Фенолфталеин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м °C
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
[[File:Sample of solid phenolphthalein.jpg|мини|Фенолфталеин]]
[[Файл:Sample of solid phenolphthalein.jpg|мини|Фенолфталеин]]
[[File:Phenolphthalein.jpg|thumb|300px|Фенолфталеин в [[основа|алкална среда]]]]
[[Файл:Phenolphthalein.jpg|мини|300px|Фенолфталеин в [[основа|алкална среда]]]]


'''Фенолфталеинът''' (C<sub>20</sub>H<sub>14</sub>O<sub>4</sub>) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262 °C и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в [[алкохол]] се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, "малинов" цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от [[Адолф фон Байер]] през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на [[фталов анхидрид]] с [[фенол]].
'''Фенолфталеинът''' (C<sub>20</sub>H<sub>14</sub>O<sub>4</sub>) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262&nbsp;°C и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в [[алкохол]] се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, „малинов“ цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от [[Адолф фон Байер]] през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на [[фталов анхидрид]] с [[фенол]].


{| class="wikitable" style="margin: 1em auto 1em auto; text-align: center;"
{| class="wikitable" style="margin: 1em auto 1em auto; text-align: center;"
Ред 10: Ред 10:
|-
|-
! Структура
! Структура
| | [[Image:Phenolphthalein-very-low-pH-2D-skeletal.svg|100px]] || [[Image:Phenolphthalein-low-pH-2D-skeletal.svg|100px]] || [[Image:Phenolphthalein-mid-pH-2D-skeletal.svg|100px]] || [[Image:Phenolphthalein-high-pH-2D-skeletal.svg|100px]]
| | [[Файл:Phenolphthalein-very-low-pH-2D-skeletal.svg|100px]] || [[Файл:Phenolphthalein-low-pH-2D-skeletal.svg|100px]] || [[Файл:Phenolphthalein-mid-pH-2D-skeletal.svg|100px]] || [[Файл:Phenolphthalein-high-pH-2D-skeletal.svg|100px]]
|-
|-
! Модел
! Модел
| [[Image:Phenolphthalein-orange-very-low-pH-3D-balls.png|100px]] || [[Image:Phenolphthalein-colourless-low-pH-3D-balls.png|100px]] || [[Image:Phenolphthalein-red-mid-pH-3D-balls.png|100px]] || [[Image:Phenolphthalein-colourless-high-pH-3D-balls.png|100px]]
| [[Файл:Phenolphthalein-orange-very-low-pH-3D-balls.png|100px]] || [[Файл:Phenolphthalein-colourless-low-pH-3D-balls.png|100px]] || [[Файл:Phenolphthalein-red-mid-pH-3D-balls.png|100px]] || [[Файл:Phenolphthalein-colourless-high-pH-3D-balls.png|100px]]
|-
|-
! pH
! pH
Ред 25: Ред 25:
|-
|-
! Картинка
! Картинка
| [[Image:Phenolphthalein-in-conc-sulfuric-acid.jpg|100px]] || || [[Image:Phenolphthalein-at-pH-9.jpg|100px]] ||
| [[Файл:Phenolphthalein-in-conc-sulfuric-acid.jpg|100px]] || || [[Файл:Phenolphthalein-at-pH-9.jpg|100px]] ||
|}
|}



Версия от 20:22, 13 юли 2020

Фенолфталеин
Фенолфталеин в алкална среда

Фенолфталеинът (C20H14O4) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262 °C и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в алкохол се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, „малинов“ цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от Адолф фон Байер през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на фталов анхидрид с фенол.

Вид H3In+ H2In In2− In(OH)3−
Структура
Модел
pH <0 0−8.2 8.2−12.0 >12.0
Изменение силно киселинен киселинен или почти неутрален основен силно основен
Цвят оранжев безцветен малиновочервен безцветен
Картинка