Тренчова махала (Мазарачево): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:42, 9 юни 2010

Тренчова махала (Ленище) е махала на село Мазарачево, община Кюстендил, Област Кюстендил.

История

Ленище е старото име на махалата. От 1940 г. до днес тя е известна като Тренчова махала, на името на Трендафил Митов, преселник от с.Зли Дол, Босилеградско. До 1938 г. там живеят 3 рода- семействата на Костадин Манов, на Мано и Давидко Христови и на Трендафил Митов. Мано и Давидко Христови и техните деца се преселват в Северна България, а Костадин Манов и синовете му Стефан и Владимир Костадинови в махала „Селото”, с. Мазарачево.

Най-ранният фамилен извор свързан с Трендафил Митов от Босилеградския край е войнишка снимка от 26.02.1900 г. Тогава Босилеград е старо българско селище и въпреки сръбските претенции през 1905 г. съставът на населението в Босилеградско е 99,5% - българи и 0,5% -други. На следващата година Трендафил се премества в село Мазарачево.

Войнишка снимка на Трендафил Митов, 26 февруари 1900 г.

По това време сиромашията в Кюстендилското Краище е голяма, работа не се намира, грамотността е рядко срещана. Тогава се разчува, че Княжеството има намерение да прокара железопътна линия от Кюстендил до Гюешево. Проектът за построяването и́ бива поет от командитното дружество „Иван Златин”, с участието на български и чуждестранни инженери. Самият проект открива множество работни места, едно от които заема Трендафил Митов.

Трендафил Митов има двама синове – Стоичко и Асен. Понеже бащината къща е малка, братята започват да се замислят за самостоятелен дом. Вместо, обаче да отидат да живеят на друго място, те започват да строят къщите си до бащиния имот. По този начин се обособява бъдещата Тренчова махала.

Библиография

Василев, А. Енциклопедичен речник Кюстендил А – Я, С., 1988.
Делев.П. История на България, 11 клас, С., 2001.
Димитров, Т. Босилеградският край в сръбската експанзия към българските земи до 1920 г. С., 1996.
Захариев, Й. Кюстендилското краища, К., 2001.
Митов, Я.Гордостта на Явор. Историята на Митовия род., К., 2008

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{обработка|форматиране, отделяне на материала свързан със статията}}
-{{без категория}}
 [[Файл:trendafil1900.jpg|дясно|мини|Трендафил Митов]]
 '''Тренчова махала'''  (Ленище) е махала на [[село]] [[Мазарачево]], [[община Кюстендил]], [[Област Кюстендил]].
+== История ==
-Ленище е старото име на махалата. От 1940 г. до днес тя е известна като Тренчова махала, на името на Трендафил Митов, преселник от с. Зли Дол, Босилеградско. До 1938 г. там живеят 3 рода- семействата на Костадин Манов, на Мано и Давидко Христови и на Трендафил Митов. Мано и Давидко Христови и техните деца се преселват в Северна България, а Костадин Манов и синовете му Стефан и Владимир Костадинови в махала „Селото”, с. Мазарачево.
+Ленище е старото име на махалата. От 1940 г. до днес тя е известна като Тренчова махала, на името на Трендафил Митов, преселник от с.Зли Дол, Босилеградско. До 1938 г. там живеят 3 рода- семействата на Костадин Манов, на Мано и Давидко Христови и на Трендафил Митов. Мано и Давидко Христови и техните деца се преселват в Северна България, а Костадин Манов и синовете му Стефан и Владимир Костадинови в махала „Селото”, с. Мазарачево.
-Най-ранният фамилен извор свързан с Трендафил Митов от Босилеградския край е  войнишка снимка от 26.02.1900 г. Тогава Босилеград е старо българско селище и въпреки сръбските претенции през 1905г. съставът на населението в Босилеградско е 99,5% - българи и 0,5% -други. На следващата година Трендафил се премества в село Мазарачево. [[Файл:1900bos1900.jpg|дясно|мини|Войнишка снимка на Трендафил Митов, 26 февруари 1900 г.]]
+Най-ранният фамилен извор свързан с Трендафил Митов от Босилеградския край е  войнишка снимка от 26.02.1900 г. Тогава Босилеград е старо българско селище и въпреки сръбските претенции през 1905 г. съставът на населението в Босилеградско е 99,5% - българи и 0,5% -други. На следващата година Трендафил се премества в село Мазарачево. [[Файл:1900bos1900.jpg|дясно|мини|Войнишка снимка на Трендафил Митов, 26 февруари 1900 г.]]
-По това време сиромашията в Кюстендилското Краище е голяма, работа не се намира, грамотността е рядко срещана. Тогава се появява слухът, че Княжеството има намерение да прокара железопътна линия през Кюстендилско чак до Гюешево. [[Файл:dogpokpr1900.jpg|дясно|мини|Договор от 20 май 1904 г.]]
+По това време сиромашията в Кюстендилското Краище е голяма, работа не се намира, грамотността е рядко срещана. Тогава се разчува, че Княжеството има намерение да прокара железопътна линия от Кюстендил до Гюешево. Проектът за построяването и́ бива поет от командитното дружество „Иван Златин”, с участието на български и чуждестранни инженери. Самият проект открива множество работни места, едно от които заема Трендафил Митов.
-Проектът за построяването и́ бива поет от командитното дружество „Иван Златин”, с участието на български и чуждестранни инженери. Самият проект открива множество работни места, едно от които заема Трендафил. За професията му не се знае с точност. По разкази на очевидци знаем се занимавал с взривове. Вероятно е бомбаджия и разчиства непроходимите места, където трябва да мине железницата.
-На младото семейство се раждат две момчета – Стоичко  и Асен. Трендафил работи неуморно тежката работа на жп линията , Стамена се грижи за децата и обработва имота. И тъй като една жена трудно би се справила с всичко това, след работа Тренчо впряга максимално силите си да и́ помага.
-През 1910 г. жп линията Кюстендил-Гюешево е завършена и проектът е приключен. Малцина са тези, които съумяват да се реализират и запазят работните си места, като поддържащи линията- кантонери и др. Останал без работа, Трендафил залага надежда за препитание  в имота си. Отглежда различни земеделски култури като жито, царевица, боб, лук, пипер, домати. Семейството започва да се занимава и със скотовъдство. Отглеждат овце, прасета, кокошки, развиват пчеларството, от което се надяват да изкарат някой лев. Парите са силно ограничени и никой не ги дава ей така. Работят неуморно от сутрин до вечер, заедно с невръстните си деца. Луксовете, които успяват да произведат, като например меда, маслото, се продават в града. Но тъй като имотът е малък, съответно реколтата също, а и пазарната конкуренция в града е голяма, Трендафил рядко търгува там. Малкото семейство преживява тежко двете български национални катастрофи, причинени в следствие на Балканските войни и Първата световна. Основната им прехрана е от малкото земя, която обработват. Търгуването става чрез бартер и пазарене с други хора. В местността „ Св.Петър” село Мазарачево ежегодно на Петровден се провежда селски събор. Семейството, което има в повече продукция, се старае да я продаде или замени с друга, която не успява да произведе.[[Файл:NOTARIALEN AKT1900.jpg|дясно|мини|Нотариален акт с който Трендафил закупува 16 недвижими имота на стойност 20 000 лв. в махалата "Ленище" от 25 октомври 1938 г.]]
-Буден за времето си, Трендафил дава възможност синовете да завършат начално образование в Народното Първоначално Училище село Мазарачево .
-С голяма тъга Трендафил приема решението на Ньойския договор на 27 ноември 1919 г. , с който  България се задължава да прекрои границите в Западните покрайнини, с което засяга родовата история на Митови.
-Наплашени от жестокото опожаряване на Босилеград на 15.05.1917 г. и решенията, взети в Ньой, много от челядта на стария Мито, бяга през граница. Тренчовите братя и сестри вероятно се разпръсват из цяла България, за което свидетелстват по късни писма-кореспонденции между братовчедите.
-Къщата е малка и братята започват да се замислят за самостоятелен дом. Вместо, обаче, да отидат да живеят на друго място, двамата братя, подкрепени материално от баща им, започват да строят къщите си до бащиния имот. По този начин те обособяват бъдещата Тренчова махала.
-На имота се засажда и отглежда всичко, което може. Максимата е, колкото повече, толкова повече. Отглеждат се от коне, юници за оран и превоз, до пчели за мед. Засаждат се от всякакви зеленчукови култури до тютюн и коноп. Опитният баща съветва по различни въпроси синовете си. Негово предложение е спечелените пари да не се пазят, а да се инвестират в имоти и най-вече в гори.
+Трендафил Митов има двама синове – Стоичко  и Асен. Понеже бащината къща е малка, братята започват да се замислят за самостоятелен дом. Вместо, обаче да отидат да живеят на друго място, те започват да строят къщите си до бащиния имот. По този начин се обособява бъдещата Тренчова махала.
 == Библиография ==
@@ Ред 32: / Ред 17: @@
 * Захариев, Й. Кюстендилското краища, К., 2001.
 * Митов, Я.Гордостта на Явор. Историята на Митовия род., К., 2008
+[[Категория:Махали в България]]