Пол Рикьор

Пол Рикьор (фр. Paul Ricoeur; 1913-2005) – френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, израснал от корена на феноменологията.

Творчеството на Пол Рикьор започва след войната под знака на Философията на волята(1950) и социалната етика (История и истина, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика (За интерпретацията, есе за Фройд, 1966, и Конфликтът на интерпретациите, 1969), а после до една поетика на времето и действието (Живата метафора, 1975, Време и разказ, 1983-1985, От текста към действието, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.

Самият себе си като някой друг (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция (Прочити 1, Справедливото 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да се рови в нефилософските извори на философията и най-вече в библейските текстове (Прочити 3, 1994, Да мислим Библията, 1998). През 2000 г. той публикува Паметта, историята, забравата, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. Пътят на разпознаването, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.

Трудове, преведени на български език:

Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова

От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова

Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева

Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева

Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева