Направо към съдържанието

Солпуги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Солпуги
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
подтип:Хелицерови (Chelicerata)
клас:Паякообразни (Arachnida)
разред:Солпуги (Solifugae)
Научно наименование
Sundevall, 1833
Солпуги в Общомедия
[ редактиране ]

Солпугите или солифугите[1] (Solifugae) са разред едри паякообразни.

Хеллицерите са с форма на щипки, разположени гръбнокоремно, а не странично. Педипалпите наподобяват на ходилни крака и дори участват в придвижването и улавянето на жертвите. Дишането се осъществява чрез трахейна система.[1] Отделителната система е представена от чифт малпигиеви тръбици и чифт коксални жлези.

Солпугите са хищници. Нападат дори и малки птички и гризачи. Нямат отровни жлези, но ухапването им е болезнено.

Повечето видове са активни нощем.[1] Изграждат гнезда в почвата, където снасят 150 – 200 броя яйца. Женските пазят гнездата и се грижат за новоизлюпените паячета.

Известни са 12 подразреда с около 600 представители. Видовете са предимно тропични и субтропични. В България се среща само един вид – Galeodes graecus C. L. Koch, 1842. Среща се в околностите на Петрич.

  • Коларов Я. „Зоология“. София, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008. ISBN 978-954-423-421-8., стр. 100
  1. а б в Делчев, Христо. Потомците на Арахна. София, Наука и изкуство, 1988. с. 10 – 11.