Софийски римски амфитеатър

Софийският римски амфитеатър е археологически паметник, разположен в централната част на град София, на 300 m от Източната порта на древна Сердика.

Представлява комплекс от няколко важни антични сгради – римски театър датиран от края на II началото на III век и амфитеатър датиран от края на III началото на IV век. Амфитеатърът е 77-ият античен паметник от този вид открит в света. Сцената по размери се доближава до тази на Колизеума в Рим . Размерите на овалната арена на Сердикийския амфитеатър са: дължина 60.5 м и ширина 43 м. Съчетанието на римски театър и късноантичен амфитеатър е уникално в световен мащаб.

Откритието е направено случайно през април 2004 г. при строежа на хотел „Арена ди Сердика“ . Още през 1919 година е било намерено свидетелство за местонахождението му – каменна плоча с илюстрация на гладиаторски битки .

Останки от амфитеатъра могат да се видят в основите на хотел „Арена ди Сердика“

Древноримски театър

Счита се, че това е по-ранният античен паметник, върху чийто основи се разполага и амфитеатърът. Откритието на тази част от комплекса става след разкопаването на отводнителен канал за арената на амфитеатъра. Разкрити са пет къси радиално разположени тухлени зида (2,30 х m 0,55 м). Техните долни краища опират в масивна дъговидна стена. Тя оформя едно широко полукръгло пространство, отворено но изток, внимателно настлано с дребни речни камъчета и фин жълт пясък – орхестрата (сцена) на античния театър. Датировката на римския театър е извършена въз основа на намерени най-ранни монети от времето на императорите Каракала и Гета (209 – 211). Строежът най-вероятно е завършен в края на II началото на III век. Счита се, че античният римски театър е съществувал до около 269 – 270 година, тъй като готското нашествие към Сердика води до опожаряването на тази незащитена част от града .

Късноантичен амфитеатър

Общ поглед към Западния край на комплекса (от север)

Предполага се, че късноантичният амфитеатър е построен в края на III век и непосредствено в началото на IV век по времето на император Диоклециан (284 – 305 г.) , като голяма обществена сграда за военни процесии, забавления с лов на диви животни и борба на гладиатори. Свидетелство за това са археологически находки и монети от това време. По данни на намерени в хоросана монети, се счита че по времето на император Константин Велики (около 324 – 330 г.) амфитеатърът е бил разширен и ремонтиран .

Приема се, че амфитеатърът в Сердика е загубил ролята си и постепенно изоставен в края на IV век, при реформите на император Теодосий I срещу езическите култове и игри (392 – 394 г.). Въпреки това, стърчащите руините на масивната сграда били използвани в VI-VII век за сезонен военен лагер на византийската армия, складове, обори, и дори временно убежище на различни нападатели срещу древна Сердика.

От август 2006 г. проучванията на този уникален комплекс в градския център са временно преустановени поради липса на финансиране.

Скандал

След преустановените проучвания става ясно, че на мястото на комплекса ще се построи хотел. Там се намира хотела „Арена ди Сердика“, в чието мазе има част от останките. [1] Архив на оригинала от 2012-05-17 в Wayback Machine. Това предизвиква обществен скандал и обвинение в немарливост и незаинтересованост от страна на общината.

Източници

• E. Paunov, Roman Entertainment in Sofia, MINERVA Magazine. vol. 19. no.2, London, May-June 2008, 38 – 40 Архив на оригинала от 2010-11-20 в Wayback Machine.