Гоце Манолев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка
Ред 8: Ред 8:


== Биография ==
== Биография ==
Гоце Манолев е роден в светиврачкото село [[Горна Сушица]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и е част от [[Серска група|Серската група]] на [[Яне Сандански]]. След края на Първата световна война участва във възстановяването на ВМРО и е близък на [[Алеко Василев]]. През 1924 година участва на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския окръжен конгрес]] като делегат от [[Мелнишка околия]], на който е избран за редовен член на Окръжния комитет<ref>Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 81 – 84.</ref>, въпреки че е много болен и на легло. По време на [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]] е уличен в спекулативни сделки и злоупотреби, а също и като заговорник в убийството на [[Тодор Александров]] и е убит.<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.176.</ref><ref>{{cite book |title= Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи) |last=Пърличев|first=Кирил |authorlink= Кирил Пърличев (писател)|coauthors= |year= 2002 |publisher= Веда МЖ|location=София |isbn= |pages= 19|url= |accessdate=}}</ref>
Гоце Манолев е роден през 1872 година в мелнишкото село [[Горна Сушица]], тогава в Османската империя. Учи до второ отделение в българско основно училище в [[Мелник]]. Присъединява се към ВМОРО и е част от [[Серска група|Серската група]] на [[Яне Сандански]]. След края на Първата световна война участва във възстановяването на ВМРО и е близък на [[Алеко Василев]]. През 1924 година участва на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския окръжен конгрес]] като делегат от [[Мелнишка околия]], на който е избран за редовен член на Окръжния комитет<ref>Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 81 – 84.</ref>, въпреки че е много болен и на легло. По време на [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]] е уличен в спекулативни сделки и злоупотреби, а също и като заговорник в убийството на [[Тодор Александров]] и е убит.<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.176.</ref><ref>{{cite book |title= Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи) |last=Пърличев|first=Кирил |authorlink= Кирил Пърличев (писател)|coauthors= |year= 2002 |publisher= Веда МЖ|location=София |isbn= |pages= 19|url= |accessdate=}}</ref>


<gallery caption="Изложение на Манолев до ЦК на ВМРО по повод Горноджумайските събития, септември 1924 г." class="center">
<gallery caption="Изложение на Манолев до ЦК на ВМРО по повод Горноджумайските събития, септември 1924 г." class="center">

Версия от 17:19, 10 ноември 2020

Гоце Манолев
български революционер
Роден
1872 г.
Починал
1924 г. (52 г.)

Георги Манолев или Гоце Манолов с псевдоними Пирински, Уилсон или Уйлсън[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Гоце Манолев е роден през 1872 година в мелнишкото село Горна Сушица, тогава в Османската империя. Учи до второ отделение в българско основно училище в Мелник. Присъединява се към ВМОРО и е част от Серската група на Яне Сандански. След края на Първата световна война участва във възстановяването на ВМРО и е близък на Алеко Василев. През 1924 година участва на Серския окръжен конгрес като делегат от Мелнишка околия, на който е избран за редовен член на Окръжния комитет[2], въпреки че е много болен и на легло. По време на Горноджумайските събития е уличен в спекулативни сделки и злоупотреби, а също и като заговорник в убийството на Тодор Александров и е убит.[3][4]

Бележки

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.78, 98
  2. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 81 – 84.
  3. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.176.
  4. Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 19.