биологична система, в която гората са създали модели на поведение, което свежда до минимум разходите при транзакции породени от обществени бариери като география, липса на доверие, различия в културата и езика, и неефикасни обществени мрежи.“ (Hwang and Horowitt, 2012)[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (1985) ‘Product innovation and user-producer interaction, industrial development’, Research Series 31, Aalborg: Aalborg University Press.
  2. Freeman, Christopher (1988) Japan: A new national innovation system?, in G. Dosi, C. Freeman, R. R. Nelson, G. Silverberg and L. Soete (eds.) Technology and economy theory, London: Pinter..
  3. Freeman, Chris (1995) The ”National System of Innovation“ in Historical Perspective. Cambridge Journal of Economics
  4. Organization for Economic cooperation and Development, National Innovation Systems (OECD, 1997)
  5. Hwang, Victor and Greg Horowitt. The Rainforest: The Secret to Building the Next Silicon Valley. Los Altos Hills, Regenwald, 2012. ISBN 978-0615586724. с. 304.