Стронгил: Разлика между версии
м скоба |
Таксошаблон, разширяване, източници |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Таксо_начало_животно | Стронгил {{таксо бг}}}} |
|||
| ⚫ | '''Стронгилът''' (''Neogobius melanostomus'') е вид [[риба]]. Дължината му достига до 20 - 25 см, а теглото до 100 – 200 г. Той се отличава по черното петно зад петият лъч на първият гръбен плавник. Повечето от тях са '''хищници''', улавящи жертвата си от засада. Разпространен е в [[Черно море| |
||
{{Таксо_картинка | [[Картинка:Neogobius melanostomus1.jpg|250px]] | ''Neogobius melanostomus''}} |
|||
{{Таксо_класификация_начало}} |
|||
{{Таксо царство | [[Животни]] | Animalia}} |
|||
{{Таксо тип | [[Хордови]] | Chordata}} |
|||
{{Таксо клас | [[Лъчеперки]] | Actinopterygii}} |
|||
{{Таксо разред | [[Бодлоперки]] | Perciformes}} |
|||
{{Таксо семейство | [[Попчета]] | Gobiidae}} |
|||
{{Таксо род | [[Нови попчета]] | Neogobius}} |
|||
{{Таксо вид | '''Стронгил''' | N. melanostomus}} |
|||
{{Таксо_класификация_край}} |
|||
{{Таксо_научно_наименование | Neogobius melanostomus | Pallas, 1811}} |
|||
{{Таксо_край}} |
|||
| ⚫ | '''Стронгилът''' (''Neogobius melanostomus'') е вид '''проходна''' [[риба]]. Дължината му достига до 20 - 25 см, а теглото до 100 – 200 г. Тялото му е зкръглено, с почти овална глава и леко изпъкнало чело. Има малка уста с равномерно удебелена горна устна. Той се отличава по черното петно зад петият лъч на първият гръбен плавник. Повечето от тях са '''хищници''', улавящи жертвата си от засада. Разпространен е в [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]]. По българското крайбрежие се среща навсякъде. Населява почти всички езера и долни течения на притоци - [[Камчия]], [[Ропотамо]], [[Велека]] и др. Обитава крайбрежната зона на дълбочина до 20 м, но през студените месеци се оттегля в дълбочина до 60 м. Придържа се към каменисто и пясъчно дъно. |
||
[[Картинка:Neogobius melanostomus2.jpg|thumb|left|Възрастен екземпляр]] |
|||
Достига полова зрялост на 2 години, когато е с дължина 5 - 6 см. Размножава се през април – септември. Хвърля от 200 до 3000 хайверни зърна. Максималната възраст, която достига е 5 - 6 години. Храни се с дребни [[мекотели]], дребни [[ракообразни]], [[червеи]] и др. Той е многочислен вид в пределите на [[ареал]]а му. У нас е един от най–масовите видове попчета. В миналото са улавяни годишно 40 – 60 тона, но сега е с намаляваща численост.<ref>Карапеткова, М, М. Живков. ''Рибите в България''. Гея-Либрис, София, 2000, ISBN 954-8232-21-9, стр. 180</ref> |
|||
== Природозащитен статут == |
|||
* [[Червен списък на световнозастрашените видове]] (IUCN Red list) - '''Недостатъчно проучен''' (Data Deficient / '''DD''') <ref>World Conservation Monitoring Centre 1996. [http://www.iucnredlist.org/search/details.php/14524/all ''Neogobius melanostomus'']. In: IUCN 2007. [http://www.iucnredlist.org/ ''2007 IUCN Red List of Threatened Species'']. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 11 юни 2008.</ref> |
|||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
[[Категория:Бодлоперки]] |
[[Категория:Бодлоперки]] |
||
[[Категория:Недостатъчно проучени видове]] |
|||
{{животни-мъниче}} |
|||
[[en:Neogobius melanostomus]] |
|||
[[pt:Neogobius melanostomus]] |
|||
Версия от 16:23, 11 юни 2008
Шаблон:Таксо картинка Шаблон:Таксо класификация начало Шаблон:Таксо царство Шаблон:Таксо тип Шаблон:Таксо клас Шаблон:Таксо разред Шаблон:Таксо семейство Шаблон:Таксо род Шаблон:Таксо вид Шаблон:Таксо класификация край Шаблон:Таксо научно наименование
Стронгилът (Neogobius melanostomus) е вид проходна риба. Дължината му достига до 20 - 25 см, а теглото до 100 – 200 г. Тялото му е зкръглено, с почти овална глава и леко изпъкнало чело. Има малка уста с равномерно удебелена горна устна. Той се отличава по черното петно зад петият лъч на първият гръбен плавник. Повечето от тях са хищници, улавящи жертвата си от засада. Разпространен е в Черно и Азовско море. По българското крайбрежие се среща навсякъде. Населява почти всички езера и долни течения на притоци - Камчия, Ропотамо, Велека и др. Обитава крайбрежната зона на дълбочина до 20 м, но през студените месеци се оттегля в дълбочина до 60 м. Придържа се към каменисто и пясъчно дъно.
Достига полова зрялост на 2 години, когато е с дължина 5 - 6 см. Размножава се през април – септември. Хвърля от 200 до 3000 хайверни зърна. Максималната възраст, която достига е 5 - 6 години. Храни се с дребни мекотели, дребни ракообразни, червеи и др. Той е многочислен вид в пределите на ареала му. У нас е един от най–масовите видове попчета. В миналото са улавяни годишно 40 – 60 тона, но сега е с намаляваща численост.[1]
Природозащитен статут
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) - Недостатъчно проучен (Data Deficient / DD) [2]
Бележки
- ↑ Карапеткова, М, М. Живков. Рибите в България. Гея-Либрис, София, 2000, ISBN 954-8232-21-9, стр. 180
- ↑ World Conservation Monitoring Centre 1996. Neogobius melanostomus. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 11 юни 2008.