Лувийци: Разлика между версии
Internedko (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Internedko (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
За пръв път лувийците са споменати от хетите през [[16 век пр.н.е.|XVI век пр. н.е.]] Те играят активна роля в унижощаването на хетското цартсво, след което мигрират на изток. По-късно, с миграцията на [[фриги]]те от Балканите, те са откъснати от родствените им народи в югозападна Мала Азия. Лувийците формират полтическия и културния елит в новосформаираните неохититски градове-държави. Липсата на политическо единство между тях води до завладяването им от [[арамейци]]те през [[10 век пр.н.е.|X век пр. н.е.]] Докъм [[708 г. пр.н.е.]] неохититските държави са напъло абсорбирани от [[Асирия]]. |
За пръв път лувийците са споменати от хетите през [[16 век пр.н.е.|XVI век пр. н.е.]] Те играят активна роля в унижощаването на хетското цартсво, след което мигрират на изток. По-късно, с миграцията на [[фриги]]те от Балканите, те са откъснати от родствените им народи в югозападна Мала Азия. Лувийците формират полтическия и културния елит в новосформаираните неохититски градове-държави. Липсата на политическо единство между тях води до завладяването им от [[арамейци]]те през [[10 век пр.н.е.|X век пр. н.е.]] Докъм [[708 г. пр.н.е.]] неохититските държави са напъло абсорбирани от [[Асирия]]. |
||
Преди [[12 век пр.н.е.|XII век пр. н.е.]] лувийската култура показва значителни прилики с тази на хетите и чрез тях, с културата на хурийците. Така например, пантеонът с боговете им е почти идентичен, езиците им принадлежат към същата индоевропейска група, а лувийските йероглифи се откриват върху хетски печати още в 18 в. пр.н.е.<ref>prof. John Macenzie, "Peoples, nations and cultures", Weinedfeld&Nicolson, London 2005</ref>. |
Преди [[12 век пр.н.е.|XII век пр. н.е.]] лувийската култура показва значителни прилики с тази на хетите и чрез тях, с културата на хурийците. Така например, пантеонът с боговете им е почти идентичен, езиците им принадлежат към същата индоевропейска група, а лувийските йероглифи се откриват върху хетски печати още в 18 в. пр.н.е.<ref>prof. John Macenzie, "Peoples, nations and cultures", Weinedfeld&Nicolson, London 2005</ref>. |
||
Версия от 13:05, 12 април 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Лувийците са древен народ обитавал Мала Азия.
Лувийците са родствена народност на хетите, която в средата на 3-то хил. пр.н.е. обитава западното и по-специално югозападното крайбрежие на Мала Азия. По времето на Хетското царство съставят една от общо трите родствени регионални ветви, заедно с несийската (собствено хетска) и палайската.
За пръв път лувийците са споменати от хетите през XVI век пр. н.е. Те играят активна роля в унижощаването на хетското цартсво, след което мигрират на изток. По-късно, с миграцията на фригите от Балканите, те са откъснати от родствените им народи в югозападна Мала Азия. Лувийците формират полтическия и културния елит в новосформаираните неохититски градове-държави. Липсата на политическо единство между тях води до завладяването им от арамейците през X век пр. н.е. Докъм 708 г. пр.н.е. неохититските държави са напъло абсорбирани от Асирия.
Преди XII век пр. н.е. лувийската култура показва значителни прилики с тази на хетите и чрез тях, с културата на хурийците. Така например, пантеонът с боговете им е почти идентичен, езиците им принадлежат към същата индоевропейска група, а лувийските йероглифи се откриват върху хетски печати още в 18 в. пр.н.е.[1].
Източници
- ↑ prof. John Macenzie, "Peoples, nations and cultures", Weinedfeld&Nicolson, London 2005
Литература
- H. Craig Melchert (Hrsg.): The Luwians (Handbuch der Orientalistik I.68). Brill, Leiden und Boston 2003. ISBN 90-04-13009-8
- Joachim Latacz: Troia – Wilios – Wilusa. Drei Namen für ein Territorium. Basel 2001, 2002 (2. Aufl.).
- Die Hethiter und ihr Reich. Das Volk der 1000 Götter. Ausstellungskatalog. (gekürzt). Theiss, Stuttgart 2002. ISBN 3-8062-1676-2