Блокада на Куба: Разлика между версии
кат |
|||
Ред 5: | Ред 5: | ||
==Последствия== |
==Последствия== |
||
=== За Куба === |
|||
Най-сериозните социални последици са в сферата на здравеопазването, поради липсата на достъп до почти 50% от новите медикаментите на пазара. Все пак, според доклад от [[1998]], "хуманитарната катастрофа е предотвратена само защото кубинското правителство предостави висока бюджетна поддръжка на системата за здравеопазване. Детската смъртност е наполовина по-ниска отколкото във [[Вашингтон (град)|Вашингтон]]" Според кубинското правителство пълните загуби на Куба от ембаргото са $86 000 000 000. |
Най-сериозните социални последици са в сферата на здравеопазването, поради липсата на достъп до почти 50% от новите медикаментите на пазара. Все пак, според доклад от [[1998]], "хуманитарната катастрофа е предотвратена само защото кубинското правителство предостави висока бюджетна поддръжка на системата за здравеопазване. Детската смъртност е наполовина по-ниска отколкото във [[Вашингтон (град)|Вашингтон]]" Според кубинското правителство пълните загуби на Куба от ембаргото са $86 000 000 000. |
||
=== За САЩ === |
|||
Според Търговската комисия на САЩ годишните загуби на американските износители са $1 200 000 000. |
|||
==Опозиция== |
==Опозиция== |
Версия от 17:17, 13 юли 2009
Тази статия е със спорна неутралност. |
Блокадата на Куба от страна на САЩ е наложена на 7 февруари 1962 с цел да се накаже управлението на Фидел Кастро с помощта на икономическата сила на САЩ. Официалният повод е конфискацията на имуществото на щатските граждани от страна на правителството на Кастро. В основата си, блокадата представлява забрана за всякакви икономически отношения на американските граждани с Куба и икономически свързани с Куба лица.
Ембаргото е формализирано със закон през 1992 с декларираната цел „да се занесе демокрация на кубинския народ“. През 1996 Конгресът засилва още повече мерките. През 1999 Бил Клинтън разширява ембаргото.
Последствия
За Куба
Най-сериозните социални последици са в сферата на здравеопазването, поради липсата на достъп до почти 50% от новите медикаментите на пазара. Все пак, според доклад от 1998, "хуманитарната катастрофа е предотвратена само защото кубинското правителство предостави висока бюджетна поддръжка на системата за здравеопазване. Детската смъртност е наполовина по-ниска отколкото във Вашингтон" Според кубинското правителство пълните загуби на Куба от ембаргото са $86 000 000 000.
За САЩ
Според Търговската комисия на САЩ годишните загуби на американските износители са $1 200 000 000.
Опозиция
От 1991 ООН гласува 15 резолюции, в които с огромното мнозинство настоява за сваляне на ембаргото. САЩ системно предприемат стъпки в обратната посока. Против последната резолюция се обявяват САЩ, Израел, Палау и Маршалските острови, подкрепят я 183 държави.