Руец: Разлика между версии
м /\{Село/ -> {Селище в България... |
|||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
== История == |
== История == |
||
Настоящото село е основано през [[16 век]] от т.нар. ''[[юрук|юруци]]'', тоест [[пастир]]и, както по това време в [[Османска империя|Османската империя]] са наричали [[ислям|мюсюлманите]] от нетурски произход. Първоначално се е намирало на около километър южно от настоящото село. В края на [[19 век|19]] и началото на [[20 век]] населението бързо нараства поради заселването на много български родове, [[бежанец|бежанци]] от [[Одринска Тракия]], както и преселници от [[Дряновски Балкан|Дряновския]] и [[Габровски Балкан|Габровския Балкан]]. През [[1930-те|30-те години]] на 20-ти век е преименовано от първоначалното му име '''Юруклери''' на |
Настоящото село е основано през [[16 век]] от т.нар. ''[[юрук|юруци]]'', тоест [[пастир]]и, както по това време в [[Османска империя|Османската империя]] са наричали [[ислям|мюсюлманите]] от нетурски произход. Първоначално се е намирало на около километър южно от настоящото село. В края на [[19 век|19]] и началото на [[20 век]] населението бързо нараства поради заселването на много български родове, [[бежанец|бежанци]] от [[Одринска Тракия]], както и преселници от [[Дряновски Балкан|Дряновския]] и [[Габровски Балкан|Габровския Балкан]]. През [[1930-те|30-те години]] на 20-ти век е преименовано от първоначалното му име '''Юруклери''' на село '''Христо Ботев''', което име носи няколко години, след което приема настоящото си име. |
||
Около селото има редица доказателства за човешко присъствие от хилядолетия. Многобройни са [[траки]]йските могили, като някои от намерените в тях предмети са изложени в [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]]. В землището на селото има и три селищни могили, останки от [[манастир]] от [[Второ българско царство|второто българско царство]], както и [[теке]] на [[ислям]]ски светец. Първата история на селото е написана от [[Кънчо Стоянов]], дългогодишен читалищен деятел и зам. кмет на селото. |
Около селото има редица доказателства за човешко присъствие от хилядолетия. Многобройни са [[траки]]йските могили, като някои от намерените в тях предмети са изложени в [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]]. В землището на селото има и три селищни могили, останки от [[манастир]] от [[Второ българско царство|второто българско царство]], както и [[теке]] на [[ислям]]ски светец. Първата история на селото е написана от [[Кънчо Стоянов]], дългогодишен читалищен деятел и зам. кмет на селото. |
||
== Религии == |
|||
== Обществени институции == |
|||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
Версия от 07:31, 9 октомври 2007
Руец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, Област Търговище.
| Руец | |
  Руец  Руец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1185 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 245 m |
| Пощ. код | 7744 |
| Тел. код | 06024 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 63241 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Байрамали Черкезов |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
География
История
Настоящото село е основано през 16 век от т.нар. юруци, тоест пастири, както по това време в Османската империя са наричали мюсюлманите от нетурски произход. Първоначално се е намирало на около километър южно от настоящото село. В края на 19 и началото на 20 век населението бързо нараства поради заселването на много български родове, бежанци от Одринска Тракия, както и преселници от Дряновския и Габровския Балкан. През 30-те години на 20-ти век е преименовано от първоначалното му име Юруклери на село Христо Ботев, което име носи няколко години, след което приема настоящото си име.
Около селото има редица доказателства за човешко присъствие от хилядолетия. Многобройни са тракийските могили, като някои от намерените в тях предмети са изложени в Националния исторически музей. В землището на селото има и три селищни могили, останки от манастир от второто българско царство, както и теке на ислямски светец. Първата история на селото е написана от Кънчо Стоянов, дългогодишен читалищен деятел и зам. кмет на селото.