Вълчин

Вълчин
Вълчин 42.729246, 26.896186 Вълчин
Общи данни
Население	477 души (15 март 2024 г.) 29,6 души/km²
Землище	16,139 km²
Надм. височина	203 m
Пощ. код	8443
Тел. код	05576
МПС код	А
ЕКАТТЕ	12591
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Сунгурларе Димитър Гавазов (ДПС; 2023)
Кметство    – кмет	Вълчин Гинка Тодева-Зенгинова (БСП)

Вълчин е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.

География

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

История

Името на селото се е образувало от това, че преди време там е имало много вълци. Преди години селото е било доста развито. Старото му име е Курткуджа, което от турски означава голям вълк. Вълчин означава заклинание против вълци, „да не му пакостят вълци“, но има и друга теория че: Според местна легенда, край извора под гората на южния склон на Баира се заселил някакъв турски ходжа. Дълго време бил сам и от околните села казвали за него: „курт гиби ишеро“, буквално се превежда „живее като вълк единак“. Когато край него се заселили и други, нарекли селото Курткоджа, а хълма – Курткоджански баир. В историческите извори се споменава, че през последните години на XVв. в състава на Вакъфа на Раккас Синан бей, самият владетел включил към имотите си и землището на Курткоджа. От руски данни разбираме, че в селото през 1830 г. има българи – 22 души, мюсюлмани – 15, след Одринския мирен договор се изселват 13 християнски семейства.^{[източник? (Поискан преди 1089 дни)]}

Произход на името

Според документ от 1487г. се споменава селището Курткоджа. С първоначалното си старо име Курт коджа и Курткоджа селото се среща в османотурски регистри за Карнобатска кааза от края на XVв. Във военни документи на руската армия от 1829г. се среща името Куртхудже.С Министерска заповед (МЗ) № 2820 обнародвана на 14 август 1934 г., населеното място е преименувано от Куркоджа на село Вълчин.

Героите на село Вълчин

Вълчин, войнишки паметник

В парка в центъра на селото от каменни блокове е изграден паметник. Паметникът е посветен на загинали през Балканската, Първата и Втората световни войни, Септемврийското възстание. Надписите с имената на героите са върху три мраморни плочи. Върху първата мраморна плоча освен имената има и три снимки. Списък на загиналите герои, родени и живели в селото:

Руси Д. Янев 1896 – 1925 г . Карнобат

Желю Б. Манчев 1920 – 1945 г. Драва Унгария

Димитър Г. Узунов 1920 – 1944 с. Сотина Унгария

Пенчо Т. Ненчев 1876 – 1918 г. Скопие Сърбия

Тодор Д. Узунов 1897 – 1918 г. Скопие Сърбия

Желез Ч. Мечков 1880 – 1916 г. Скопие Сърбия

Желез Б. Мечков 1886 – 1916 г. Каймак-Чалан

Кено Т. Пенчев 1887 – 1916 г. Каймак-Чалан

Иван Н. Иванов 1873 – 1916 г. Каймак-Чалан

Чаню М. Кунев 1872 – 1913 г. с. Трава Турция

Нягол С. Калмуков 1879 – 1913 г. Хаскево Турция

Нягол Т. Славов 1871 – 1913 г. Трава Турция

Митю Н. Иванов 1871 – 1913 г. Трава Турция

Вълко Ч. Неделчев 1872 – 1913 г. Трава Турция

Тодор И. Железов 1880 – 1913 г. Трава Турция

Слав И. Димов 1891 – 1915 г. Сърбия

Важни дати от историята на селото

1865г. открива се училището.

1928г. основано е читалище “Зора“.

1950г. се учредява ТКЗС.

Други

В селото е имало много от рода Никови, които по последни проучвания са от рода на Стефан Караджа.