Ичиргу боила: Разлика между версии
махам твърдения без източник |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Ичиргу боила''' или '''чъргубиля''' (с гръцка азбука ητζιργου, ητζηργου — в състава на титлите ητζιργου βουληα, [ητ]ζουργου κoλoβρoς, на кирилица '''чрьгоубылιа'''<ref>Moravcsik, G. Byzantinoturcica II. Leiden 1983, c. 133.</ref>) е висша управленска титла в [[Първо българско царство|Първото българско царство]]. Известни са имената на няколко — по времето на |
'''Ичиргу боила''' или '''чъргубиля''' (с гръцка азбука ητζιργου, ητζηργου — в състава на титлите ητζιργου βουληα, [ητ]ζουργου κoλoβρoς, на кирилица '''чрьгоубылιа'''<ref>Moravcsik, G. Byzantinoturcica II. Leiden 1983, c. 133.</ref>) е висша управленска титла в [[Първо българско царство|Първото българско царство]]. Известни са имената на няколко — по времето на кан Крум, новозавладените земи били разделени на три части. Управител на средната бил назначен Крумовия брат, на лявата — кавхана, а на дясната — ичиргу боила. В други извори се споменавата военни походи оглавявани от кавхана, на когото били дадени (очевидно за помощници) - ичиргу боила и др. Има данни, че под прякото командване на ичиргу боила е била 400 души тежка конница. Това, както и прякото му участие в управлението на държавата, дават основание да се счита, че става дума за един от най-приближените властници до кана. |
||
За разлика от кавхана, не съществуват сведения ичиргу боилът да е замествал владетеля. Вероятно ичиргубоилът е бил един от вътрешните боляри, от най-приближените на кана и пряко от него получаващ пълномощия — да участва в преговори, да ръководи или да участва във военни походи заедно с кавхана. Това становище би подкрепило идеята, че ичигубоилът е имал особен статут в йерархията на прабългарската аристокрация и е сред най-висшите ѝ предстваители. Вероятно е отговарял за сигурността на владетеля и вътрешността на държавата. |
За разлика от кавхана, не съществуват сведения ичиргу боилът да е замествал владетеля. Вероятно ичиргубоилът е бил един от вътрешните боляри, от най-приближените на кана и пряко от него получаващ пълномощия — да участва в преговори, да ръководи или да участва във военни походи заедно с кавхана. Това становище би подкрепило идеята, че ичигубоилът е имал особен статут в йерархията на прабългарската аристокрация и е сред най-висшите ѝ предстваители. Вероятно е отговарял за сигурността на владетеля и вътрешността на държавата. |
Версия от 19:10, 19 октомври 2009
Ичиргу боила или чъргубиля (с гръцка азбука ητζιργου, ητζηργου — в състава на титлите ητζιργου βουληα, [ητ]ζουργου κoλoβρoς, на кирилица чрьгоубылιа[1]) е висша управленска титла в Първото българско царство. Известни са имената на няколко — по времето на кан Крум, новозавладените земи били разделени на три части. Управител на средната бил назначен Крумовия брат, на лявата — кавхана, а на дясната — ичиргу боила. В други извори се споменавата военни походи оглавявани от кавхана, на когото били дадени (очевидно за помощници) - ичиргу боила и др. Има данни, че под прякото командване на ичиргу боила е била 400 души тежка конница. Това, както и прякото му участие в управлението на държавата, дават основание да се счита, че става дума за един от най-приближените властници до кана.
За разлика от кавхана, не съществуват сведения ичиргу боилът да е замествал владетеля. Вероятно ичиргубоилът е бил един от вътрешните боляри, от най-приближените на кана и пряко от него получаващ пълномощия — да участва в преговори, да ръководи или да участва във военни походи заедно с кавхана. Това становище би подкрепило идеята, че ичигубоилът е имал особен статут в йерархията на прабългарската аристокрация и е сред най-висшите ѝ предстваители. Вероятно е отговарял за сигурността на владетеля и вътрешността на държавата.
Произход
Според Веселин Бешевлиев думата "ичиргу" е тюрко-алтайска и значи "вътрешен" (в староуйгурски ičrägi/ičräki означава „придворен служител“[2]).[3]
От един надгробен надпис, открит във Велики Преслав е известен чъргубилят (чрьгоубылιа) Мостич, служил при царете Симеон Велики и Петър I. В летописния надпис от Филипи от времето на кан Пресиан, също се споменава един неизвестен по име ичуру боил.
Литература
- ↑ Moravcsik, G. Byzantinoturcica II. Leiden 1983, c. 133.
- ↑ Древнетюркский словарь. Ленинград, 1969. с. 202.
- ↑ Бешевлиев В., Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София, 1981