Цвят (ботаника)

Цветът е размножителен орган при покритосеменните растения. Поради това те се наричат още цветни растения.

Цветовете могат да бъдат еднополови и двуполови. Еднополовите цветове могат да бъдат разположени еднодомно или двудомно. Еднодомно разположение означава, че върху едно растение се разполагат цветове и от двата пола (пример: обикновена леска). Двудомно разположение означава, че върху едно растение се разполагат цветове само от единия пол, така, че растението може да бъде или мъжко, или женско (пример: върби, тополи, черници, коприва).

Двуполовите цветове имат органи и на двата пола. Поради това те се наричат понякога хермафродитни цветове.

Цветът се състои от стерилна и фертилна част. Стерилни са чашката, венчето, прицветници, а фертилни - тичинките и плодникът. В някои случаи стерилната част може да липсва и такива цветове са без околоцветник (напр. върба). Цветовете се прикрепват към клоните или стъблото с помощта на цветна дръжка, но понякога са приседнали. Цветовете се разполагат в т. нар. цветно легло ( само при съцветие кошничка, както е при най-голямото семейство Сложноцветни Asteraceae (Composite).

Устройството на цветовете е изключително важен систематичен белег. На базата на устройството на цвета са направени и съвременните класификации на цветните растения. Поради това за всяко семейство се съставя обобщена цветна формула, указваща особеностите на различните части на цвета (наличие/отсъствие, срастване и т. н.).

Напълно развитият околоцветник (Perianthyum)се състои от два кръга - вътрешна и външна. Външната се нарича чашка (Calyx). Чашката може да е образувана от няколко отделни листовидни сегмента, които се наричат чашелистчета. Често чашелистчетата са сраснали помежду си. Обикновено чашелистчетата са оцветени в зелено (но има изключения - напр. телчарка, росопас и др.).

Устройството на венчето (Corolla) е аналогично на чашката. То може да бъде съставено от сраснали помежду си или свободни венчелистчета. Обикновено венчелистчетата са оцветени в най-различни цветове и на тях се дължи баграта на цветовете.

Същинската (фертилната)част на цвета се състои от мъжките и женските размножителни органи - тичинките и плодника.

Тичинките (stamen, Androeceum) представляват мъжката част на цвета. Те се състоят от тичинкова дръжка (filamentum), прашник (anthera) и свързваща част (conectivum). Съществената част е прашникът, където се формира цветният прашец (поленът).

Плодникът (Gynoeceum) е женската част на цвета. Състои се от яйчник или завръз (ovarium), стълбче (styllodium) и близалце (stigma). Завръзът е долната част на плодника, в която се образуват и развиват семепъпките. В зависимост от разположението си спрямо останалите части на цвета, завръзът бива горен, долен и полудолен. Горен завръз е този, при който останалите части на цвета са разположени под него, полудолен е когато останалите части на цвета са сраснали с него до половината и долен - когато завръзът е сраснал изцяло с цветното легло и останалите части на цвета са разположени над него.

След като частите на цвета са вече известни., можем да дадем пример с една цветна формула: Ca4 Co(4) A2 G1 - Oleaceae. Ако разтълкуваме тази цветна формула, пред нас е семейство, което има 4 чашелистчета, 4 венчелистчета, които са сраснали помежду си, както личи от скобите, две тичинки и един плодник. Това е типична картина за сем. Oleaceae (Маслинови).

При някои видове около цветникът може да бъде частично или напълно редуциран. В първия случай няма или чашка, или венче, а във втория случай и чашката, и венчето липсват (пример: планински ясен).

В зависимост от симетричността им, двуполовите цветове се разделят на актиноморфни (правилни)и на зигоморфни (неправилни).Актиноморфните цветове имат радиална (лъчева) симетрия (роза).Зигоморфните цветове имат двустранна симетрия или нямат симетрия (теменуга, кученце, кана, някои орхидеи).

Цветовете могат да бъдат разположени поединично или да бъда групирани по повече от един в съцветия. Съцветията се класифицират като определени (цимозни) и неопределени (рацемозни).

Цимозните съцветия нямат главна ос на съцветието. При тях първата ос завършва с цвят и престава да нараства. Останалите оси се залагат под този цвят и се развиват по-късно, като обикновено надминават по растеж първата ос. Цветът на първата ос цъфти най-рано, а останалите - в порядъка на формирането си.

Рацемозните съцветия имат обособена ос на съцветието, която нараства продължително време и от нея се формират страничните оси. В този случай цветовете от върха на съцветието се формират последни и съответно цъфтят най-късно.

Цимозните съцветия се разделят на следните типове: - монохазий - при този тип съцветие се развива отначало първият цвят, след това върху първата ос се залага втора (под цвета), по-късно по същия начин върху втората се залага трета и т.н. различават се два подтипа на този тип съцветие. Първият е спираловиден монохазий, когато оста от втори ред се образува отляво на оста от първи тред, оста от трети ред пък се образува отдясно на тази от втори ред и т.н. Вторият подтип е скорпионовиден монохазий, при който осите от по-висок порядък се залагат от една и съща страна (напр. незабравка). - дихазий - при този тип съцветия върху главната ос под първия цвят се залагат две оси, завършващи с цвят. Това е простият дихазий. При сложният дихазий върху новообразуваните две оси, под цветовете им се залагат други две оси и т.н. (липа) - плейохазий - при този тип върху първата ос, под цвета, се залагат повече от две странични оси (мушкато, домат, кучешко грозде).

Рацемозните съцветия биват следните типове: - грозд - върху една неразклонена ос са разположени цветовете, които са на приблизително еднакво дълги дръжки (лавровишнята, овчарска торбичка). - метлица - подобно е на грозда, но тук оста е разклонена и дръжките на цветовете са различно дълги. Метлиците могат да бъдат щитовидни (черен бъз), сенниковидни (калина), яйцевидни (червен бъз) и др., в зависимост от общата им форма. - клас - цветовете са приседнали върху една изправена ос (живовлека, синя китка, бамбук, пшеница, ечемик, овес, ориз, царевица, захарна тръстика, ливадина, сеноклас, овсига, райграс, орхидеи, белизма, бисерка, тимотейка); - реса - разположението е същото, както при съцветие клас, но оста е мека и еластична, поради което съцветието е увиснало надолу (напр. мъжките реси при дъбовете или при леската). - Кочан - представлява класовидно съцветие, на което оста е удебелена (напр. на змярника). - Главица - главната ос е силно скъсена и кълбовидно надебелена (напр. при детелината). - кошничка - главната ос е силно видоизменена в едно плоско (понякога изпъкнало) цветно легло, върху което се разполагат отделните цветове. Характерно е за сложноцветните растения (слънчоглед, глухарче, лайка, невен, паричка, гергина, гербер, хризантема, далия, подбел, синя жлъчка, пелин, салата) - щит - представлява разновидност на гроздовидното съцветие, при което дръжките на долните цветове са по-дълги от по-горните, така, че всички цветове се оказват в една равнина. -сенник - при него дръжките на всички цветове се залагат в една точка, на върха на главната ос.

Има и агрегатни съцветия, тоест съставени от групирането на разнотипни съцветия (троскота-има съцветие сенник от класове).