Крал Артур: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 13:41, 30 ноември 2021

Пренасочване към:

Артур

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+#виж [[Артур]]
-{| class="infobox"
-|+ class="infobox-title" id="4" |Артур
-| colspan="2" class="infobox-image" |<div class="infobox-caption">Statue of [[King Arthur]], designed by [[Albrecht Dürer]] and cast by [[Peter Vischer the Elder]], early 16th century<ref>[[Arthur#CITEREFBarber1986|Barber 1986]], p.&nbsp;141</ref></div>
-|-
-! class="infobox-label" scope="row" |Pronunciation
-| class="infobox-data" |<span class="rt-commentedText nowrap"><span class="IPA nopopups noexcerpt">[[Help:IPA/English|/<span style="border-bottom:1px dotted"><span title="/ˈ/: primary stress follows">ˈ</span><span title="/ɑːr/: 'ar' in 'far'">ɑːr</span><span title="/θ/: 'th' in 'thigh'">θ</span><span title="/ər/: 'er' in 'letter'">ər</span></span>/]]</span></span><br /><br /><small>German:&#x20;</small><span class="IPA" title="Representation in the International Phonetic Alphabet (IPA)">[[Help:IPA/Standard German|[ˈaʁtʊʁ]]]</span><br /><br /><small>Dutch:&nbsp;</small><span class="IPA" title="Representation in the International Phonetic Alphabet (IPA)">[[Help:IPA/Dutch|[ˈɑrtyːr]]]</span>
-|-
-! class="infobox-label" scope="row" |Gender
-| class="infobox-data" |Male
-|-
-! class="infobox-label" scope="row" |[[Language]](s)
-| class="infobox-data" |[[Welsh language|Welsh]], [[Old Breton]]
-|-
-! colspan="2" class="infobox-header" style="background:#ADD8E6" |Other names
-|-
-! class="infobox-label" scope="row" |See also
-| class="infobox-data" |[[Artur]], Art (short form), [[Arturo (disambiguation)|Arturo]], Arttu or/and Artturi (Finnish variant)
-[[File:Arthur_cymraeg_pronunciation.wav|мини|Arthur pronunciation]]
-[[File:En-Arthur.wav|мини|Anglicised pronunciation of Arthur]]
-|}
-'''Артур''' е много разпространено [[Уелски език|уелско]] мъжко [[Лично име|име]] . Етимологията му е оспорвана, но популярността му произлиза от името на легендарния герой [[Артур|крал Артур]] .
-Умалителни форми на името включват '''Art''' и '''Artie''' . Често срещан вариант на правопис, използван в много славянски, романски и германски езици, е '''Артур''' . На испански и италиански е '''Артуро''' .
-== Етимология ==
-Най-ранното свидетелство за името Артур е в уелско-латински текст ''Historia Brittonum'' от началото на 9-ти век, където се отнася за [[Брити|британски]] генерал от около 5-6 век, който се бие срещу нахлуващите [[Сакси|саксонци]] и който по-късно дава началото на известния [[Артур|крал Артур]] от средновековната легенда и литература. Възможно по-ранно споменаване на същия човек може да се намери в епичната уелска поема ''Y Gododdin'' от Анейрин, която някои учени приписват на края на 6-ти век, въпреки че това все още е въпрос на дебат и поемата оцелява само в края на 13-ти век. ръкопис, озаглавен Книгата на Анейрин . [[Бретонци|Бретонски]] земевладелец от 9-ти век на име Артур е свидетел на няколко харти, събрани в ''картуляра на Редон'' .
-Ирландците заимстват името в края на 6-ти век (от ранна архаична уелска или кумбрическа форма Артур), произвеждайки староирландски Артур (латинизиран като Артурий от Адомнан в неговия Живот на Св. Колумба, написан около 697–700 г.), Най-ранният исторически засвидетелстван носител на името е син или внук на Áedán mac Gabráin (починал през 609 г.).
-Точният произход на името Артур остава въпрос на дебат. Най-широко приетата етимология го извлича от римския ''номен gentile'' (фамилно име) [[Артории|Artorius]] . <ref name="Koch2006">{{Cite book|editor-last=Koch|title=Celtic culture: A historical encyclopedia|date=2006|publisher=ABC-CLIO|location=Santa Barbara, Calif.|isbn=1-85109-440-7|pages=121-122}}</ref> Арториус е с неясна и оспорвана етимология, <ref>{{Харвардска система за цитиране|Malone|1925}}</ref> но вероятно е от [[Месапийски език|месапски]] <ref>Marcella Chelotti, Vincenza Morizio, Marina Silvestrini, Le epigrafi romane di Canosa, Volume 1, Edipuglia srl, 1990, pg. 261, 264.</ref> <ref>Ciro Santoro, "Per la nuova iscrizione messapica di Oria", La Zagaglia, A. VII, n. 27, 1965, P. 271-293.</ref> <ref>Ciro Santoro, La Nuova Epigrafe Messapica "IM 4. 16, I-III" di Ostuni ed nomi in Art-, Ricerche e Studi, Volume 12, 1979, p. 45-60</ref> или [[Етруски език|етруски]] произход. <ref>Wilhelm Schulze, Zur Geschichte lateinischer Eigennamen (Volume 5, Issue 2 of Abhandlungen der Gesellschaft der Wissenschaften zu Göttingen, Philologisch-Historische Klasse, Gesellschaft der Wissenschaften Göttingen Philologisch-Historische Klasse), 2nd Edition, Weidmann, 1966, p. 72, pp. 333–338</ref> <ref>Olli Salomies: Die römischen Vornamen. Studien zur römischen Namengebung. Helsinki 1987, p. 68</ref> <ref>Herbig, Gust., "Falisca", Glotta, Band II, Göttingen, 1910, p. 98</ref> Според лингвиста и келтик Стефан Цимер е възможно Арториус да има келтски произход, като е латинизация на хипотетичното име ''*Artorījos'', получено от [[Патроним|патронима]] ''*Arto-rīg-ios'', което означава „Син на мечката/Войн-крал ". ''*Arto-rīg-ios не'' е засвидетелствано, но коренът, ''*arto-rīg'', „мечка/воин-крал“, е източникът на староирландското лично име ''Artrí'', докато подобното ''*Arto-maglos'', „принц-мечка“, произведе имена на няколко британски езика. Според етимологията на Цимер, келтската къса композиционна гласна -o- е била удължена, а дългата -ī- във втория елемент на състава ''-rījos'' е била съкратена от говорещите на латински език, под влиянието на латински агенти съществителни, завършващи на ''-tōr'' (и техните производни в ''-tōrius'' ). <ref name="zimmer09">{{Харвардска система за цитиране|Zimmer|2009}}</ref> Някои учени отбелязват, че името на легендарния [[Артур|крал Артур]] се появява само като ''Артур'', ''Артур'' или ''Артур'' в ранните латински текстове на Артур, никога като ''Артурий'' (въпреки че класическият латински ''Артурий'' става ''Артурий'' в някои вулгарни латински диалекти). Това обаче може да не говори нищо за произхода на името ''Артур'', тъй като ''Арториус'' редовно става ''Art(h)ur,'' когато се заема на [[Уелски език|уелски]] . <ref>{{Харвардска система за цитиране|Koch|1996}}</ref>
-Често предлаганото извеждане от уелски ''arth'' "мечка" + (g)wr "човек" (по-рано ''*Arto-uiros'' на Бритон) не е възможно поради [[Фонология|фонологични]] и [[Правопис|ортографски]] причини; по-специално, че едно бритонско съставно име ''*Arto-uiros'' трябва да произвежда ''староуелски *Artgur'' (където -u- представлява кратката гласна /u/) и средно/модерно уелско ''*Arthwr,'' а не ''Arthur'' (където -u- е дълга гласна /ʉː /) в уелски поезия на името винаги е изписано ''Артур'' и е римуван изключително с думи, завършващи на ''-ur'' -Никога думи, завършващи на ''-W--which'' потвърждава, че вторият елемент не може да бъде ''[г] WR'' "човек"). <ref>See {{Харвардска система за цитиране|Higham|2002|p=74}}.</ref> <ref>See {{Харвардска система за цитиране|Higham|2002|p=80}}.</ref>
-Една алтернативна теория, която е получила само ограничено приемане сред учените, <ref>Bromwich, Rachel, Trioedd ynys Prydein: the Welsh triads, University of Wales Press, 1978, p. 544</ref> <ref>Zimmer, Stefan, Die keltischen Wurzeln der Artussage: mit einer vollständigen Übersetzung der ältesten Artuserzählung Culhwch und Olwen, Winter, 2006, p. 37</ref> <ref>Zimmer, Stefan, "The Name of Arthur – A New Etymology ", Journal of Celtic Linguistics, Volume 13, Number 1, March 2009, University of Wales Press, pp. 131–136.</ref> <ref>Walter, Philippe, Faccia M. (trans.), Artù. L'orso e il re, Edizioni Arkeios, 2005, p. 74.</ref> <ref>Johnson, Flint, The British sources of the abduction and Grail romances, University Press of America, 2002, pp. 38–39.</ref> <ref>Chambers, Edmund Kerchever, Arthur of Britain, Speculum Historiale, 1964, p. 170</ref> извлича името Артур от [[Латински език|латинското]] [[Арктур|Arcturus]] (най-ярката звезда в съзвездието [[Воловар|Boötes]], близо до [[Голяма мечка (съзвездие)|Ursa майор]] или Голямата мечка <ref>[https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0059%3Aentry%3Darcturus arctūrus],
-Charlton T. Lewis, Charles Short, ''A Latin Dictionary'', on Perseus</ref> ), която е latinisation на [[Гръцки език|гръцката]] Ἀρκτοῦρος ''(Arktouros)'' <ref>[https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3D*%29arktou%3Dros], Henry George Liddell. Robert Scott. A Greek-English Lexicon.</ref> и средства ''Bear пазител'' от ἄρκτος ''(Arktos'' ''"носят")'' <ref>[https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Da)%2Frktos], Henry George Liddell. Robert Scott. A Greek-English Lexicon. </ref> и οὖρος ''(ouros'' ''"наблюдател / настойник").'' <ref>[https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dou)%3Dros2], Henry George Liddell. Robert Scott. A Greek-English Lexicon.</ref> Тази форма ''Арктур'' би се превърнала в ''Art(h)ur,'' когато беше заета на уелски език, а яркостта и позицията му в небето накараха хората да го смятат за „пазител на мечката“ и „водач“ на другите звезди в Boötes. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Anderson|2004}}; {{Харвардска система за цитиране|Green|2007b}}.</ref>