Славута: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Създадена чрез превод на страницата „Славута“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 11:16, 9 май 2021
Шаблон:НП-Украина Славута ( укр. Славута ) е град в Хмелницка област на Украйна. Влиза в състава на Шепетовски район. До 2020 г. е административен център на закрития Славутски район.
Географско положение
Намира се на 112 км от областния център Хмелницки, на реките Горин и Утка (десен приток на Горин).
История
За първи път се споменава под името Славутин през 1619 година.
През 1754 г. Славута получава магдебургско право.
До началото на 20 век Славута е град в Заславски уезд на Волинска губерния с 5,4 хиляди жители. До 1917 г. е резиденция на князете Сангушко.
През февруари 1924 г. Славута става място на дислокацията на 20-и граничен отряд.[1]
От 15 май 1935 г. в града се намира 26-а кавалерийска дивизия на 7-и кавалерийски корпус на Украинския военен окръг. През 1938 г. дивизията е разформирана.[2][3][4][5]
От 9 юли 1940 г. до 22 юни 1941 г. тук е разположена 14-а кавалерийска дивизия на 5-и кавалерийски корпус.[6][7][8]
След началото на Втората световна война, на 4 юли 1941 г. градът е овладяв от настъпващите германски войски.[9][10]
На 15 януари 1944 г. е освободен от съветския партизански отряд на Иван Музальов от Каменец-Подолския партизански отряд, на същия ден в града влиза и 266-а стрелкова дивизия на Първи украински фронт.[9][11]
През септември 2002 г. заводът за железобетонни изделия в Славута е обявен в несъстоятелност,[12] през септември 2009 г. е образувано дело за несъстоятелност и на завода за покривни филцове[13] (обявен в несъстоятелност през февруари 2010 г.).
Към 1 януари 2013 г. населението на града е 35 625 души.[14]
Култура
Културни институции на град Славута:[15]
- Исторически музей;
- Дворец на културата
- Градски център за култура и отдих, състоящ се от 2 структурни подразделения:
- Парк за култура и отдих "Ф. Михайлов";
- Кино "Тарас Шевченко";
- Славутска детска школа за изкуства.
Градът има общински духов оркестър и учебно-възпитателен комплекс.
Градът разполага със: завод за производство на стъкло, дървообработващ комбинат, фабрика Стройфарфор (Stroэае), предприятия от хранителната промишленост, включително: хлебозавод, комбинат за масло, завод за сушене на цикория, малцов завод, пивоварна, месокомбинат, както и две шивашки фабрики и ремонтно-механичен завод. Три големи предприятия за материали за баня.
Промишленост
В града се намират супермаркети "Економ" и "Наш край", както и магазини на веригите "Рута" и "АТБ", хипермаркет "Епицентър", централно кафене и най-дългата пейка в Украйна.
Търговия
Забележителности
- Катедрала Рождество Богородично
- Църква Св. Дорота
- Дворец на князете Сангушко (XVIII век, бивша военна болница)
- Международен мемориален комплекс "Поле на паметта"
- Парк Тарас Шевченко
Галерия
-
Църква
-
Градски парк
-
Църква Св. Дорота
-
Катедрала Рождество Богородично
Рекорди на Украйна
На 17 септември 2012 г. градът записва 2 рекорда на Украйна - за най-дълга пейка и шит градски флаг.[16] Пейката е с дължина 213,12 м и може да побере 500 души. Размерът на флага е 2 на 3 метра, шит е от 12 хиляди жители и гости на града.
Известни жители
- Валери Астахов (1964) - Заслужил артист на Украйна.
- Евсей Либерман (2 октомври 1897 - 11 ноември 1981 г.) - съветски икономист, участник в разработването на концепцията за икономическа реформа през 1965 г.
Източници
- ↑ Куроленко И. А., Козлов В. А., Брагин Э. Д., Боровков Н. Д. Дозорные западных рубежей: документальные очерки по истории войск Краснознамённого Западного пограничного округа / 2-е изд., перераб. и доп. — Киев: Политиздат Украины, 1984. — С. 29.
- ↑ Пыхалов И. Великая Оболганная война. Гл. 3. Миф о кавалерии. — М.: Яуза; Эксмо, 2005. — 480 с. — ISBN 5-699-10913-7
- ↑ Краснознамённый Киевский. Очерки истории Краснознамённого Киевского военного округа (1919—1979). Гл. 6. На новой основе. / 2-е изд., испр. и доп. — Киев: Политиздат Украины, 1979. — С. 81-112.
- ↑ 26-я кавалерийская дивизия
- ↑ Организационные мероприятия по стратегической коннице в 1935—1936 гг.
- ↑ Краснознамённый Киевский. Очерки истории Краснознамённого Киевского военного округа (1919—1979). / 2-е изд., испр. и доп. — Киев: Политиздат Украины, 1979.
- ↑ Мельтюхов М. И. Советско-польские войны. Военно-политическое противостояние 1918—1939 гг. Ч. 3. Сентябрь 1939 года. Война с запада. — М.: Вече, 2001. — ISBN 5-7838-0951-9
- ↑ Кавалерийская дивизия при Упраформе 1-й Конной армии, с 19.04.1920 г. — 14-я кавалерийская Майкопская дивизия, с 1924 г. — 10-я кавалерийская Краснознамённая дивизия, с 2.03.1930 — 14-я кавалерийская Коммунистического интернационала молодёжи ордена Ленина, Краснознамённая, ордена Красной Звезды дивизия имени тов. Пархоменко, в 1945 г. — 6-я гвардейская Гродненская ордена Ленина, Краснознамённая, орденов Суворова, Кутузова и Красной Звезды кавалерийская дивизия. // Сайт Кавалерийские корпуса РККА. 1930-е гг.
- ↑ а б Дударенко М. Л., Перечнев Ю. Г., Елисеев В. Т. и др. Освобождение городов: Справочник по освобождению городов в период Великой Отечественной войны 1941—1945. — М.: Воениздат, 1985. — 598 с.
- ↑ Исаев А. В. От Дубно до Ростова. — М.: АСТ; Транзиткнига, 2004. — ISBN 5-17-022744-2
- ↑ Сайт РККА // Посетен на 2014-06-20.
- ↑ Славутський завод збанкрутів // "Finance.UA" от 10 сентября 2002
- ↑ Господарським судом Хмельницької області 11. 09. 2009 р. порушено провадження у справі № 13/166-Б про банкрутство відкритого акціонерного товариства "Славутський руберойдовий завод" // газета "Голос України", № 178 (4678) від 23 вересня 2009
- ↑ Чисельність наявного населення України на 1 січня 2013 року. / Державна служба статистики України. — Київ, 2013. — С. 103.
- ↑ Новини – Офіційний сайт міста Славута
- ↑ В Хмельницкой области установили самую длинную лавочку в Украине // Online.ua
Литература
- Slawuta // Słownik geograficzny Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich. - Варшава : Филип Сулимерски и Владислав Валевски, 1889. - Т. X : Rukszenice - Sochaczew. - С. 793-794.