Ристо Дамяновски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- във ([^в,ф,В,Ф,2\-,2 \-,„в,„ф,„В,„Ф,\'\'V,\'\'F,\'\'v,\'\'f,„V,„v,„F,„f,\'\'в,\'\'В,\'\'Ф,\'\'ф,\'\'\[\[в,\'\'\[\[В,\'\'\[\[Ф,\'\'\[\[ф,\'\'\[\[F,\'\'\[\[f,\'\'\[\[V,\'\'\[\[v,\[\[в,\[\[В,\[\[Ф,\[\[ф,\[\[F,\[\[f,\[\[V,\[\[v]) + в \1)
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| описание = северномакедонски военен
| описание = северномакедонски военен
| роден-място = [[Доленци (община Демир Хисар)|Доленци]], [[Кралство Югославия]]
| роден-място = [[Доленци (община Демир Хисар)|Доленци]], [[Кралство Югославия]]
| починал-дата = [[30 март]] [[2021]]
| починал-място = [[Скопие]]
}}
}}
'''Ристо Йорданов Дамяновски''' ({{lang|mk|Ристо Jорданов Дамjановски}}) е политически офицер от Югославия и Северна Македония, [[генерал-майор]].
'''Ристо Йорданов Дамяновски''' ({{lang|mk|Ристо Jорданов Дамjановски}}) е политически офицер от Югославия и Северна Македония, [[генерал-майор]].


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 25 май 1937 година в демирхисарското село [[Доленци (община Демир Хисар)|Доленци]]. Завършва основно образование в родното си село, а през 1955 година средно земеделско училище в Битоля. Между 1955 и 1956 е учител в ОУ „Гоце Делчев“. В периода 1957 – 1960 година учи в Интендантската военна академия в [[Белград]]. През 1970 година завършва Политическа школа на [[Югославска народна армия|Югославската народна армия]] в [[Сараево]], а след това през 1972 и Висша военнополитическа академия в Белград. От 1954 до 1956 е председател на Общинския комитет на НММ. През 1955 става член на [[ЮКП]] и работи в различни периоди като секретар на комитета на ЮКП в полк, дивизия и окръжие. По-късно е секретар на комитета на [[МКП]] в казармата „Стив Наумов“ към Битолския гарнизон. Делегат е на Петия конгрес на ЦК на КП на Босна и Херцеговина и на Седмия конгрес на МКП. Между 1960 и 1963 г. е командир на взвод, а след това до 1965 г. командир на рота. От 1965 до 1966 г. е офицер на интендантска служба във военна област. В периода 1966 – 1972 г. е последователно началник на интендантската служба на полк, бригада и управител на складова група за материални резерви на Върховното командване. От 1974 е преподавател в [[Скопски университет|Скопския университет]], а от 1979 и в Юридическия факултет в [[Битоля]], където преподава Основни на общонародната отбрана на СФРЮ. Между 1975 и 1978 г. е помощник-командир по морално-политическо възпитание на полк. От 1978 до 1979 г. е секретар на комитет на Съюза на комунистите на Югославия в армията. В периода 1979 – 1983 г. е помощник-командир на дивизия по политическите и правните въпроси. Между 1983 и 1988 г. е помощник-командир на териториалната отбрана на Социалистистическа република Македония по кадровите и политическо-правните въпроси. През 1988 става помощник-началник на трета армейска област. През същата година защитава докторат на тема „Военните аспекти на Македонското националноосвободително движение (1893 – 1903)“. От 1989 г. е в Изпълнителния съвет на СРМ. На следващата година е избран за [[Правителство на Социалистическа република Македония (17)|секретар по отбраната на СРМ]]<ref>[http://www.slvesnik.com.mk/Issues/189E003B37894FCFBDFDD909391FCAD8.pdf Службен весник на Социјалистичка Република Македонија 32/1990, стр. 1]</ref>. Между 1991 и 1992 година е пръв министър на отбраната на [[Северна Македония|Република Македония]].<ref>{{МКЕ|426 – 427}}</ref>. От 1992 до 1994 г. е началник на институцията за обучение на военни офицери.<ref>[http://www.arm.mil.mk/wp-content/uploads/2019/01/monografija-generali.pdf Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.96]</ref>. Бил е член на Централния комитет на Съюза на комунистите на Македония и член на Събранието на СРМ. Излиза в запаса през 1994 г. Между 2004 и 2005 г. е председател на Събранието и Изпълнителния комитет на запасните военни офицери на Република Македония.
Роден е на 25 май 1937 година в демирхисарското село [[Доленци (община Демир Хисар)|Доленци]]. Завършва основно образование в родното си село, а през 1955 година средно земеделско училище в Битоля. Между 1955 и 1956 е учител в ОУ „Гоце Делчев“. В периода 1957 – 1960 година учи в Интендантската военна академия в [[Белград]]. През 1970 година завършва Политическа школа на [[Югославска народна армия|Югославската народна армия]] в [[Сараево]], а след това през 1972 и Висша военнополитическа академия в Белград. От 1954 до 1956 е председател на Общинския комитет на НММ. През 1955 става член на [[ЮКП]] и работи в различни периоди като секретар на комитета на ЮКП в полк, дивизия и окръжие. По-късно е секретар на комитета на [[МКП]] в казармата „Стив Наумов“ към Битолския гарнизон. Делегат е на Петия конгрес на ЦК на КП на Босна и Херцеговина и на Седмия конгрес на МКП. Между 1960 и 1963 г. е командир на взвод, а след това до 1965 г. командир на рота. От 1965 до 1966 г. е офицер на интендантска служба във военна област. В периода 1966 – 1972 г. е последователно началник на интендантската служба на полк, бригада и управител на складова група за материални резерви на Върховното командване. От 1974 е преподавател в [[Скопски университет|Скопския университет]], а от 1979 и в Юридическия факултет в [[Битоля]], където преподава Основни на общонародната отбрана на СФРЮ. Между 1975 и 1978 г. е помощник-командир по морално-политическо възпитание на полк. От 1978 до 1979 г. е секретар на комитет на Съюза на комунистите на Югославия в армията. В периода 1979 – 1983 г. е помощник-командир на дивизия по политическите и правните въпроси. Между 1983 и 1988 г. е помощник-командир на териториалната отбрана на Социалистистическа република Македония по кадровите и политическо-правните въпроси. През 1988 става помощник-началник на трета армейска област. През същата година защитава докторат на тема „Военните аспекти на Македонското националноосвободително движение (1893 – 1903)“. От 1989 г. е в Изпълнителния съвет на СРМ. На следващата година е избран за [[Правителство на Социалистическа република Македония (17)|секретар по отбраната на СРМ]]<ref>[http://www.slvesnik.com.mk/Issues/189E003B37894FCFBDFDD909391FCAD8.pdf Службен весник на Социјалистичка Република Македонија 32/1990, стр. 1]</ref>.
Между 1991 и 1992 година е пръв министър на отбраната на [[Северна Македония|Република Македония]].<ref>{{МКЕ|426 – 427}}</ref>. От 1992 до 1994 г. е началник на институцията за обучение на военни офицери.<ref>[http://www.arm.mil.mk/wp-content/uploads/2019/01/monografija-generali.pdf Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.96]</ref>. Бил е член на Централния комитет на Съюза на комунистите на Македония и член на Събранието на СРМ. Излиза в запаса през 1994 г. Между 2004 и 2005 г. е председател на Събранието и Изпълнителния комитет на запасните военни офицери на Република Македония.

Почива на 30 март 2021 г. в Скопие.<ref>[https://sitel.com.mk/pochina-general-major-risto-damjanovski-prviot-minister-za-odbrana-vo-ekspertskata-vlada Почина генерал-мајор Ристо Дамјановски, првиот министер за одбрана во експертската влада, Сител тв, 31.03.2021]</ref>.


== Награди ==
== Награди ==

Версия от 11:40, 31 март 2021

Ристо Дамяновски
Ристо Дамјановски
северномакедонски военен
Роден
Починал

Ристо Йорданов Дамяновски (на македонска литературна норма: Ристо Jорданов Дамjановски) е политически офицер от Югославия и Северна Македония, генерал-майор.

Биография

Роден е на 25 май 1937 година в демирхисарското село Доленци. Завършва основно образование в родното си село, а през 1955 година средно земеделско училище в Битоля. Между 1955 и 1956 е учител в ОУ „Гоце Делчев“. В периода 1957 – 1960 година учи в Интендантската военна академия в Белград. През 1970 година завършва Политическа школа на Югославската народна армия в Сараево, а след това през 1972 и Висша военнополитическа академия в Белград. От 1954 до 1956 е председател на Общинския комитет на НММ. През 1955 става член на ЮКП и работи в различни периоди като секретар на комитета на ЮКП в полк, дивизия и окръжие. По-късно е секретар на комитета на МКП в казармата „Стив Наумов“ към Битолския гарнизон. Делегат е на Петия конгрес на ЦК на КП на Босна и Херцеговина и на Седмия конгрес на МКП. Между 1960 и 1963 г. е командир на взвод, а след това до 1965 г. командир на рота. От 1965 до 1966 г. е офицер на интендантска служба във военна област. В периода 1966 – 1972 г. е последователно началник на интендантската служба на полк, бригада и управител на складова група за материални резерви на Върховното командване. От 1974 е преподавател в Скопския университет, а от 1979 и в Юридическия факултет в Битоля, където преподава Основни на общонародната отбрана на СФРЮ. Между 1975 и 1978 г. е помощник-командир по морално-политическо възпитание на полк. От 1978 до 1979 г. е секретар на комитет на Съюза на комунистите на Югославия в армията. В периода 1979 – 1983 г. е помощник-командир на дивизия по политическите и правните въпроси. Между 1983 и 1988 г. е помощник-командир на териториалната отбрана на Социалистистическа република Македония по кадровите и политическо-правните въпроси. През 1988 става помощник-началник на трета армейска област. През същата година защитава докторат на тема „Военните аспекти на Македонското националноосвободително движение (1893 – 1903)“. От 1989 г. е в Изпълнителния съвет на СРМ. На следващата година е избран за секретар по отбраната на СРМ[1].

Между 1991 и 1992 година е пръв министър на отбраната на Република Македония.[2]. От 1992 до 1994 г. е началник на институцията за обучение на военни офицери.[3]. Бил е член на Централния комитет на Съюза на комунистите на Македония и член на Събранието на СРМ. Излиза в запаса през 1994 г. Между 2004 и 2005 г. е председател на Събранието и Изпълнителния комитет на запасните военни офицери на Република Македония.

Почива на 30 март 2021 г. в Скопие.[4].

Награди

  • Медал за военни заслуги 1959 година;
  • Орден за военни заслуги със сребърни мечове;
  • Орден на Народната армия със сребърна звезда;
  • Орден за военни заслуги със златни мечове;
  • Орден на Народната армия със златен венец;
  • Орден за военни заслуги с голяма звезда 1989 година.
  • Орден на братството и единството със златен венец
  • медал за 20 години ЮНА,
  • медал за 30 години ЮНА,
  • медал за 30 години от победата над фашизма,
  • медал за 40 години ЮНА
  • медал за 50 години ЮНА
  • медал за воени заслуги
  • орден на югословското знаме със златен венец,
  • орден на югословската голяма звезда
  • орден на труда със златен венец
  • орден на труда със сребърен венец.

Бележки

- министър на отбраната (20 март 1991 – 4 септември 1992) Траян Гоцевски