Записки за Галската война: Разлика между версии
м интервал след точка в текст |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -\"\[\[([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\]\]\" +„\1“) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Julii Caesaris quae exstant.tif|мини|C. Iulii Caesaris quae extant, 1678]] |
[[Файл:Julii Caesaris quae exstant.tif|мини|C. Iulii Caesaris quae extant, 1678]] |
||
[[Файл:Commentarii de Bello Gallico.jpg|мини|250px|''Записки за Галската война'' <br>(издание от 1783 г.)]] |
[[Файл:Commentarii de Bello Gallico.jpg|мини|250px|''Записки за Галската война'' <br>(издание от 1783 г.)]] |
||
'''„Записки за Галската война“''' ({{lang|la|Commentarii de bello Gallico}}) е най-прочутото съчинение, написано от римския пълководец и държавник [[Гай Юлий Цезар]] (той пише за себе си в трето лице), описващо неговия близо деветгодишен престой в [[Галия]]. Неговото съчинение е основен източник за [[Галски войни|военните му походи]], но също така има голямо културно и филологическо значение. Цезар дава информация за бита, обичаите и религията на племената, населяващи по това време региона. Заради своя ясен, елегантен и характерен стил (общият речник възлиза на около 1300 думи) |
'''„Записки за Галската война“''' ({{lang|la|Commentarii de bello Gallico}}) е най-прочутото съчинение, написано от римския пълководец и държавник [[Гай Юлий Цезар]] (той пише за себе си в трето лице), описващо неговия близо деветгодишен престой в [[Галия]]. Неговото съчинение е основен източник за [[Галски войни|военните му походи]], но също така има голямо културно и филологическо значение. Цезар дава информация за бита, обичаите и религията на племената, населяващи по това време региона. Заради своя ясен, елегантен и характерен стил (общият речник възлиза на около 1300 думи) „Записките“ са се превърнали в пример за латински език и традиционно е първият оригинален текст, с който се занимават изучаващите езика (подобна роля при [[старогръцки език|старогръцкия език]] има съчинението „[[Анабазис]]“ на [[Ксенофонт]]). |
||
„Записките“ се състоят от общо 8 книги, по една книга за всяка година, прекарана от Цезар в Галия. Последната книга не е написана от него, а от неговия приятел, офицер и секретар [[Авъл Хирций]], за да се направи връзка между това съчинение и "[[Записки за Гражданската война|Записките за гражданската война]] (''De Bello Civili''). |
|||
== Стилът на съчинението == |
== Стилът на съчинението == |
||
Стилът на |
Стилът на „Записките“ е ясен и последователен, по отношение на лексиката дори може да се говори за пуризъм – нещо присъщо за Цезар. Всъщност, чрез своите съчинения той аналитично представя на римските държавници случващото се, за да получи подкрепа и да продължи войната в Галия. |
||
== Съдържание == |
== Съдържание == |
||
Текстът започва с географско и политическо представяне на Галия. Първото изречение на творбата е прочуто и до днес. То гласи: ''"Gallia est omnis divisa in partes tres, quarum unam incolunt Belgae, aliam Aquitani, tertiam, qui ipsorum lingua Celtae, nostra Galli appellantur"'', в превод: |
Текстът започва с географско и политическо представяне на Галия. Първото изречение на творбата е прочуто и до днес. То гласи: ''"Gallia est omnis divisa in partes tres, quarum unam incolunt Belgae, aliam Aquitani, tertiam, qui ipsorum lingua Celtae, nostra Galli appellantur"'', в превод: „Цяла Галия е разделена на три части, едната от тях обитават белгите, другата аквитаните, третата тези, които на своя език се наричат келти, а от нас са наричани гали.“ След това започва същинското описание на войната, започващо с похода срещу [[хелвети]]те. |
||
=== Книга първа: 58 пр.н.е. === |
=== Книга първа: 58 пр.н.е. === |
Версия от 19:25, 20 юни 2020
„Записки за Галската война“ (на латински: Commentarii de bello Gallico) е най-прочутото съчинение, написано от римския пълководец и държавник Гай Юлий Цезар (той пише за себе си в трето лице), описващо неговия близо деветгодишен престой в Галия. Неговото съчинение е основен източник за военните му походи, но също така има голямо културно и филологическо значение. Цезар дава информация за бита, обичаите и религията на племената, населяващи по това време региона. Заради своя ясен, елегантен и характерен стил (общият речник възлиза на около 1300 думи) „Записките“ са се превърнали в пример за латински език и традиционно е първият оригинален текст, с който се занимават изучаващите езика (подобна роля при старогръцкия език има съчинението „Анабазис“ на Ксенофонт).
„Записките“ се състоят от общо 8 книги, по една книга за всяка година, прекарана от Цезар в Галия. Последната книга не е написана от него, а от неговия приятел, офицер и секретар Авъл Хирций, за да се направи връзка между това съчинение и "Записките за гражданската война (De Bello Civili).
Стилът на съчинението
Стилът на „Записките“ е ясен и последователен, по отношение на лексиката дори може да се говори за пуризъм – нещо присъщо за Цезар. Всъщност, чрез своите съчинения той аналитично представя на римските държавници случващото се, за да получи подкрепа и да продължи войната в Галия.
Съдържание
Текстът започва с географско и политическо представяне на Галия. Първото изречение на творбата е прочуто и до днес. То гласи: "Gallia est omnis divisa in partes tres, quarum unam incolunt Belgae, aliam Aquitani, tertiam, qui ipsorum lingua Celtae, nostra Galli appellantur", в превод: „Цяла Галия е разделена на три части, едната от тях обитават белгите, другата аквитаните, третата тези, които на своя език се наричат келти, а от нас са наричани гали.“ След това започва същинското описание на войната, започващо с похода срещу хелветите.
Книга първа: 58 пр.н.е.
- 1 Етнографско и географско описание на Галия
- 2-29 Походът срещу хелветите
- 2-4 Преселването и смъртта на Оргеторикс
- 5-9 Хелветите се опитват да преминат през римската провинция Нарбонска Галия в Галия, но след забраната на Цезар преминават през земите на секваните
- 10-12 Подготовката на Цезар и победата над тигурините при р. Арар.