Лувийци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:02, 16 април 2020

Лувийците са древен народ обитавал Мала Азия.

Лувийците са родствена народност на хетите, която поне от XVIII век пр. н.е. обитава западното и по-специално югозападното крайбрежие на Мала Азия. По времето на Хетското царство съставят една от общо трите родствени регионални ветви, заедно с несийската (собствено хетска) и палайската.

За пръв път лувийците са споменати от хетите през XVI век пр. н.е. Те играят активна роля в унижощаването на хетското царство, след което мигрират на изток. По-късно, с миграцията на фригите от Балканите, те са откъснати от родствените им народи в югозападна Мала Азия. Лувийците формират полтическия и културния елит в новосформаираните неохититски градове-държави. Липсата на политическо единство между тях води до завладяването им от арамейците през X век пр. н.е. Докъм 708 г. пр.н.е. неохититските държави са напълно абсорбирани от Асирия.

Преди XII век пр. н.е. лувийската култура показва значителни прилики с тази на хетите и чрез тях, с културата на хурийците. Така например, пантеонът с боговете им е почти идентичен, езиците им принадлежат към същата индоевропейска група, а лувийските йероглифи се откриват върху хетски печати още в XVIII век пр. н.е.^[1].

Източници

↑ prof. John Macenzie, "Peoples, nations and cultures", Weinedfeld & Nicolson, London 2005. ISBN 0-304-36550-5

Литература

H. Craig Melchert (Hrsg.): The Luwians (Handbuch der Orientalistik I.68). Brill, Leiden und Boston 2003. ISBN 90-04-13009-8
Joachim Latacz: Troia – Wilios – Wilusa. Drei Namen für ein Territorium. Basel 2001, 2002 (2. Aufl.).
Die Hethiter und ihr Reich. Das Volk der 1000 Götter. Ausstellungskatalog. (gekürzt). Theiss, Stuttgart 2002. ISBN 3-8062-1676-2

Вижте също

Лувийски език

[1] rof. John Macenzie, "Peoples, nations and cultures", Weinedfeld & Nicolson, London 2005. ISBN 0-304-36550-5

[1]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Лувийците са родствена народност на [[хети]]те, която поне от [[18 век пр.н.е.|XVIII век пр. н.е.]] обитава западното и по-специално югозападното крайбрежие на Мала Азия. По времето на [[Хетско царство|Хетското царство]] съставят една от общо трите родствени регионални ветви, заедно с несийската (собствено хетска) и палайската.
-За пръв път лувийците са споменати от хетите през [[16 век пр.н.е.|XVI век пр. н.е.]] Те играят активна роля в унижощаването на хетското царство, след което мигрират на изток. По-късно, с миграцията на [[фриги]]те от Балканите, те са откъснати от родствените им народи в югозападна Мала Азия. Лувийците формират полтическия и културния елит в новосформаираните неохититски градове-държави. Липсата на политическо единство между тях води до завладяването им от [[арамейци]]те през [[10 век пр.н.е.|X век пр. н.е.]] Докъм [[708 г. пр.н.е.]] неохититските държави са напъло абсорбирани от [[Асирия]].
+За пръв път лувийците са споменати от хетите през [[16 век пр.н.е.|XVI век пр. н.е.]] Те играят активна роля в унижощаването на хетското царство, след което мигрират на изток. По-късно, с миграцията на [[фриги]]те от Балканите, те са откъснати от родствените им народи в югозападна Мала Азия. Лувийците формират полтическия и културния елит в новосформаираните неохититски градове-държави. Липсата на политическо единство между тях води до завладяването им от [[арамейци]]те през [[10 век пр.н.е.|X век пр. н.е.]] Докъм [[708 г. пр.н.е.]] неохититските държави са напълно абсорбирани от [[Асирия]].
 Преди [[12 век пр.н.е.|XII век пр. н.е.]] лувийската култура показва значителни прилики с тази на хетите и чрез тях, с културата на хурийците. Така например, пантеонът с боговете им е почти идентичен, езиците им принадлежат към същата индоевропейска група, а лувийските йероглифи се откриват върху хетски печати още в XVIII век пр. н.е.<ref>prof. John Macenzie, "Peoples, nations and cultures", Weinedfeld & Nicolson, London 2005. ISBN 0-304-36550-5</ref>.