Гръцки огън

Използване на гръцки огън – миниатюра от Йоан Скилица

Гръцкият огън е оръжие, използвано от Източната Римска империя. За него средновековния историк Теофан Изповедник казва, че е изобретено през 673 г. от сирийския християнин бежанец Калиник от Хелиопол.

Гръцкият огън е широко разпространен и се прилага до появата на барута, но все още не е разкрита неговата тайна. Според някои по-ранни източници, той може да се угаси само с оцет.

Състав и употреба

Според съвременните изследователи, гръцкият огън е представлявал смес от първични фракции на нефта и сгъстители (вар, борова смола, селитра, сяра), но опитите да се възпроизведе точния състав не са успешни. По всичко личи, че оръдието за огъня е било от бронз и сместа се изстрелвала, като се нагрее бронзът. Има и хипотези, че в състава на гръцкия огън влиза и калциев карбид, защото според някои византийски хронисти, опитът да се гаси оръжието с вода, засилвало ефекта. Вероятно разстоянието на обстрел е бил 25 – 30 метра.

Друго доказателство, че в състава на оръжието влиза нефтът е, че от XII век не се споменава вече за гръцкия огън, а оттогава Византия не притежава богатото на нефт крайбрежие на Каспийско море.

Източници

• Статия за Гръцкия огън в www.bg-tourinfo.com
• „Тайните оръжия на древния свят“ от Стоян Петров

Тази статия, свързана с военно дело, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Византия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.