FreeBSD: Разлика между версии
м Робот Добавяне: fa:FreeBSD |
Редакция без резюме |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.freebsd.org FreeBSD] |
|||
* [http://www.freebsdsoftware.org FreeBSD software] |
|||
[[Категория:Операционни системи]] |
[[Категория:Операционни системи]] |
Версия от 09:43, 17 декември 2007
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Допълване на съдържанието. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
FreeBSD е свободна, UNIX компютърна операционна система с отворен код. Базирана на AT&T версията на UNIX, Berkeley Software Distribution (BSD), 386BSD и 4.4BSD. Системата работи на следните процесорни архитектури: Intel x86, PC-съвместими платформи (включително Microsoft Xbox), DEC Alpha, Sun UltraSPARC, IA-64, AMD64, PowerPC, NEC PC-98, ARM и MIPS.
FreeBSD бива разработвана като цялостна операционна система. Това означава, че ядрото и базовите потребителски инструменти (например обвивката) се разработват от една общност. Това е една от основните разлики с GNU/Linux системите, където ядрото и всеки един инструмент се разработват отделно и накрая се пакетират заедно, като продукта се нарича Linux дистрибуция.
FreeBSD е считана за изключително стабилна и надеждна операционна система и бива използвана от много хора като сървърно решение в различни среди, система за работни станции и крайни потребители.
История и разработка
Разработката официално започва през 1993 година, като системата е пряко базирана на 386BSD. Първата официална версия излиза в края на годината. След това обаче поради проблеми с легализацията и правата върху кода в 386BSD екипа решава да пренапише много от компонентите и да базира други на 4.4BSD-Lite, след което през 1995 се появява втората версия. По принцип всяка "голяма" версия носи много промени и нови възможности. Най-забележими са версия 2, където за първи път се появава Порт системата и система за управление на виртуална памет. Версия 3, където се преминава към ELF формат на бинарните файлове, първи стъпки в разработката на SMP и се добавя поддръжка за 64 битови платформи. Въпреки многото критики, че всички тези нововъведения са афектирали върху бързината и гъвкавостта на системата, това се оказва решаваща и необходима стъпка в процеса на разработка, за да може всичко да се оптимизира и подобри в бранш 4.X, който се използва масово, дори години след издаването.