Солпуги
Солпуги | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
Sundevall, 1833 | ||||||||||||||||
Солпуги в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Солпугите или солифугите[1] (Solifugae) са разред едри паякообразни.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Хеллицерите са с форма на щипки, разположени гръбнокоремно, а не странично. Педипалпите наподобяват на ходилни крака и дори участват в придвижването и улавянето на жертвите. Дишането се осъществява чрез трахейна система.[1] Отделителната система е представена от чифт малпигиеви тръбици и чифт коксални жлези.
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Солпугите са хищници. Нападат дори и малки птички и гризачи. Нямат отровни жлези, но ухапването им е болезнено.
Поведение
[редактиране | редактиране на кода]Повечето видове са активни нощем.[1] Изграждат гнезда в почвата, където снасят 150 – 200 броя яйца. Женските пазят гнездата и се грижат за новоизлюпените паячета.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Известни са 12 подразреда с около 600 представители. Видовете са предимно тропични и субтропични. В България се среща само един вид – Galeodes graecus C. L. Koch, 1842. Среща се в околностите на Петрич.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Коларов Я. „Зоология“. София, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008. ISBN 978-954-423-421-8., стр. 100