Мирта: Разлика между версии
м Добавих гръцкото наименование и пояснение, към латинското. |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
[[Файл:Myrtus communis MHNT.BOT.2007.40.51.jpg|мини|''Myrtus communis'']] |
[[Файл:Myrtus communis MHNT.BOT.2007.40.51.jpg|мини|''Myrtus communis'']] |
||
'''Мирт''' или '''Мирта''' <ref>Речник на чуждите думи в българския език, 1982 г., БАН</ref> (латински: ''myrtus'' от гръцкото: μύρτος от женски род) е |
'''Мирт''' или '''Мирта''' <ref>Речник на чуждите думи в българския език, 1982 г., БАН</ref> ([[латински]]: ''myrtus'' от гръцкото: μύρτος от женски род) е [[Род (биология)|род]] южни [[вечнозелено растение|вечнозелени растения]]. |
||
Към този род според съвременните биолози се числят три вида<ref>{{citation |url=http://www.theplantlist.org/tpl1.1/search?q=myrtus |title=The Plant List |access-date=13 August 2016}}</ref>: |
|||
*''[[Myrtus communis]]'' — обикновена мирта, с местообитание средиземноморска Европа |
|||
*''[[Myrtus nivellei]]'' — сахарска мирта, разпространена в Северна Африка и |
|||
*''[[Myrtus phyllireaefolia]]'' |
|||
''Обикновената митра'' (''Myrtus communis'') е вечнозелено [[Дърво|дървесни]] или [[храст]] с бели благоуханни [[Цвят (ботаника)|цветове]], което символизира славата или любовта; расте в средиземноморските области. [[Етерично масло|Ароматното масло]] се използва главно за ароматизиране на мъжка [[козметика]]. В [[Средновековие]]то от листа и цветове на мирта се е приготвяла ароматна [[тоалетна вода]], наричана „ангелска вода“, с която дамите се грижели за кожата си. Тя имала стягащ и тонизиращ ефект. И днес миртата се използва от много реномирани козметични марки като съставка при приготвянето на тоалетни води и лосиони за почистване на склонна към възпаления кожа. |
|||
Във Византия според „[[Геопоника]]“ (Х в.) от миртови плодове и [[дрян]] се правело специално вино<ref>Κουκουλές, Φ., "Βυζαντινών βίος και πολιτισμός", т. 5, с. 129.</ref>. |
Във Византия според „[[Геопоника]]“ (Х в.) от миртови плодове и [[дрян]] се правело специално вино<ref>Κουκουλές, Φ., "Βυζαντινών βίος και πολιτισμός", т. 5, с. 129.</ref>. |
||
В [[кулинария]]та в средиземноморската кухня клонки от мирта се използват като подправка при приготвянето на печени меса и сосове. |
В [[кулинария]]та в средиземноморската кухня клонки от мирта се използват като подправка при приготвянето на печени меса и сосове. |
||
Има сведения, че тръненият венец на Исус е бил направен от Мирта. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 12:17, 15 юни 2021
Мирта | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Мирта в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Мирт или Мирта [1] (латински: myrtus от гръцкото: μύρτος от женски род) е род южни вечнозелени растения. Към този род според съвременните биолози се числят три вида[2]:
- Myrtus communis — обикновена мирта, с местообитание средиземноморска Европа
- Myrtus nivellei — сахарска мирта, разпространена в Северна Африка и
- Myrtus phyllireaefolia
Обикновената митра (Myrtus communis) е вечнозелено дървесни или храст с бели благоуханни цветове, което символизира славата или любовта; расте в средиземноморските области. Ароматното масло се използва главно за ароматизиране на мъжка козметика. В Средновековието от листа и цветове на мирта се е приготвяла ароматна тоалетна вода, наричана „ангелска вода“, с която дамите се грижели за кожата си. Тя имала стягащ и тонизиращ ефект. И днес миртата се използва от много реномирани козметични марки като съставка при приготвянето на тоалетни води и лосиони за почистване на склонна към възпаления кожа.
Във Византия според „Геопоника“ (Х в.) от миртови плодове и дрян се правело специално вино[3].
В кулинарията в средиземноморската кухня клонки от мирта се използват като подправка при приготвянето на печени меса и сосове. Има сведения, че тръненият венец на Исус е бил направен от Мирта.
Източници
- ↑ Речник на чуждите думи в българския език, 1982 г., БАН
- ↑ The Plant List, http://www.theplantlist.org/tpl1.1/search?q=myrtus, посетен на 13 август 2016
- ↑ Κουκουλές, Φ., "Βυζαντινών βίος και πολιτισμός", т. 5, с. 129.