Насер Орич

Насер Орич
Босненски Командир
NaserOric2B.jpg
Роден	3 март 1967 Поточари, Босна и Херцеговина
Религия	ислям
Активен период	от 1991 г.
Насер Орич в Общомедия

Насер Орич, (роден 3 март 1967), е бивш Бошняшки военен командир, който командва Въоръжените Сили на Босна и Херцеговина в района на Сребреница, Източна Босна, по време на войната в Босна 1992-1995. През 2006 бива обвинен в извършване на военни престъпления от Международния наказателен трибунал в Хага за бивша Югославия. Обвинението се състои от допускане на убиването на 5 сърби, както и от тормозенето на 11 сръбски пленници от периода на късната 1992 и началните месеци на 1993. Бива обвинен също и в разрушаване на инфраструктура и домове на цивилно население, в качеството му на военен. В родината си Насер Орич е считан за герой и защитник на Сребреница, а в Сърбия за чудовище и кръвопиец

Ранни години

Завършвайки Средно Училище Насер Орич постъпва в редиците на Югославската Народна Армия през 1985/1986 където служи в специална част за ядрена и химическа отбрана. Напуска ЮНА със звание подофицер.

През 1988 изкарва курс в Земун за полицай от специалните части. Изпратен е да служи в Косово. След завръщането си в Белградстава бодигард на Слободан Милошевич.

През август 1991 година е трансфериран в Босна, където го заварва началото на войната.

Войната

През април 1992, когато Босна обявява, че е в състояние на война, Насер Орич оглавява полицията в родния си град Поточари. Оттук нататък той не напуска района на Сребреница и ръководи местните операции на босненската армия срещу сръбските сили.

През юни 1992, със заповед на началника на Генералния щаб на босненската армия, ген. Шефер Халилович, Орич е назначен за командващ на Кризисния щаб за района на Сребреница.

В началото на ноември 1992 Орич вече командва обединените въоръжени сили на Босна в четири източни общини - Сребреница, Братунац, Власеница и Зворник. Официалното име на частта му е Осма оперативна група "Сребреница" на армията на Босна и Херцеговина. Обвиняем е в качеството си на неин командир, позволил убиването и измъчването на сръбски цивилни.

Остава на този пост включително и по време на избиването на повече от 8000 Босненски мъже и момчета от Сребреница през юли 1995. Тогава неговата част е преименувана и добива номера, с който е известна днес и който се превърна в символ на босненското безсилие пред сръбските сили - 28-ма Дивизия. На тази дата, лишена от оръжие, муниции и транспорт, става жертва на сръбската агресия. Няколко дни преди нападението Орич напуска Сребреница.

Сребреница

През 1991 в Сребреница живеят 37 000 жители, като 73% от тях сабошняци, а 25% - сърби.

Сребреница е на близо до сръбската граница и е обявена за стратегическа цел на сърбите. Целта е съединяването на източна Босна със Сърбия в една обща и етнически чиста територия.

В началото на 1992 сръбските паравоенни части превземат Сребреница.

През май същата година босненците начело с Наcер Орич превземат обратно града.

През септември босненците успяват да свържат Сребреница на юг с друг град под техен контрол - Жепа. През януари 1993 те разширяват тази територия и със село Черска, на запад от Сребреница. Тогава Босненският анклав достига пика на своето разширение, достигайки територия от 900 кв. км.

Босненската армия предприема етническо прочистване на сръбското население, съпроводено с убийства и мъчения. Десетки сръбски селища са опожарени, а оцелелите къщи - разграбени или разрушени.

През 1993 година сръбската армия завзема отново Сребреница. Потокът бежанци увеличава двойно жителите на Сребреница, който вече е обявен за "зона за сигурност" на ООН.

Обитателите на Сребреница прекарват 27 месеца под сръбска обсада.

На 12 юли 1995 корпусът "Дрина" на сръбската армия превзема Сребреница и избива повече от 8000 Босненски мъже и момчета .

Обвинение

Насер Орич е обвинен във военни престъпления срещу сърби от източна Босна, извършени през 1992-1993 г.

Обвинението е повдигнато на 17 март 2003 и е държано в тайна, докато на 10 април силите на ЕСФОР не арестуват Орич в Тузла.

Съд, Освобождение и завръщане в Босна

В затвора Орич подържа приятелски отношения с хърватския генерал Анте Готовина. След смъртта на Слободан Милошевич, Насер Орич не се разписва в съболезнователната книга. Орич бива осъден на 2 години затвор. Съда приема, че е излежал присъдата си докато е бил съден в Холандия. Карла Дел Понте протестира срещу решението, Насер Орич да бъде освободен. В Цяла Сърбия избухват протести. Президентът Борис Тадич публично изказва възмущение от присъдата. Орич пристига на летището в Сараево на 1 Юли 2006 година, приветстван от многохилядна тълпа Бошняци. Днес Насер Орич живее в Тузла където развива собствен бизнес