Поема: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Уточнена е жанровата същност на поемата. Подадени примери и библиография.
библиографски посочки
Ред 1: Ред 1:
'''Поема''' (от старогръцки: poiéma) е епически жанр. Най-опростената характеристика на поемата е "повествование в стихове". Основен компонент на жанра представлява достойно за описание събитие, в което участват характерни предтавители на някоя обществена среда.<ref name=":0">{{Cite journal|last=Богданов|first=Иван|title="Поема"|journal=Енциклопедичен речник на литературните термини.|volume=София: Петър Берон, 1993: 282}}</ref>
'''Поема''' (от старогръцки: poiéma) е епически жанр. Най-опростената характеристика на поемата е "повествование в стихове". Основен компонент на жанра представлява достойно за описание събитие, в което участват характерни предтавители на някоя обществена среда.<ref name=":0">{{Cite journal|last=Богданов|first=Иван|title="Поема"|journal=Енциклопедичен речник на литературните термини.|volume=София: Петър Берон, 1993: 282}}</ref>


Като жанр поемата има множество подвидове, които се определят най-вече на тематична основа: лирическа, сатирична, фантастична, историко-героична, романтична, философска, битова.
Като жанр поемата има множество подвидове, които се определят най-вече на тематична основа: лирическа, сатирична, фантастична, историко-героична, романтична, философска, битова. Като поема може да се окачестви и романът в стихове.<ref>{{Цитат книга|last=Тимофеев, Л. И. & Тураев, С. В., ред|title=Словарь литературоведческих терминов|year=Москва: Просвещение, 1974|pages=286}}</ref>


Първоначално терминът "поема" се е отнасял към произведения на митологическия, героическия или дидактическия епос.<ref>{{Цитат книга|last=Николюкин, А. Н., гл. ред|title=Литературная энциклопедия терминов и понятий|year=Москва: Интелвак, 2001|pages=781–782}}</ref>
Поемата е характерна за българския фолклор. Там най-разпространени видове са юнашката поема (напр. "Крали Марко намира брат си и сестра си"), хайдушка ("Стоян и дружината му"), историческа ("Погиването на цар Шишман") и митическа ("Лазар и Петкана").


Поемата е характерна за българския фолклор. Там най-разпространени видове са юнашката поема (напр. "Крали Марко намира брат си и сестра си"), хайдушка ("Стоян и дружината му"), историческа ("Погиването на цар Шишман") и митическа ("Лазар и Петкана").<ref name=":0" />
Като авторска творба поемата бързо се налага в новата българска литература (напр. „Хайдути“ от [[Христо Ботев]] и „Грамада“ от [[Иван Вазов]]).

Като авторска творба поемата бързо се налага в новата българска литература (напр. „Хайдути“ от [[Христо Ботев]] и „Грамада“ от [[Иван Вазов]]).<ref name=":0" />


== Употреба на термина в българския език ==
== Употреба на термина в българския език ==

Версия от 20:35, 5 юли 2021

Поема (от старогръцки: poiéma) е епически жанр. Най-опростената характеристика на поемата е "повествование в стихове". Основен компонент на жанра представлява достойно за описание събитие, в което участват характерни предтавители на някоя обществена среда.[1]

Като жанр поемата има множество подвидове, които се определят най-вече на тематична основа: лирическа, сатирична, фантастична, историко-героична, романтична, философска, битова. Като поема може да се окачестви и романът в стихове.[2]

Първоначално терминът "поема" се е отнасял към произведения на митологическия, героическия или дидактическия епос.[3]

Поемата е характерна за българския фолклор. Там най-разпространени видове са юнашката поема (напр. "Крали Марко намира брат си и сестра си"), хайдушка ("Стоян и дружината му"), историческа ("Погиването на цар Шишман") и митическа ("Лазар и Петкана").[1]

Като авторска творба поемата бързо се налага в новата българска литература (напр. „Хайдути“ от Христо Ботев и „Грамада“ от Иван Вазов).[1]

Употреба на термина в българския език

Понеже поемата принадлежи към епоса, определението "епическа поема" представлява тавтология.[1]

Българското понятие "поема" не е пълен синоним на английския термин "poem". Английската дума означава "стихотворение"[4], докато българският термин означава конкретен вид стихотворна творба (именно повествование в стихове).

Източници

  1. а б в г Богданов, Иван. "Поема" // Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993: 282.
  2. Тимофеев, Л. И. & Тураев, С. В., ред. Словарь литературоведческих терминов. Москва: Просвещение, 1974. с. 286.
  3. Николюкин, А. Н., гл. ред. Литературная энциклопедия терминов и понятий. Москва: Интелвак, 2001. с. 781–782.
  4. Фаулър, Роджър. Речник на съвременните литературни термини. София: Наука и изкуство, 1993, с. 175.