Едуард Толман: Разлика между версии
без надкатегории |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
}} |
}} |
||
'''Едуард Чейс Толман''' ({{lang-en|Edward Chace Tolman}}) е американски [[психолог]], най-известен с изследванията си в полето на [[Бихевиоризъм|бихевиоризма]], и по-специално с теорията си за ученето. Много психолози я разглеждат като „когнитивна полева теория“, въпреки че |
'''Едуард Чейс Толман''' ({{lang-en|Edward Chace Tolman}}) е американски [[психолог]], най-известен с изследванията си в полето на [[Бихевиоризъм|бихевиоризма]], и по-специално с теорията си за ученето. Много психолози я разглеждат като „когнитивна полева теория“, въпреки че в множеството си експерименти предимно с бели плъхове, той винаги подчертава поведението. Разглежда поведенческото събитие като моларно, а не молекулярно, което означава, че събитието трябва да се идентифицира и опише като цяло, а не да се редуцира до серия от [[рефлекс]]и. Освен това приема поведението като имащо цел, посочвайки значението на целенасочеността. Посоката, в която поема организмът, зависи от [[Перцепция|перцепциите]] му на целта и от тоталността на ситуацията заедно с очакванията, развити по отношение на ситуацията. |
||
Толман е известен с въвеждането на понятието „междинна променлива“ в психологията. Междинните променливи включват фактори, които са плод на умоцаключения, не са наблюдавани и помагат на обяснението на събитието, но не са директно верифицируеми. |
Толман е известен с въвеждането на понятието „междинна променлива“ в психологията. Междинните променливи включват фактори, които са плод на умоцаключения, не са наблюдавани и помагат на обяснението на събитието, но не са директно верифицируеми. |
Версия от 09:40, 13 март 2009
Едуард Чейс Толман (Шаблон:Lang-en) е американски психолог, най-известен с изследванията си в полето на бихевиоризма, и по-специално с теорията си за ученето. Много психолози я разглеждат като „когнитивна полева теория“, въпреки че в множеството си експерименти предимно с бели плъхове, той винаги подчертава поведението. Разглежда поведенческото събитие като моларно, а не молекулярно, което означава, че събитието трябва да се идентифицира и опише като цяло, а не да се редуцира до серия от рефлекси. Освен това приема поведението като имащо цел, посочвайки значението на целенасочеността. Посоката, в която поема организмът, зависи от перцепциите му на целта и от тоталността на ситуацията заедно с очакванията, развити по отношение на ситуацията.
Толман е известен с въвеждането на понятието „междинна променлива“ в психологията. Междинните променливи включват фактори, които са плод на умоцаключения, не са наблюдавани и помагат на обяснението на събитието, но не са директно верифицируеми.
И накрая той е убеден, че ученето може да се осъществи и при отсъствието на цел. Нарича го „латентно учене“. Макар че не е директно наблюдаемо, ученето може да се осъществи имплицитно, а по-късно реалността на латентното учене може да стане видима, когато целта е въведена.
Книги
- Tolman, E. C. (1932). Purposive behavior in animals and men. New York: Century.
- Tolman, E. C. (1938). The determinants of behavior at a choice point. Psychological Review, 45, 1-41.
- Tolman, E. C. (1942). Drives towards war. New York: Appleton-Century-Crofts.
- Tolman, E. C. (1948). Cognitive maps in rats and men. Psychological Review, 55, 189-208. (Retrieved on 07-02-06)
- Tolman, E. C. (1951). Behavior and psychological man: essays in motivation and learning.
Източници
- Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини