Гръцки огън: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 95.111.12.204 (б.): без изт. Етикет: Отмяна |
Тони Стоев (беседа | приноси) |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
Според съвременните изследователи, гръцкият [[огън]] е представлявал смес от първични фракции на нефта и сгъстители (вар, борова смола, селитра, сяра), но опитите да се възпроизведе точния състав не са успешни. По всичко личи, че оръдието за огъня е било от бронз и сместа се изстрелвала, като се нагрее [[бронз]]ът.<ref name=":0">Гръцкият огън</ref> Има и хипотези, че в състава на гръцкия огън влиза и [[калциев карбид]], защото според някои византийски хронисти, опитът да се гаси оръжието с вода, засилвало ефекта. Вероятно разстоянието на обстрел е бил 25 – 30 метра. |
Според съвременните изследователи, гръцкият [[огън]] е представлявал смес от първични фракции на нефта и сгъстители (вар, борова смола, селитра, сяра), но опитите да се възпроизведе точния състав не са успешни. По всичко личи, че оръдието за огъня е било от бронз и сместа се изстрелвала, като се нагрее [[бронз]]ът.<ref name=":0">Гръцкият огън</ref> Има и хипотези, че в състава на гръцкия огън влиза и [[калциев карбид]], защото според някои византийски хронисти, опитът да се гаси оръжието с вода, засилвало ефекта. Вероятно разстоянието на обстрел е бил 25 – 30 метра. |
||
Друго доказателство, че в състава на оръжието влиза нефтът е, че от XII век не се споменава вече за гръцкия огън, а оттогава Византия не притежава богатото на нефт крайбрежие на Каспийско море.<ref name=":1">„Тайните оръжия на древния свят“ от Стоян Петров</ref> |
Друго доказателство, че в състава на оръжието влиза нефтът, е, че от XII век не се споменава вече за гръцкия огън, а оттогава Византия не притежава богатото на нефт крайбрежие на Каспийско море.<ref name=":1">„Тайните оръжия на древния свят“ от Стоян Петров</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 21:02, 29 януари 2022
Гръцкият огън е оръжие, използвано от Източната Римска империя. За него средновековния историк Теофан Изповедник казва, че е изобретено през 673 г. от сирийския християнин бежанец Калиник от Хелиопол.
Гръцкият огън е широко разпространен и се прилага до появата на барута, но все още не е разкрита неговата тайна. Според някои по-ранни източници, той може да се угаси само с оцет.
Състав и употреба
Според съвременните изследователи, гръцкият огън е представлявал смес от първични фракции на нефта и сгъстители (вар, борова смола, селитра, сяра), но опитите да се възпроизведе точния състав не са успешни. По всичко личи, че оръдието за огъня е било от бронз и сместа се изстрелвала, като се нагрее бронзът.[1] Има и хипотези, че в състава на гръцкия огън влиза и калциев карбид, защото според някои византийски хронисти, опитът да се гаси оръжието с вода, засилвало ефекта. Вероятно разстоянието на обстрел е бил 25 – 30 метра.
Друго доказателство, че в състава на оръжието влиза нефтът, е, че от XII век не се споменава вече за гръцкия огън, а оттогава Византия не притежава богатото на нефт крайбрежие на Каспийско море.[2]
Източници
- Статия за Гръцкия огън в www.bg-tourinfo.com
- „Тайните оръжия на древния свят“ от Стоян Петров